Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (115)

115.

Първото петно от кръв бе на метър от вратата — единствена капка с размер на монета от десет цента, идеално кръгла, със звездовидни очертания, като изрязани с назъбен резец.

Под ъгъл от деветдесет градуса, отбеляза наум Скарпета. Движещата се във въздуха капка кръв имаше почти съвършена сферична форма, която се запазваше при удар в повърхност, ако е паднала право надолу под ъгъл от деветдесет градуса.

— Била е права или някой друг е бил — заяви Скарпета.

Стоеше неподвижно, а очите й се местеха от капка на капка по пода с теракотени плочи. В края на килима пред дивана имаше окървавена следа като от размазано стъпало, сякаш човекът, който бе вървял по изпръскания с кръв под, се бе подхлъзнал. Скарпета пристъпи, за да я разгледа отблизо, взирайки се в изсъхналото тъмночервено петно, след което извърна глава и срещна погледа на д-р Лание. Той се приближи и тя му посочи почти незабележим частичен отпечатък от пета с дребна накъдрена линия, която напомняше на Скарпета за детска рисунка на морски вълни.

Ерик се залови да прави снимки.

От дивана признаците за борба продължаваха около масичка за кафе от стъкло и ковано желязо, която бе бутната накриво и килимът под нея бе нагърчен. Точно зад нея имаше следи от човешка глава, разбита в стената.

— Има косми — посочи Скарпета към размазаната кръв върху бледорозовата боя.

Входната врата се отвори и вътре влезе млад униформен полицай с тъмна оредяваща коса. Той поглеждаше ту към д-р Лание, ту към Ерик и накрая очите му се задържаха върху Скарпета.

— Коя е тя? — попита той.

— Първо кой сте вие? — отвърна д-р Лание.

Полицаят имаше заплашителен вид, тъй като бе пренапрегнат, и очите му непрекъснато шареха из къщата.

— Следовател Кларк от Закари. — Той замахна към една муха. Косъмчетата върху горната част на ръцете му прозираха през латексовите ръкавици, опънати върху пръстите му. — От миналия месец съм прехвърлен към разследването — добави той, — така че не я познавам. — Той отново кимна към Скарпета, която не помръдна от мястото си до стената.

— Гостуващ консултант — обясни д-р Лание. — Ако не сте чували за нея, ще чуете. А сега ми кажете какво се е случило тук. Къде е тялото и кой е с него?

— В една от предните спални. Прилича на спалня за гости. Робилард е вътре и прави снимки и всичко останало.

Скарпета вдигна поглед при споменаването на Ник Робилард.

— Добре — произнесе тя.

— Познавате ли я? — Следовател Кларк изглеждаше силно смутен. Той нервно пропъди друга муха. — Мамка им, мразя тези гадини!

Скарпета проследи пръските от кръв по стената и пода, някои бяха колкото върха на игла. Заострените им краища сочеха по посока на бягството. Жертвата бе лежала на пода до дървения перваз и бе успяла да се изправи на крака. Малките издължени капки по стената не бяха обичайните пръски от кръв, които Скарпета бе свикнала да вижда, когато жертвата е била удряна или намушквана многократно и кръвта е отхвърчала от оръжието при размахването му във въздуха.

Изглежда петната се дължаха на яростната борба в дневната. Скарпета си представи блъскане, сграбчване, подхлъзващи се по пода крака, вкопчване с нокти, в резултат от което всичко бе изпоцапано с кръв, но липсваха стотиците капки кръв, отхвърчащи надалеч при размахването на оръжието. По всяка вероятност не бе имало оръжие, размишляваше Скарпета, поне не и на този етап от нападението. Може би в началото, когато нападателят е влязъл през входната врата, единственото оръжие е бил юмрукът. Вероятно не е смятал, че ще му трябва оръжие, след което бързо е загубил контрол над ситуацията.

Д-р Лание хвърли поглед към задната част на къщата.

— Ерик, иди да се увериш, че всичко е наред. Ей сега влизаме и ние.

— Какво знаете за жертвата? — попита Скарпета следовател Кларк. — И какво изобщо знаете за случилото се?

— Не много. — Той отгърна назад няколко страници от бележника си. — Името е Ребека Милтън, тридесет и шест годишна бяла жена. Знаем само, че е наемателка на къщата и че приятелят й се е отбил с колата, за да я изведе на обяд. Не отворила вратата, поради което той влязъл сам и я открил.

— Вратата е била отключена? — попита д-р Лание.

— Да. Той е открил тялото и е повикал полиция.

— После я е идентифицирал — отбеляза Скарпета, като се изправи от клекналото положение, тъй като краката вече я боляха.

Кларк се колебаеше.

— Огледал ли я е достатъчно добре? — Скарпета не се осланяше на визуалното идентифициране и смяташе, че не би следвало да се приема, че жертвата, намерена в дадено жилище, е непременно лицето, живеещо в него.

— Не е сигурно — отвърна Кларк. — Според мен не се е задържал дълго в онази спалня. Ще видите сама. Тя е обезобразена, наистина зле обезобразена. Но Робилард смята, че жертвата е Ребека Милтън, жената, която живее тук.

Д-р Лание се смръщи.

— Откъде, по дяволите, може да знае Робилард?

— Живее през две къщи.

— Кой живее през две къщи? — попита Скарпета.

— Робилард живее съвсем наблизо. — Следовател Кларк посочи към улицата. — През две къщи надолу.

— Боже господи — произнесе д-р Лание, — не е ли странно? И да не чуе или види нищо?

— Станало е посред бял ден. Когато е патрулирала по улиците като всички нас.

Жената, обитавала къщата, бе спретната, със значителен доход и скъп вкус, забеляза Скарпета. Ориенталските килими не бяха ръчна изработка, но бяха красиви и вляво от входната врата се намираше аудиосистема от черешово дърво и широкоекранен телевизор. По стените висяха пъстри картини от местни луизиански майстори, които грабваха окото с ярките първични цветове и примитивни изображения на риби, хора, море и дървета. Ребека Милтън, ако жертвата бе тя, беше обичала изкуството и живота. В причудливи рамки бяха поставени снимки на загоряла от слънцето жена с бляскава черна коса, лъчезарна усмивка и стройно тяло. На други снимки тя бе фотографирана в лодка или застанала на пристана заедно с друга жена, също с тъмна коса, която приличаше на нейна сестра.

— Сигурни ли сме, че е живяла тук сама? — попита Скарпета.

— Когато е била нападната, изглежда е била сама — отвърна Кларк, преглеждайки бележника си.

— Но не знаем това със сигурност.

Той сви рамене.

— Не, мадам. В момента знаем много малко неща със сигурност.

— Просто се чудя, защото много от тези снимки са на две жени, при това явно в близки отношения. И много от снимките са правени в самата къща или може би на предната й веранда, или в задния двор. — Тя посочи към космите, залепнали за дървения перваз, и даде своето тълкувание: — Точно тук тя или някой друг е паднал и явно е имало много кръв, за да се изцапа и косата…

— Да, травмата на главата е много сериозна. Тоест лицето й е направо смазано — изтъкна Кларк.

Отпред се намираше трапезарията с голяма антична маса от орехово дърво в средата и шест стола. Бюфетът бе стар и зад стъклените витрини се виждаха чинии с позлатени ръбове. След трапезарията през една отворена врата се виждаше кухнята. По всичко личеше, че убиецът и жертвата не са се движили в тази посока. Следите водеха надясно от дневната, като гонитбата бе продължила по коридора, застлан със синя пътека, и бе завършила в спалнята с изглед към градината.

Кръвта бе навсякъде. Беше засъхнала до тъмночервено, но някои места върху килима бяха така напоени, че кръвта все още бе влажна. Скарпета се спря в края на коридора и огледа кървавите капки по ламперията. Една от капките бе кръгла, много светла в средата и много тъмна по краищата. Около нея имаше изпръскани като със спрей капчици, някои от които бяха толкова дребни, че едва се забелязваха.

— Знаем ли дали е била намушкана? — Скарпета се извърна към Кларк, който снимаше с видеокамера в началото на коридора.

Д-р Лание вече бе влязъл в спалнята и се появи на вратата със сурово изражение.

— Наръгана е била и още как! Около тридесет или четиридесет пъти.

— По стената има петънца като при кихане или кашляне с пълна с кръв уста — отбеляза Скарпета. — Личи по капките с тъмни очертания тук, тук и тук — тя ги посочи с пръст, — които означават мехурчета. Понякога се забелязват при човек, чиито дихателни пътища или дробове кървят. Или просто е имал кръв в устата.

Скарпета се приближи до левия ръб на вратата на спалнята, където имаше съвсем малко кръв. Очите й проследиха следите, оставени от пръстите на човека, който се е хващал за рамката на вратата, и се плъзнаха по капките по килима, които продължаваха през вратата и стигаха до дървения под. Д-р Лание, Ерик и Ник Робилард й пречеха да види трупа. Скарпета влезе вътре и затвори вратата зад себе си, без да докосва нито една кървава повърхност, включително топката на бравата.

Ник бе клекнала и стискаше тридесет и пет милиметров фотоапарат с лакти подпрени върху коленете.

Дори и да се зарадва при вида на Скарпета, не го показа с нищо. По шията й се стичаше пот и се скриваше под тъмнозеленото поло на полицейското управление на Закари, втъкнато в униформен панталон с цвят каки. Ник се изправи и се отмести встрани, за да даде възможност на Скарпета да се приближи до трупа.

— Има много особени наранявания от нож — поясни тя. — Температурата на стаята, когато влязох, беше двайсет и два градуса.

Д-р Лание постави дълъг химически термометър под мишницата на трупа. Той се наведе над тялото и го огледа от горе до долу, без да бърза. Скарпета смътно разпозна жената, която бе видяла на някои от снимките в дневната.

Трудно бе да бъде разпозната. Косата й бе сплъстена от засъхналата кръв, лицето й подуто и деформирано от контузии, срязвания и строшени кости, като степента на реакция на тъканта към травмата показваше, че е живяла известно време. Скарпета докосна едната й ръка. Тялото бе топло като живо. Вкочаняването още не беше започнало, нито се бе появило трупното петно — или утаяването на кръвта вследствие на гравитацията след спирането на кръвообращението.

Д-р Лание махна термометъра и го погледна, след което произнесе:

— Телесната температура е трийсет и пет градуса.

— Мъртва е отскоро — отбеляза Скарпета. — Но състоянието на кръвта в дневната, коридора и дори на някои места тук, предполага, че нападението е станало преди часове.

— Вероятно смъртта е причинена от травмата на главата, но е настъпила след известно време — каза д-р Лание, като опипа внимателно задната част на главата.

Скарпета не бе готова да се произнесе какво е причинило смъртта, но бе съгласна, че жертвата е получила жестока травма на главата от удар с всичка сила. Ако прободните рани бяха прерязали главна артерия, смъртта щеше да настъпи само за минути. Това бе малко вероятно, дори невъзможно, при положение, че жената беше живяла известно време. Скарпета не виждаше признаци от артериално избликване. Жената може да е била полужива, когато приятелят й я е открил в 12:30 часа, и да е била вече мъртва при пристигането на спасителния екип.

Часът сега бе няколко минути след 13:30.

Жертвата бе облечена в бледосиня сатенена пижама, чиято долна част беше непокътната, но горнището бе разкъсано отпред. Коремът, гърдите, гръдният кош и шията бяха осеяни с прободни рани с размер шестнадесет милиметра, като и двата края бяха тъпи, но единият бе малко по-тесен от другия. Раните бяха повърхностни и показваха, че не е била наранена с обикновен нож. В центъра на раните имаше нещо като мост, което сочеше, че оръжието е имало някаква дупка на върха или е било с две прободни повърхности, всяка от които с различна дебелина и дължина.

— Е, това вече обра точките — каза д-р Лание с наведена близо до тялото глава, докато движеше увеличителната лупа над раните. — Не ми прилича на нито един нормален нож, който съм виждал. А на теб? — Той погледна към Скарпета.

— И на мен.

Пробожданията бяха направени под различен ъгъл, някои от тях V-образни или Y-образни, поради усукването на острието, което бе характерно за прободните рани. Някои рани зееха, други бяха затворени като илици за копчета, в зависимост дали разрязването е било успоредно на еластичните кожни влакна или ги е пресякло.

Покритите с ръкавици пръсти на Скарпета отделяха внимателно краищата на всяка рана. Отново бе озадачена от частта неразрязана кожа почти в средата на раните. Тя ги огледа внимателно през лупата, опитвайки се да си представи що за оръжие е било използвано. Внимателно загърна горнището на пижамата и нагласи дупките в сатена към раните, като се опита да разбере къде е бил платът при нанасянето на раните. Три от копчетата на горнището липсваха. Скарпета ги видя на пода. Две копчета висяха на конци.

Когато нагласи внимателно горнището на пижамата върху гръдния кош, така както би стояло, ако жертвата бе права, дупките изобщо не съвпаднаха с пробожданията и по сатена имаше повече дупки, отколкото бяха раните. Преброи тридесет и осем дупки и двадесет и две рани. Меко казано престараване, което бе типично за убийства от похот, но също така типично и ако нападателят и жертвата се познаваха.

— Това говори ли ти нещо? — попита я д-р Лание.

Скарпета продължаваше да подрежда дупките и да си изяснява картината.

— Изглежда, че горнището е било вдигнато над гърдите й, когато е била прободена. Виждаш ли? — Тя вдигна нагоре горнището, което бе толкова напоено с кръв, че синият сатен почти не се забелязваше. — Някои от дупките минават през три пласта плат. Ето защо има повече дупки, отколкото рани.

— Значи е вдигнал горнището й, преди да я прободе или докато я е пробождал? И след това го е разкъсал?

— Не съм сигурна. Реконструкцията е винаги много трудна и за нея са нужни часове при добро осветление в моргата. Нека да я преобърнем леко и да огледаме гърба.

Двамата с д-р Лание се пресегнаха през тялото и го хванаха за лявата ръка. Преобърнаха го, но не изцяло и от раните потече кръв. Имаше най-малко шест прободни рани в горната част на гърба и дълъг разрез отстрани на шията.

— Значи е бягала, а той е нанасял удари с ножа. Била е пред него, поне в определен момент. — Ерик направи това предположение, когато двамата с Ник се върнаха с няколко лампи и ги включиха.

— Може би — отвърна Скарпета.

— Едно петно на стената в коридора изглежда така, сякаш е била блъсната или ударена в нея. Може би я е блъснал към стената и я е намушкал в гърба, а след това тя се е изплъзнала и е побягнала насам — предположи Ник.

— Може би — отново отвърна Скарпета и двамата с д-р Лание внимателно отпуснаха тялото на пода. — Само това мога да ви кажа: горнището на пижамата не е било на мястото си, когато са били нанесени раните в гръдния кош и корема.

— Вдигнато горнище предполага сексуален мотив — каза Ерик.

— Това е сексуално убийство с огромна ярост — изтъкна Скарпета. — Дори и да не е била изнасилена.

— Може и да не е била. — Д-р Лание се наведе над тялото и започна да събира улики. — Влакна — коментираше той. — Може и да са от пижамата. Независимо какво мислят хората, изнасилването невинаги е задължително. Някои от тези изверги не могат да го направят, не могат да го вдигнат. Или по-скоро биха мастурбирали.

Скарпета попита Ник:

— Тя е била твоя съседка. Сигурна ли си, че това е Ребека, а не онази жена от фотографията? Двете много си приличат.

— Това е Ребека. Другата жена е сестра й.

— И живее с нея? — попита д-р Лание.

— Не. Ребека живееше сама.

— Засега идентифицирането е висящо, докато не докажем по зъбите, че е била тя — отбеляза д-р Лание, докато Ерик правеше снимки и използваше десетсантиметрова пластмасова мащабна линийка, поставяйки я до всичко, което заснемаше.

— Ще се заема с това. — Ник Робилард се загледа без да мига, в смазаното лице на мъртвата жена с втренчен мътен поглед изпод подутите клепачи. — Не сме били приятелки и никога не сме общували, но съм я виждала на улицата, на двора или когато разхождаше кучето си…

— Какво куче? — Скарпета веднага я погледна.

— Има жълт лабрадор, малко кутре, може би осеммесечно. Не съм сигурна, но мисля, че не е пораснал напълно и беше коледен подарък. Май от приятеля й.

— Кажете на следовател Кларк да накара полицаите да излязат и да потърсят кучето — заповяда д-р Лание. — И докато работите по случая, му наредете да подсигури охрана на това място. Ние ще бъдем тук още известно време.

Д-р Лание подаде на Скарпета пакет памучни тампони, малко шише със стерилна вода и стерилна епруветка. Тя отвинти капачките на шишето и епруветката. Потопи един тампон в стерилната вода и изтри гърдите за евентуални следи от слюнка, при което тампонът почервеня от кръв. Пробите от вагината, ректума и всяко друго отверстие можеха да почакат, докато тялото бъде прехвърлено в моргата. Тя започна да събира веществени доказателства.

— Ще изляза навън — каза Ник.

— Нека някой да донесе още лампи — повиши глас д-р Лание.

— Мога да докарам каквито лампи намеря из къщата — каза Ерик.

— Ще свърши работа. Фотографирай ги на място, преди да ги разместиш, Ерик, защото някой проклет адвокат от защитата може да каже, че убиецът е внасял лампи в спалнята…

— Има много косми, може би кучешки, от нейното куче… — обяви д-р Скарпета, докато внимателно изтръскваше форцепса в прозрачна пластмасова торбичка за веществени доказателства. — Значи жълт лабрадор?

Но Ник бе излязла.

— Така каза. Жълто кутре лабрадор — отвърна д-р Лание, когато двамата останаха насаме с трупа.

— Кучето трябва да бъде намерено по ред причини, най-малкото, за да се уверим, че горкото животинче е добре — отбеляза Скарпета, — но освен това ни трябва и за сравняване на космите. Не съм съвсем сигурна, но ми се струва, че виждам доста голямо разнообразие от животински косми.

— На мен също. Залепнали са за кръвта, най-вече тук. — Той посочи с пръст към горната разголена част на трупа. — Но не и по ръцете или косата й, където се очаква да откриеш животински косми, ако произходът им е подът или килимът тук, в жилището й.

Скарпета не отговори. Хвана още един косъм и го изтръска в торбичката, която вече съдържаше поне двадесетина косъма с произход засъхналата кръв по корема.

Отвън на улицата някой започна да свири високо. Чуваха се гласове, които викаха:

— Тук, Базил! Ела, Базил!

Външната врата се отваряше и затваряше, чуха се стъпки, прекосяващи дневната, трапезарията, разговор на ченгета и сетне глас на жена, която плаче и крещи.

— Не! Не! Не! Не е възможно!

— Мадам, само ни я посочете на една от тези снимки.

Скарпета разпозна гласа на следовател Кларк. Той говореше високо и се опитваше да не звучи разстроен, но колкото повече жената крещеше, толкова повече повишаваше глас.

— Съжалявам, но не можете да влезете тук.

— Тя ми е сестра!

— Наистина съжалявам.

— О, божичко!

След това гласовете притихнаха и разговорът се долавяше само като глух фон. Няколко мухи започнаха да летят из къщата, привлечени от мириса на смърт, и високото им бръмчене опъваше нервите на Скарпета.

— Кажи им да престанат да отварят проклетата врата. — Погледна нагоре, както клечеше, а по лицето й се стичаше пот и коленете зверски я боляха.

— Господи! Каква е тази врява? — Д-р Лание също се ядоса.

— Тууук, Базил! Хайде идвай, момче!

Следва подсвирване с уста.

— Хей! Базил! Къде си?

Входната врата отново се отвори и затвори.

— Толкова! — Д-р Лание се изправи на крака.

Той излезе от спалнята и захвърли окървавените ръкавици. Скарпета отмести още един животински косъм, този път черен, и го постави в торбичката за веществени доказателства. Космите бяха полепнали по тялото, докато кръвта бе мокра. Полепнали бяха по корема, гърдите, гръдния кош, но не и по ходилата на босите й крака, които също бяха изцапани със засъхнала кръв, но не от рани, а от стъпване в кръв.

Дъхът на Скарпета излизаше сгорещен и шумен през маската, потта пареше в очите й, докато разгонваше мухите и обхождаше лицето на жената с лупата, търсейки още косми. Всяка пукнатина в засъхналата кръв бе увеличена и още по-зловеща, всяко сцепване и разрез по кожата още по-назъбено и зеещо. По кръвта бяха полепнали частички боя, вероятно от стената в дневната. Разнообразието от животински косми, взети от тялото, предоставяше на Скарпета важна информация.

— Намерихме кучето. — Ник стоеше на прага.

Скарпета стреснато се върна в едно друго измерение, различно от грозния засъхнал червен пейзаж зад увеличителното стъкло.

— Базил, нейното куче.

— Повечето от тези косми не са от него. Откривам дузина различни видове и цветове. По всяка вероятност кучешки косми. Доста по-груби от котешките. Но не съм сто процента сигурна.

Д-р Лание отново влезе в спалнята, подмина Ник и надяна нови ръкавици.

— Това, което виждам, ме кара да мисля, че космите са били пренесени от извършителя, вероятно от дрехите му, и са полепнали по горната част на тялото й. Може би, ако е бил върху нея.

Тя дръпна долнището на пижамата, колкото да открие следата, оставена от ластика на колана. Седна назад върху петите си и се вгледа, след което свали маската си.

— Защо някой ще се качва върху нея, без да свали долнището на пижамата? — попита озадачен Лание. — Защо някой ще пренесе всички тези кучешки или кучешкоподобни косми върху разголената горна част на тялото и никъде другаде? И преди всичко, защо някой ще е покрит целия с кучешки косми, по дяволите?

— Открихме Базил — повтори Ник, — скрит под една къща на отсрещната страна на улицата. Просто се беше свил и трепереше. Трябва да е избягал, когато убиецът си е тръгнал. Кой ще се погрижи за него, тоест за Базил?

— Очаквам приятелят й да го стори — каза Лание. — Ако не, Ерик обича кучета.

Той разкъса два пакета със стерилни полиетиленови чаршафи, използвани при случаи на убийства. Докато Скарпета разстилаше единия на пода, Лание и Ерик хванаха тялото под мишниците и зад коленете, повдигнаха го и го поставиха в средата на чаршафа. Те разстлаха втория чаршаф върху трупа и завиха краищата, опаковайки го като мумия, тъй че никакво веществено доказателство да не може да бъде добавено или загубено.