Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (59)

59.

— Моля ви, не ме наранявайте — каза агнето.

Джей й помогна да седне. Тя се разплака и застена, докато той почистваше внимателно окървавената й коса, загрижен за сцепването, причинено от нанесения с животинска сила удар в извънбордовия мотор. Успокои я, че раната не е сериозна и няма спукване на черепа. Нали не виждала предметите двойни?

— Не — отвърна тя и дъхът й спря, когато той отново я докосна с мократа окървавена кърпа. — Виждам добре.

Внимателното закрилническо отношение на Джей произведе обичайния ефект и тя насочи цялото си внимание към него. Чувстваше го дотолкова близък, че се осмели да му разкаже как Бев — чието име не знае — е блъснала главата й в мотора на лодката.

— Ето как си нараних главата — довери се.

Той метна кървавата кърпа към Бев. Тя не помръдна, застанала насред малката стаичка, беше впила поглед в него като воден мокасин, свит за атака. Кърпата падна в краката й, но тя не я вдигна.

Той й нареди да я вдигне.

Бев не я вдигна.

— Вдигни я и я изпери на мивката — заповяда той. — Не искам да гледам това нещо на пода. Не трябваше да я нараняваш. Изпери пешкира и почисти спрея срещу комари от нея.

— Няма нужда да го маха — замоли жената. — Нека да остане, за да ме пази от насекомите.

— Не. Трябва да се измие. — Джей се наведе към нея и помириса шията й. — Имаш прекалено много препарат по тялото. Токсичен е. Сигурно е изпръскала целия флакон върху теб. Това не е хубаво.

— Не искам пак да ме докосва!

— Нарани ли те?

Агнето не отговори.

— Аз съм тук. Няма да ти причини повече болка.

Джей се надигна от края на леглото, а Бев вдигна мократа кървава кърпа.

— Не бива да хабим водата — отбеляза тя, — останала е съвсем малко в резервоара.

— По всяка вероятност ще вали — парира я Джей, докато изучаваше жената, сякаш е кола, която се кани да купува. — Освен това в резервоара има предостатъчно. Изпери пешкира и го донеси.

— Моля ви, не ме наранявайте.

Жената повдигна глава от възглавницата, която бе порозовяла и яркочервеното петно върху нея подсказа, че раната отново е прокървила.

— Само ме върнете вкъщи и няма да кажа на никого. На никого, кълна се в Бога!

Очите й гледаха Джей умолително, тъй като бе прекрасен на вид и поне досега се държеше мило.

— Какво няма да кажеш на никого? — попита Джей, приближи се към нея и приседна на ръба на желязното легло с гнусен, изтърбушен матрак. — Какво има за казване? Ти се нарани, нали така, и ние сме добрите самаряни, които се грижат за теб.

Тя кимна неуверено, след което страхът изкриви лицето й.

— Направете го бързо, моля ви — прошепна тя, а тялото й се разтресе от хълцане. — Ако няма да ме пуснете, поне го направете бързо.

Бев се върна с кърпата и я подаде на Джей. Водата капеше върху леглото и се стичаше по голата му мускулеста ръка. Бев прокара пръсти през косата му и го целуна по тила, след което се притисна към него, докато той разкопчаваше блузата на жената.

— А, няма сутиен! — възкликна. — Не носеше ли сутиен? — Той се озърна наоколо в очакване на отговора на въпроса, и въпреки че бе изречен с мек глас, прозвуча зловещо.

Бев плъзна ръка по потните му гърди.

Очите на жената бяха разширени от същия вцепеняващ ужас, на който Бев бе станала свидетел в моторницата. Тялото й се тресеше и голите й гърди трепереха. От ъгълчето на устните й потече слюнка и Джей се изправи отвратен.

— Свали й останалите дрехи и я почисти — заповяда на Бев. — Само да си я пипнала отново, знаеш какво ще ти се случи!

Бев се усмихна. Предстоеше добре репетирана и дълго играна драма.