Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (38)

38.

По телевизията вървеше нов уестърн. Двама каубои скачаха от конете си, докато устите им се отваряха без синхрон с озвучаващите ги на полски език гласове.

— Последен шанс, Роко — обърна се Руди към Роко. — Къде е Джей Тали. Недей да лъжеш, обещавам ти, че ще разбера.

— Изкара курс по анализ на показания в Академията на ФБР — заяви весело Луси. — Беше звездата на випуска.

Роко бавно поклати глава. Беше ясно, че ако знаеше нещо, щеше да им го каже. Той е човек, който гледаше само себе си — жалък, сополив страхливец, който в момента се страхуваше повече от тях, отколкото от Джей Тали.

— Предлагаме ти следната сделка. Няма да те убиваме, Роко. — Луси хвърли обратно пистолета на Руди. — Ти сам ще се самоубиеш.

— Не. — Роко се разтрепери като болен от Паркинсон.

— Свършено е с теб, Роко — подметна Руди. — Интерпол те издирва с червено съобщение. Няма къде да избягаш. Ще те хванат. Ако имаш късмет, ще свършиш в затвора, най-вероятно в Сицилия, и няма да е като ваканция. Но ти не си толкова глупав и знаеш, че Шандон ще те премахнат. Моментално. И може би не така хуманно, както ти би могъл да приключиш жалкия си, вонящ живот.

Луси отиде до леглото и измъкна плик от дамската си чанта. В него се намираше сгънат лист. Тя го отвори.

— Ето — подаде го на Роко.

Дори не го докосна.

— Вземи го. Компютърна разпечатка на червеното ти съобщение. Още топло. Сигурно си любопитен.

Роко не реагира. Дори очните му ябълки сякаш се тресяха от страх.

— Вземи го — каза му Луси.

Роко го взе. Червеното съобщение отчаяно се тресеше в ръцете му, докато оставяше върху него пръстовите си отпечатъци — подробност, за която не мислеше в момента.

— Сега го прочети на глас. Важно е да видиш какво пише. Нямаш друг избор, освен да се самоубиеш в тази прекрасна хотелска стая — додаде Луси.

Листът носеше емблемата на Интерпол в горния десен ъгъл, естествено в яркочервен цвят. Снимката на Роко стоеше на видно място, не беше трудно да се намери. Егоист по природа, той никога не избягваше камерата, когато представляваше различни престъпници в скандални процеси. Снимката в червеното съобщение бе скорошна и приликата беше голяма.

— Прочети я на висок глас — отново му нареди Луси. — Време е за фактите, Роко.

— Данни за самоличността. — Гласът му пресекна, докато се опитваше да се изкашля. — Настоящо име: Роко Каджиано. Имена по рождение: Питър Роко Марино-младши.

Той се запъна на тази част и в очите му проблеснаха сълзи. Прехапа долната си устна и продължи да чете нататък. Когато стигна до съдебната информация и прочете, че е издирван за убийствата на сицилианския и френския журналисти, той вдигна очи към тавана.

— Господи! — промълви и пое дълбоко въздух.

— Точно така, заповед за задържане номер седем-две-шест-нула заради горкия Гуариньо. Заповед за задържане номер седем-две-шест-едно заради бедния мосю Ла Фльор. Издадена на двадесет и четвърти април 2003 година. Преди два дни.

— Мамка му!

— Твоят предан клиент Жан-Батист — напомни Луси.

— Копеле — промълви Роко. — След всичко, което направих за това грозно лайно!

— Е, край, Роко — подхвърли Руди и хвърли червеното съобщение върху масичката.

— Както разбирам, братята Шандон могат да бъдат доста изобретателни — натърти Луси. — Нали помниш как Джей Тали обича да завързва хората, да им боде очите и да ги гори с горелка? Докато кожата им се овъгли. Докато са още живи и в съзнание. Нали помниш как се опита да направи това и с леля ми, докато гнусната му съучастничка Бев Кифин се мъчеше да ме гръмне с ловджийска пушка?

Роко мълчеше.

Тя пристъпи към него, мисълта за онова, което едва не се случи с леля й, я изкушаваше да го пребие до смърт с тактическата палка. Хвърли поглед към палката върху леглото, но знаеше, че няма да го направи. Не беше толкова глупава.

— Удавянето е друг вариант — продължи Луси.

При тези думи Роко се разтресе.

— Не — помоли той.

— Помниш ли Томас, братовчеда на Жан-Батист? Удавен. Не особено приятен начин да умреш. — Тя хвърля многозначителен поглед към Руди.

Той внимателно изтри колта с ъгълчето на чаршафа като допълнителна предпазна мярка, при което чертите на лицето му станаха сурови, а в очите му проблесна решителност — нещо като своеобразна стена срещу внезапно връхлетялата го вълна на съжаление към Роко, независимо, че не заслужаваше да живее.

Руди хвърли поглед към Луси и за миг очите им се срещнаха.

Пот се стичаше по лицето на Луси и по слепоочията й бяха залепнали кичурчета коса. Беше пребледняла и Руди знаеше какво й струва всяка проява на суховатия черен хумор, докато играеше най-ужасната роля в живота си.

Той издърпа затвора, вкара патрон в цевта и се приближи до Роко.

— Десняк, съгласен ли си, партньоре? — попита той спокойно Луси.

— Да.

Тя не сваляше очи от Роко. Ръцете й се разтрепериха и си наложи да мисли за Джей Тали и сатанинската му партньорка Бев Кифин.

Образи.

Луси си припомни скръбта върху лицето на леля й, когато разпръскваше предполагаемите изпепелени останки на Бентън Уесли над водата. Имаше чувството, че мозъкът й се люлее в черепа. Никога не бе изпитвала морска болест. Усещането сигурно бе подобно.

— Ти избирай — обърна се тя към Роко. — Можеш да умреш сега и да не изпиташ болка. Без да се мъчиш. Без изгаряния. Без давене. Червеното съобщение се намира точно там, където го изпусна, тъй че самоубийството ти ще бъде напълно разбираемо. Или ако искаш, можеш да си тръгнеш оттук, без да знаеш какъв кошмар те чака, когато Шандон те пипнат. А те ще те пипнат.

Той кимна. Ще го пипнат и още как.

— Подай си дясната ръка — инструктира го Руди.

Роко отново изви очи към тавана.

— Виждаш ли? Аз държа пистолета, ще ти помогна — продължи Руди с лекота и безразличие, докато потта от челото му капеше по килима.

— Гледай цевта да е насочена нагоре — напомни Луси и извика в ума си образа на отрязаната нацистка глава.

— Хайде, Роко! Направи каквото ти казвам. Няма да боли. Даже няма да разбереш.

Руди допря цевта до дясното слепоочие на Роко.

— Нагоре — повтори Луси.

— Ръката ти хваща дръжката, а моята хваща твоята.

Роко затвори очи, ръката му подскачаше като бясна. Той сви подпухналите си къси пръсти около дръжката на пистолета и голямата силна ръка на Руди моментално се стегна около неговата.

— Помагам ти, защото не можеш да си държиш ръката неподвижно — обясни Руди. — Няма да уцелиш където трябва и ще стане грозно. А не мога да те оставя да държиш пистолета сам, нали разбираш? Ще бъде глупаво от моя страна. — Гласът на Руди стана мил. — Видя ли, не е толкова трудно. Сега притисни силно дулото към главата си.

Роко бе зинал и дишаше тежко, почти се задушаваше.

— Насочен нагоре — напомни още веднъж Луси и се съсредоточи върху мъртвата глава на нациста, опитвайки се да не гледа главата на Роко.

Роко се люшна от стола, мъчеше се да си поеме въздух. Лицето му бе бяло като платно, а очите — силно стиснати. Облеченият в ръкавица пръст на Руди дръпна спусъка.

Пистолетът гръмна със силен пукот.

Роко и столът му политнаха назад. Главата му се приземи върху британските вестници, пръснати по пода, с лице, обърнато към прозореца. Бликналата кръв шуртеше като вода. Въздухът се изпълни от дима на изстрела.

Руди клекна, за да тикне увисналата дясна ръка на Роко с пистолета под гръдния кош. Всички възстановени отпечатъци или полуотпечатъци върху синкавата стомана на колта щяха да бъдат на Роко.

Луси открехна прозореца и издърпа ръкавиците си, докато Руди притискаше с два пръста сънната артерия на Роко. Пулсът му биеше едва-едва и спря. Руди кимна на Луси и се изправи. Бръкна в джоба на сакото си и извади оттам бурканче от немска горчица. Върху капака му бяха пробити дупки и по вътрешните стени на стъклото пъплеха мухи месарки и се хранеха с остатъците от разваленото месо, с което вчера ги беше подмамил край голямата метална боклукчийска кофа зад един полски ресторант.

Той отвори бурканчето и го разтръска. Няколко дузини мухи се вдигнаха летаргично и забръмчаха около лампите. Надушвайки феромоните и изпаренията от откритата рана, те забръмчаха лакомо над неподвижното тяло на Роко. Мухите месарки, най-разпространеният вид насекоми, хранещи се с мърша, накацаха по окървавеното му лице. Няколко се скриха в устата му.