Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (60)

60.

И на следваща сутрин Скарпета бе все още във Флорида. Тъкмо се готвеше да отпътува, когато този път бе задържана от служител на федералните, който й достави два пакета — единия от информационната служба на сектор „Полунски“, а другия — с материалите по случая Шарлот Дард — предимно копия на докладите от аутопсията и лабораторните изследвания, както и хистологични предметни стъкла.

Скарпета постави стъклото върху поставката на сложния микроскоп. Ако можеше да събере всички часове, прекарани над лабораторни проби, броят им щеше да се измерва в десетки хиляди. Макар и да уважаваше труда на хистолозите, посветили се на най-дребните структури на тъканта и на онова, което можеха да им разкажат техните клетки, никога не бе разбирала как могат да седят в тесните лаборатории ден след ден, заобиколени от части от сърца, бели дробове, черни дробове, мозък и други органи, както и от поразени или носещи симптомите на болестта тъкани, които се режеха на парченца и ставаха като гумени при потапянето им в стъкленици с фиксатор, подобен на формалина. Всяка тъкан се обвиваше в парафин или пластична смола и се разрязваше на тънки прозрачни резенчета, през които да може да преминава светлина. След като бъдеха поставени върху предметните стъкла, те се оцветяваха с различни багрила, създадени от текстилната индустрия през деветнадесети век.

Скарпета виждаше предимно розови и сини петна, но имаше напръскване и с други цветове, в зависимост от тъканта, клетъчната структура и евентуалните дефекти, които трябваше да й разкрият своите тайни от другия край на увеличителното стъкло. Подобно на болестите, багрилата носеха имената на своите откриватели или изобретатели и именно тук хистологията ставаше излишно усложнена, дори досадна. Не беше достатъчно багрилата или багрилните техники да бъдат наричани просто синьо или виолетово, а трябваше да са крезолово синьо, крезолово виолетово, перлено пруско синьо, хематоксилин на Хайденхайм (моравочервено) или трихром на Мейсън (синьо и зелено), или Биелшовски (неутрално червено), или пък любимият й снобизъм — метенаминово сребро на Джоунс. Типичен пример за егоцентричното патологично наследство бе „оцветяването на Шванови клетъчни ядра от шванома по Ван Гийсон“ и Скарпета не можеше да разбере защо германският естествоизпитател Теодор Шван бе искал да нарекат на негово име една туморна клетка.

Тя погледна през микроскопа към контрахиралите ивици по маркирания в розово тъканен отрязък от сърцето на Шарлот Дард. Ядрата на някои влакна липсваха, подсказвайки некроза или мъртва тъкан, а други предметни стъкла разкриваха розово и синьо оцветяване на възпаление и минало заболяване, както и стесняване на коронарните артерии. Жената от Луизиана е била само на тридесет и две години, когато е умряла на прага на мотелска стая в Батън Руж, облечена за излизане, с ключове в ръка.

При смъртта й преди осем години бе имало подозрение, че личният й фармацевт й е давал незаконно мощното обезболяващо средство оксиконтин, открито в дамското й портмоне. Тя нямала рецепта за лекарството. В писмото до Скарпета д-р Лание изказваше предположение, че фармацевтът вероятно е избягал в Палм Дезърт, Калифорния. Д-р Лание не посочваше на какво се базира това предположение, нито излагаше причините за преразглеждането на случая Шарлот Дард.

Всичко бе много объркано по ред причини: случаят беше стар; нямаше доказателство, че лекарството идва от фармацевта и дори да идва от него, ако не е целял предумишленото й убийство с оксиконтин, той не можеше да бъде обвинен в убийство първа степен; след смъртта на Шарлот Дард той отказал да разговаря с полицията, но чрез своя адвокат потвърдил, че вероятно неин семеен приятел с дископатия й е дал лекарството оксиконтин, с което тя евентуално бе злоупотребила.

Няколкото копия на писма, изпратени преди осем години до д-р Лание, бяха от адвоката на фармацевта Роко Каджиано.