Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (21)

21.

Бентън стана от стола и пъхна ръце в джобовете си.

— Хора от миналото — каза той. — Ние живеем много животи, Пийт, и миналото е смърт. Нещо приключило. Нещо, което не може да се върне. А ние продължаваме нататък и преоткриваме себе си.

— Глупости! Явно много време си прекарвал сам — отвърна Марино отвратен, но сърцето му се сви от страх. — Повръща ми се от теб. Адски се радвам, че Скарпета не е тук да те види. А може би трябва да го направи, за да те прежали, както ти вече си я прежалил. По дяволите, няма ли да включиш климатика в този кенеф?

Марино пристъпи към прозореца и включи устройството докрай.

— Знаеш ли какво прави тя в последно време, или пет пари не даваш? Нищо. Станала е консултант. Уволниха я от шефския пост. Можеш ли да повярваш? Шибаният губернатор на Вирджиния се отърва от нея по политически причини. А да те уволнят в разгара на скандал не ти предоставя много възможности за работа — продължи гръмко той. — Когато опрат до нея, никой не смее да я наеме, освен ако не е някой пиклив случай, за който не могат да си позволят да наемат никого, и тя го поема, без да вземе нито цент. Като убийството със свръхдоза в Батън Руж.

— Луизиана? — Бентън се приближи до прозореца и погледна навън.

— Да. Тамошният шеф на следствието ми се обади сутринта, преди да тръгна за Ричмънд. Някой си Лание. Стар случай на свръхдоза. Аз не съм в течение, но той поиска да знае дали Скарпета не работи частно и дали мога да гарантирам за нея. Побеснях. Ето докъде се е стигнало — да й трябват препоръки.

— Луизиана? — произнесе отново Бентън, сякаш имаше някаква грешка.

— Да знаеш друг щат с град Батън Руж? — попита със същия тон Марино, опитвайки се да надвика шума от климатика.

— Не е добро място за нея — произнесе замислено Бентън.

— Е да, друго нещо си е Ню Йорк, окръг Колумбия, Лос Анджелис. Направо е супер късмет, че има пари, инак не знам докъде щеше да я докара…

— От известно време там стават серийни убийства… — подхвана Бентън.

— Само че не я търсят от спецекипите, които работят по тях. А и този случай няма нищо общо с изчезналите жени. Дреболия. Смъртен случай. Предполагам, че шефът на следствието ще й се обади и като я познавам, няма начин да му откаже.

— Район, в който са изчезнали десет жени, а й се обажда за някакъв смъртен случай? От какъв зор?

— Не знам. Ти кажи.

— Какво да ти кажа?

— Не знам!

— Искам да разбера защо този случай на свръхдоза изведнъж става толкова важен — упорстваше Бентън.

— Да не би антените ти да са се завързали на възел? — възкликна Марино. — Изпускаш основната нишка. Животът на Скарпета е отишъл на кино.

— Луизиана не е добро място за нея — повтори Бентън. — Защо ти се обади шефът на следствието? Само за препоръка ли?

Марино тръсна глава, сякаш се опитваше да се събуди. Разтри лицето си. Бентън му се изплъзваше.

— Искаше да му помогна по случая.

— Ти?

— Какво по дяволите се опитваш да кажеш? Че не мога да помогна на някого по даден случай? Бих помогнал на всеки шибан…

— Разбира се, че би помогнал. И защо ти не помогна на батънружкия полицейски шеф?

— Защото не знам нищо по случая! Господи, ще ме побъркаш!

— „Последния участък“ би могъл да помогне.

— Ей, ще ме оставиш ли за малко на мира? На полицейския не му беше такъв зор за случая, а само намекна, че може да поиска медицинското мнение на Скарпета…

— Правната им система е базирана на Наполеоновия кодекс.

Марино нямаше понятие за какво говори.

— Какво общо има тук Наполеон!

— Френската правосъдна система — поясни Бентън. — Единственият щат в Америка, чиято правосъдна система се базира на френското правораздаване, а не на английското. Батън Руж има повече неразкрити убийства на жени на глава от населението, отколкото всеки друг американски град.

— Да, разбрах най-после. Значи не е добро място.

— Тя не бива да отива там. Особено сама. При никакви обстоятелства. Погрижи се за това, Пийт. — Бентън продължи да се взира през прозореца. — Повярвай ми.

— Да ти повярвам? Ама че майтап!

— Погрижи се поне за нея.

Марино заби поглед в гърба му, беше побеснял.

— Тя не бива даже да припарва до него.

— За кого, по дяволите, говориш? — все повече се горещеше Марино. Бентън му бе станал съвсем чужд. Сякаш вече не го познаваше. — Върколака? Мили боже! Аз пък мислех, че говорим за свръхдозата в Луизиана — изжалва се Марино.

— Дръж я настрана оттам.

— Нямаш право да ме молиш за нищо, особено пък за нея.

— Тя му е идея фикс.

— Какво общо има той с Луизиана, по дяволите? — Марино се приближи към него и впери изпитателен поглед в лицето му, сякаш за да прочете нещо, което му се изплъзваше.

— Това е продължение на битката за надмощие, която той загуби от нея в миналото. Сега е решил да я спечели, дори това да е последното нещо в живота му.

— Нищо няма да спечели, когато го напомпат с доза, достатъчна да убие цял табун коне.

— Не говоря за Жан-Батист. Да не би да си забравил за другия Шандон — брат му? „Последния участък“ трябва да помогне на шефа на следствието. Не тя.

Марино не го слушаше. Имаше усещането, че е седнал на задната седалка на движеща се кола, оставена без шофьор.

— Скарпета знае какво иска от нея Върколака. — Марино се придържаше към единствената тема, която го интересуваше и която имаше смисъл за него. — Няма да има нищо против да му бие инжекцията, а аз ще съм точно зад опушената витрина и ще се усмихвам.

— Питал ли си я, дали няма нищо против? — Бентън се загледа в поредния пролетен ден, който залязваше. Нежната жива зеленина бе позлатена от залеза и сенките около земята се сгъстяваха.

— Не е нужно да я питам.

— Ясно. Значи не си го обсъждал с нея. Не съм изненадан. Няма да е в неин стил да го обсъжда с теб.

Обидата бе завоалирана, но жегна Марино като опарване от медуза. Той не беше близък със Скарпета. Никой не беше в такива близки отношения с нея както Бентън. Тя не бе споделяла с Марино как би се чувствала като палач. Не обсъждаше с него чувствата си.

— Разчитах на теб да се грижиш за нея — изтъкна Бентън.

Въздухът сякаш се нажежи. И двамата се потяха мълчаливо.

— Знам как се чувстваш, Пийт — промълви тихо Бентън. — Винаги съм знаел.

— Нищо не знаеш.

— Грижи се за нея.

— Дойдох при теб, за да започнеш ти да го правиш.