Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (89)

89.

Летенето бе най-близко до състоянието на еуфория, което Руди някога щеше да изпита с нея.

Луси никога не довършваше започнатото. Руди можеше да се почувства използван, когато тръгнаха с колата от хотел „Радисън“ в Шчечин, ако не бе проявил разбиране към случилото се. Измъкването на косъм от смъртта, както и всяка друга стресова ситуация, предизвикваха у повечето хора елементарна реакция — стремеж към човешка топлина. Сексът даваше увереност, че човек е жив. Затова ли той мислеше постоянно за секс?

Не бе влюбен в Луси. Никога не би си го позволил. Когато я видя за първи път преди бог знае колко години, нямаше намерение да проявява специален интерес към нея. Тя тъкмо слизаше от един чудовищен „Бел 412“, след като бе направила обичайната показна демонстрация, каквато се очакваше при посещение на важна персона в академията, особено ако тя е политик. Руди предполагаше, че понеже Луси бе единствената жена в отряда за спасяване на заложници, беше важно въпросната персона да види една красива жена с високи професионални качества.

Руди я зяпаше как затваря чудовищната машина и слиза от нея, облечена в тъмносиня бойна униформа и черни кубинки до глезените. Изненада се от огнената й красота, докато наблюдаваше самоуверената й грациозна походка. Започна да си мисли, че онова, което бе чул за нея, може би не е вярно. Тялото й го интригуваше, особено когато се движеше. Имаше грацията на екзотично животно, на тигрица, каза си той, докато наблюдаваше как се приближава към важната персона, пристигнала за демонстрацията, и се здрависва учтиво с нея.

Луси бе атлетична, но определено женствена и му беше приятно да я гали. Научил се бе да не я обича прекалено и знаеше кога да се отдръпне.

След минути двигателят бе на пълни обороти, навигационните уреди и слушалките бяха включени. Бързите удари на перките бяха любимата музика за ушите им. Той усети как настроението на Луси се повишава с издигането на вертолета.

— Вече сме в движение — произнесе тя в микрофона. — Трафик Хъдсън, хеликоптер четири-нула-седем Танго, Лима, Папа се движи в посока юг над тридесет и четвърта улица.

Най обичаше висенето във въздуха, а тя умееше да държи хеликоптера абсолютно неподвижен, дори и при упорит вятър в гръб. Насочи носа на машината към реката, набра скорост и се отлепи от земята.