Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (48)

48.

Отсрещната врата се отвори и възрастен човек по долна риза и наполеонки огледа подозрително Марино.

— Какъв е този шум? — попита той.

Посивялата му коса беше щръкнала като бодлите на таралеж, по сбръчканото му лице бе набола брада, а очите му бяха подпухнали и кървясали.

Марино до болка познаваше този външен вид. Човекът явно пиеше от сутринта и вече бе обърнал едно за изтрезняване.

— Виждали ли сте Том? — попита Марино потен и запъхтян.

— Не го познавам. Ей, да не вземете да получите удар. Не мога да правя сърдечен масаж.

— Обеща ми да е тук — едва успя да произнесе Марино. — А аз пътувам чак от Калифорния.

— Така ли? — Човекът вече бе силно заинтригуван и излезе на площадката. — Защо?

— Как „защо?“ — Марино се бе съвзел достатъчно, за да го отреже, тъй като не бе негова работа да пита. — Защото шибаната треска за злато вече свърши. Защото ми писна да седя на кея. Защото ми омръзна да бъда филмова звезда.

— Ако сте се снимали във филми, не съм ви гледал, а аз непрекъснато вземам касети под наем. Какво друго да прави човек тук?

— Виждали ли сте Том? — упорстваше Марино, като напразно се опитваше да превърти с все сила топката и раздрусваше вратата.

— Бях заспал, когато ви чух да вдигате шум — каза мъжът. Изглеждаше на около шейсет и имаше леко смахнат вид. — Не съм виждал Том и пет пари не давам за такива като него, ако разбирате какво искам да кажа.

— Какво искате да кажете?

— Хомо.

— Това ме изненадва, макар че хич не ме интересува какво вършат хората, стига да не съм наблизо. Да не е водил мъже в апартамента или нещо подобно? Защото не съм сигурен, че ми се влиза ако…

— О, не. Не съм го виждал да води никой в апартамента си. Но един друг хомо от входа, който носи кожени дрехи и обеци, ми каза, че е засичал Том из онези барове, където ходят педалите да забършат някого за едно бързо…

— Чуй ме, наел съм тази дупка от шибания кучи син, който също е наемател — информира го Марино разгорещено. — Вече съм му платил наема за три месеца и шофирам от Калифорния, за да взема ключовете и да се нанеса. Целият ми багаж е долу в шибания пикап.

— И аз бих се вкиснал много.

— Без майтап, Шерлок.

— Ама много бих се вкиснал. Кой е този Шерлок? А, оня детектив с шапката и лулата. Не чета кримки.

— Тъй че, ако чуеш да идва шум от този апартамент, не обръщай внимание. Ако се наложи, ще използвам динамит, но ще вляза.

— Не говорите сериозно — разтревожи се старецът.

— Не, ама да — произнесе саркастично Марино. — Ходя с динамит в джобовете. Аз към камикадзе с южняшки акцент. Знам да карам самолети, само че не мога да излитам и да се приземявам.

Старецът моментално се скри в апартамента и веригата срещу крадци изтрака.