Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (51)

51.

Бев не спираше да мисли за нея. Би трябвало да стои настрана от това агне, което току-що й даде пет долара на паркинга на „Уол Март“. Само че не можеше. Не бе в състояние да контролира властния импулс и въпреки че реакцията й противоречеше на всякаква логика, в тъмните й черни мисли се криеха и причината, и следствието. Агнето я бе отблъснало с презрение. Жената се дръпна от Бев, сякаш я беше гнус от нея, а след това си позволи да я унизи още повече, като й даде пари.

В магазина Бев се застоя на щанда със спрейове срещу насекоми. Вдигаше флаконите и се преструваше, че чете етикетите им, докато наблюдаваше паркинга през витрината. За нейна изненада се оказа, че агнето не кара нова кола, а стар зеленикав „Експлорър“, който някак си не се връзваше с разглезена богата домакиня или нечия любовница. Още по-интересно бе, че седеше в спортната кола с включен двигател и изключени фарове. След пет минути Бев влезе и излезе от една пробна, пременена в ярка хавайска риза и бермуди, естествено, без да ги плати. Отряза сензорната им маркировка със сгъваемия си нож. Шлиферът й бе обърнат наопаки и преметнат през ръката, а върху косата си беше нахлупила евтино найлоново боне за дъжд, въпреки ясната вечер. Ако хората изобщо й обърнеха внимание, щяха да помислят или че е луда, или че си е боядисала косата.

Експлорърът не бе помръднал. Бев се отправи директно към очуканата мръсна кола на Джей сигурна, че агнето не я е забелязало или че поне не я свързва с жената, която бе срещнало преди по-малко от половин час и на която бе дало пари. Потегли и сви наляво по „Пъркинс“, след това пресече „Акейдия“ и паркира на малък паркинг до ресторант „Кейтъри“. Беше пълен с коли, защото ресторантът бе особено популярен сред студентите. Тя изключи мотора и светлините и зачака. Желанието й се разпалваше, докато агнето се бавеше в зеления „Експлорър“ на паркинга на „Уол Март“ от отсрещната страна на улицата.

Сигурно говореше по мобилния си. И може би вече не разговаря толкова лигаво и мило с мъжа си, а се кара с него. Бев бе истински експерт в проследяването на хора. Правеше го редовно, когато караше черокито на Джей. Преди да започне да се крие като издирвана престъпничка в рибарския лагер, следеше хората в зависимост от това, за какво й бяха нужни или просто за удоволствие.

Но в онези дни действията й имаха цел или поне бяха средство за постигане на целта. Каквото и да правеше, винаги изпълняваше нечии заповеди.

В известна степен и сега изпълняваше заповедите на Джей, но методите и чувствата се променяха, когато някой бе заставян да повтаря отново и отново една и съща задача. Бев бе започнала да си угажда, да се вихри в собствените си фантазии и да се забавлява сама. Това бе нейно право.

Експлорърът се насочи към сърцето на „Олд Гардън“. Хубавата блондинка нямаше понятие, че жената с натъртеното коляно кара малко след нея. Това забавляваше Бев. Тя се усмихна, когато колата намали скорост и направи десен завой в тъмната алея с високи храсти по края. Бев подмина, спря на улицата и излезе от колата. Бързо се наметна със зеления шлифер и се приближи към бялата тухлена къща, тъкмо когато предната врата се затваряше след жената. Бев се върна до черокито, записа си адреса и сви по страничен път, за да не минава отново край къщата. Зачака.