Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (71)

71.

Бентън не се обади, защото не искаше разговорът да бъде записан.

Техническите средства, с които Луси най-вероятно разполагаше и без които не можеше да живее, едва ли включваха мобилен телефон, който записва автоматично водения в момента разговор, особено след като толкова малко хора имаха номера на мобилния й телефон и тя едва ли би ги записвала тайно. Тази „дяволия“ беше далеч по-проста от последната и нямаше опасност Луси да направи анализ на гласа, за да разчете какво е искал да каже безсмисленият запис.

Бентън просто бе снадил фрагменти от гласа на Жан-Батист със смущения по линията, за да създаде впечатление за опит за разговор от затворническа килия. Тя трябваше вече да е разбрала откъде бе дошло обаждането.

Луси щеше да се вбеси. А когато беше вбесена, нищо не бе в състояние да я спре. Жан-Батист Шандон се подиграваше с нея. Щеше да си помисли точно това, а Бентън познаваше Луси достатъчно добре, за да е сигурен, че тя мрази Шандон. А омразата пречеше на ясното мислене. Щеше да недоумява как е възможно Шандон да й се обажда едновременно от „Полунски“ и от Ню Йорк, ако въобще можеше да разчита на сателитната си техника.

В крайна сметка Луси винаги се доверяваше на своята техника.

Само още едно обаждане от „Полунски“ и тя вече щеше да повярва, при това сериозно, че Шандон сигурно има мобилен телефон, който се води на адреса на Тексаския затвор. Съвсем малко й оставаше, за да повярва, че Жан-Батист Шандон е избягал от затвора.

Скарпета щеше да реши, че трябва да се срещне с него очи в очи през защитно стъкло, вътре в сектор „Полунски“. Шандон щеше да откаже да се види с другиго, което бе негово право.

Да, Кей, да. За твое добро е, за твое добро. Моля те. Срещни се лице в лице с него, преди да е станало късно. Остави го да говори!

Бентън започваше да полудява.

Батън Руж, Луси!

Шандон каза Батън Руж, Луси!

Слушаш ли ме, Луси?