Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (102)

102.

Джей чу новината за своя брат мутант по радиото. Не бе съвсем наясно какво чувстваше, докато се потеше в рибарската колиба с размътена глава. В разстояние на една седмица бе загубил още от красотата си. Обвиняваше за това Бев, както и за всичко останало. Колкото по-често ходеше до сушата, толкова по-често се попълваха запасите от бира. Напоследък хладилникът не оставаше никога празен.

Въздържанието бе представлявало предизвикателство за него, още откакто опозна вкуса на хубавите вина като момче във Франция. Вината са създадени за боговете, обичаше да казва баща му. Когато бе свободен и пълен господар на живота си, Джей опитваше вината и се наслаждаваше умерено на вкуса им. Сега се чувстваше като заложник на евтината бира. След последното пазаруване на Бев пиеше по една каса бира на ден.

— Май ще трябва пак да тичам до магазина — отбеляза Бев, наблюдавайки адамовата му ябълка, докато изпразваше до капка поредната бирена кутия в гърлото си.

— Да, няма да е зле. — По голите му гърди се стичаше бира.

— Щом искаш.

— Майната ти. Става каквото ти искаш. — Той пристъпи към нея със заплашително изражение. — Аз се разпадам! — кресна, смачка бирената кутия и я запрати през стаята. — Вината е твоя! Как може човек, затворен в тази скапана дупка с крава като теб, да не си пропие шибания мозък!

Той грабна още една бира от хладилника и затръшна вратата с босия си крак. Бев не реагира. Потисна усмивката, която напираше отвътре. Нищо не можеше да я направа по-щастлива от това да види Джей, загубил самоконтрол, объркан и саморазрушителен. Най-сетне бе измислила начин да си го върне, но сега, след като чудовищният му брат бе на свобода, Джей щеше да стане още по-зъл. Не знаеше какво може да очаква от него, тъй че се налагаше да си опича ума. Най-добрата й самозащита бе да го държи пиян. Чудеше се как не се е сетила за това по-рано, но преди, когато ходеше до сушата само веднъж на четири или шест седмици, бирата беше кът.

Неочаквано нуждата му от бира наложи ходене веднъж месечно, после два пъти месечно, докато накрая, когато се връщаше с пълните каси бира, оставаше изумена от все по-големите количества, които той изпиваше. Доскоро не го беше виждала пиян. Когато бе пиян, не се съпротивляваше на сексуалните й набези и тя успяваше да го изтрие с мокра кърпа, докато беше в безсъзнание. На следващата сутрин нямаше спомен какво е правила с него, нито по какви изобретателни начини си е доставяла удоволствие, след като не бе могъл да направи нищо, нито пък би направил нещо, ако беше трезвен.

Тя наблюдаваше как Джей, почти напълно пиян, търси станция по скалата на радиото, за да чуе последните новини. Откакто го познаваше, не бе имал грам тлъстина по изваяното си тяло, постоянен източник на завист и унижение за нея. Това бързо щеше да се промени. Неизбежно бе. Щеше да натрупа тлъстини около кръста и гордостта му щеше да се задуши под дебелата отпусната плът, независимо колко лицеви опори, клякания и подскоци правеше. Можеше и красивото му лице да се загрози. Нямаше ли да е страхотно, ако станеше толкова грозен, че тя да не го желае, както той не я желаеше вече?

Каква беше онази история от Библията? Самсон — всемогъщият, красив Самсон — се предал на онази, как й беше името, а тя му отрязала вълшебната коса или нещо подобно. И той загубил цялата си сила.

— Тъпа кучко! — развика се Джей. — Какво си застанала там и ме зяпаш? Брат ми е тръгнал насам, ако вече не е тук. Той ще се досети къде съм. Винаги се е досещал.

— Чувала съм, че близнаците са настроени на еднаква вълна. — Думата „близнак“ бе умишлено отровно ухапване. — Той няма да те нарани. Няма да нарани и мен. Забравяш, че сме се срещали преди. Даже мисля, че ме харесва, защото не обръщам внимание на външността му.

— Той не харесва никого. — Джей се предаде и загаси ядосано радиото. — Ти не живееш в реалния свят. Трябва да го открия, преди да е извършил някоя глупост. Ще вземе да срещне някоя жена, да й види сметката и да остави проклетите си зъби по цялото й тяло, като й разбие главата.

— Виждал ли си да го прави? — попита тя нехайно.

— Иди да приготвиш лодката, Бев.

Тя не помнеше кога за последен път бе казвал името й. Звучеше плътно като разтопено масло. Но той развали момента, като добави:

— Ти си виновна за проклетата ръка. Нямаше да се случи, ако ми беше донесла кученца.

Откакто се бе завърнала от последното си ходене до сушата, той все се оплакваше, че не му е донесла стръв за алигаторите. Нямаше и капка благодарност за плячката, която му довлече.

Тя се вторачи в празния матрак до стената.

— Имаш предостатъчно стръв за алигатори — беше му казала онзи ден. — Толкова, че не ти стига умът какво да я правиш.

Тя го беше убедила, че ще е най-добре, ако сложат човешка плът на куката за алигаторите. Джей щеше да се позабавлява с влечугото, което бе по-дълго от него. Щеше да погледа как се мята, докато не му писне и не го застреля в главата. Въпреки че бракониерстваше, Джей никога не задържаше улова. Обичаше да прерязва найлоновото въже и да гледа как влечугото потъва във водата. След което се връщаше с моторницата в бараката.

Но този път не стана така. Всичко, което смътно си спомняше, бе, че окачи стръвта на куката и метна въжето върху дебелия клон на едно кипарисово дърво, когато дочу друга моторница да минава наблизо. Някой друг бе тръгнал да лови алигатори или да събира жаби. Джей се изпари оттам, а стръвта остана да виси на куката, закачена на жълтото найлоново въже. Трябваше да го пререже. Допусна голяма грешка, която не искаше да си признае. Бев подозираше, че не е имало никакъв друг ловец, а на Джей просто са му се причули шумове, тъй като умът му е бил размътен. Иначе щеше да се сети, че когато другият ловец открие алигаторът, стръвта или щеше да виси от челюстите му, или да бъде намерена в стомаха му, когато го разпорят.

— Прави каквото ти казвам. Приготви лодката — заповяда той, — за да се оправя с него.

— И как според теб ще стане това? — попита спокойно Бев, доволна и успокоена от лудостта, на която бе свидетел.

— Вече ти казах. Той ще ме намери — отвърна Джей с пулсираща от болка глава. — Той не може да живее без мен. Даже не може да умре без мен.