Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (27)

27.

Любимият начин за разтоварване на Роко Каджиано бе да седи с часове в открити бирарии и да пие бира след бира. Бледозлатистият еликсир се сервираше в обикновени високи халби. Роко предпочиташе чистия вкус на светлото пиво, никога не се докосваше до малцова бира. Чудеше се как е възможно да изпие литър бира на едно сядане, но не и литър вода. Не можеше да изпие толкова вода цял ден, дори три дни подред. Замислял се бе колко бира, вино, шампанско или коктейли можеше да побере, при положение че с мъка изпиваше чаша вода.

Истината бе, че мразеше водата. Може би беше вярно онова, което му каза един екстрасенс, че в предишен живот се е давил. Каква ужасна смърт. Роко често си припомняше за убиеца в Англия, който давел една след друга съпругите си във ваната, като ги хващал за краката и ги дърпал надолу, докато мятали безпомощно ръце като риби на сухо. Сценарият предизвикваше у Роко емоционален гъдел, откакто намрази първата си жена, а после и втората. Но издръжката при развода щеше да му излезе по-евтино от цената, която би платил, ако патологът откриеше белези от травми. Но дори и да се беше давил в предишен живот, дори и да смяташе удавянето за добър начин да се отървеш от някого, за него си оставаше загадка този чисто биологичен феномен — какво голямо количество алкохол бе в състояние да погълне и как не можеше да допие дори една чаша вода.

Досега никой не му бе давал задоволителен отговор. Дребните главоблъсканици го дразнеха като песъчинки, залепнали по чорапа му.

— Сигурно, защото човек пикае през цялото време, докато пие бира. — Каджиано зачекваше въпроса буквално при всяко събиране. — Когато пикаеш, правиш място за още пиене, нали така?

— Ако изпиеш литър вода, пак ще пикаеш — опроверга го един холандски митнически служител преди няколко месеца, когато заедно с Роко и други приятели от картела Шандон отмаряха в една открита бирария в Мюнхен.

— Мразя водата.

— Тогава откъде знаеш дали ще изпикаеш водата толкова бързо, колкото бирата? — запита капитанът на един германски товарен кораб.

— Всъщност изобщо не знае.

— Да, трябва да го провериш, Роко.

— Ти пий вода, а ние ще пием бира и ще видим кой ще пикае най-много и най-бързо.

Мъжете се разсмяха и удариха чаши в пиянска наздравица, разливайки бира по дървената маса. Денят беше приятен. Преди да се натряскат в бирарията, те се шляха из един нудистки парк, където някакъв гол мъж мина край тях на велосипед и холандецът му извика на своя език да внимава как сменя скоростите с лоста, а германецът се провикна на немски, че му е много малък педалът. Роко пък от своя страна се провикна, че няма опасност чепът му да се оплете в спиците, тъй като дори не се подавал от седалката. Велосипедистът отмина, без да им обръща внимание.

Жените, които се печаха на слънце в нудисткия парк, също не изглеждаха впечатлени от мъжките погледи, отправени към тях. Роко и неговата свита обаче най-безсрамно се надвесиха над една жена, изтегната върху хавлията си, и изкоментираха анатомичните й особености. Жените обикновено или се обръщаха по корем, или продължаваха да спят, да четат списание или книга, докато мъжете оглеждаха задните им части. В такива моменти силната възбуда на Роко го правеше особено зъл и той изстреля към жената мръснишки подмятания, докато накрая се наложи да го избутат оттам. Роко изпитваше силна неприязън към хомосексуалистите, които не закачат никого в парка. Според него всички обратни трябваше да бъдат кастрирани и екзекутирани, при това лично от него и той да гледа как се изпускат от страх.

— Медицински факт е, че когато те измъчват или риташ камбаната, се напишкваш или наакваш в гащите — обяви той по-късно в бирарията.

— Какъв медицински факт? Мислех, че си адвокат, а не лекар.

— И откъде знаеш този факт? Да не им събуваш гащите, за да видиш? Сигурно точно това правиш! — избухна шумен смях. — Тогава можеш да си сигурен. Ако е така, трябва да ти задам един важен въпрос. Сваляш ли им панталоните на мъртъвците? Мисля, че имаме право да го чуем. Искам да разбера дали ще ми свалиш панталона, ако умра?

— Ако умреш — отвърна Роко, — няма да разбереш нищо.

Странно бе, че Роко си припомни този пиянски разговор, както и онова, което лекарят му повтаряше от години. Роко имаше гастрит и лоша перисталтика, предизвикани от стреса, пушенето и прекомерното пиене. Всички злини в живота се приписват на стреса, цигарите и пиенето, неизменно отговаряше Роко на излизане от лекарския кабинет. След което си плащаше прегледа и продължаваше със самоунищожителния си начин на живот.

Червата и пикочният му мехур се изпуснаха, докато седеше на един стол в хотелската стая с насочен в главата „Колт“ 38-ми калибър.