Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (61)

61.

С преместването на слънцето по дюните пред прозореца на Скарпета пропълзяваха сенки.

Листата на палмите шумоляха и някакъв мъж, който разхождаше жълтия си лабрадор по плажа, се приведе срещу насрещния вятър. Един товарен кораб се носеше по потъналия в синкава мъгла хоризонт, вероятно в посока към Маями. Ако Скарпета се увлечеше в работата си, имаше опасност да забрави къде се намира и кое време е и да пропусне поредния полет до Ню Йорк.

Д-р Лание вдигна телефонната слушалка и произнесе с пресипнал глас:

— Ало?

— Звучите ужасно — каза съчувствено Скарпета.

— Не знам какво съм пипнал, но и се чувствам ужасно. Благодаря, че ми се обаждате.

— Какви лекарства вземате? Надявам се да е нещо за изчистване на дихателните пътища и потискане на кашлицата, плюс откашлящо средство и че избягвате антихистаминовите препарати. Пробвайте лекарства, които се вземат през деня, без да предизвикват сънливост и нямат включени антихистамини или доксиламин на етикетите — стига да не искате да се обезводните и да си докарате бактериална инфекция. Избягвайте алкохола. Понижава имунните сили.

Той си издуха носа.

— Вижте, всъщност съм лекар по образование, само за ваша информация. Тъй че поназнайвам нещо за лекарствата — той произнесе това без следа от сарказъм, — затова бъдете спокойна.

Скарпета се чувстваше неловко заради препоръките си. Шефът на следствието бе изборна длъжност и за съжаление (това важи за цялата страна) много от заемащите тази длъжност не бяха лекари.

— Не исках да ви обидя, д-р Лание.

— Не сте ме обидили. Между другото, страничният ви нападател, Пийт Марино, смята, че ходите без проблеми по водата.

— Значи сте ме проверявали — каза тя, без да се впечатли. — Добре. Сега, надявам се, можем да преминем към деловите въпроси. Проверих случая Шарлот Дард.

— Отлежал, но хубав. Нямам предвид в буквалния смисъл. В него няма нищо хубаво. Само за момент, да си взема нещо за писане. Вкъщи без съмнение имаме бермудски триъгълник за химикалки, който в моя случай е любимата ми жена. Да, слушам.

— Случаят на г-жа Дард определено е смущаващ — подхвана Скарпета. — Както знаете от токсикологичните й изследвания, оксиморфонът — метаболитът на оксиконтин, е само четири милиграма на литър кръв, което я поставя в групата на ниска смъртност. Съдържанието му в стомаха е отрицателно, нивото му в черния дроб не е по-високо от това в кръвта й. С други думи, съмнително е смъртта да е настъпила от свръхдоза оксиконтин. Определено нивото на лекарството в организма й не е толкова критично, колкото показват клиничните изследвания.

— Съгласен съм. Това бе и моето мнение през цялото време. Ако интерпретирате интоксикацията в светлината на хистологичните находки, вероятно не е имала необходимост от толкова високо ниво за случайна свръхдоза. Макар докладите и диаграмите от медицинските й изследвания да не показват кожни белези от минала интравенозна злоупотреба с дрога — добави той. — Предполагам, че е обичала хапчетата, но не е увеличавала дозата.

— Определено е злоупотребявала хронично с лекарства — изтъкна Скарпета. — Сърцето й ни го подсказва. Откъслечна некроза и фиброза с различна възраст, както и хронична исхемия, плюс отсъствие на коронарно артериално заболяване или кардиомегалия. По същество кокаиново сърце.

Това бе всеобхватна фраза, която не означаваше непременно, че лицето е зависимо от кокаин. Лекарства като опиати, синтетични наркотици, оксиконтин, хидрокодон, перкосет, перкодан и всички останали, до които наркоманът или наркоманката могат да прибегнат, разрушаваха сърцата им толкова, колкото и кокаинът. Такъв тъжен пример бе Елвис Пресли.

— Искам да ви питам за загубите на съзнание — подхвърли д-р Лание след известна пауза.

— Какво за тях? — Явно това е темата, за която той искаше да разговарят толкова спешно. — Никъде в папката по делото, която ми изпратихте, не се споменава за загуба на съзнание.

Тя овладя раздразнението си. Като частен консултант бе ограничена от предоставената й медицинско-правна информация, при която отсъствието на уместни (или неуместни) заключения бе нещо непростимо. Докато работеше по свои собствени случаи или като консултант по случаите на нейни колеги — също съдебномедицински патолози, из целия щат Вирджиния, не й се бе налагало да се осланя на компетентността или достоверността на информацията на практически непознати лица.

— Шарлот Дард е страдала от временни загуби на съзнание — поясни д-р Лание. — Или поне така ми казаха навремето.

— Кой ви го каза?

— Сестра й. Както изглежда, нека го нарека голословно твърдение, тя е страдала от ретроградна амнезия…

— Семейството й няма начин да не знае за това.

— Проблемът е, че съпругът й Джейсън Дард е доста мъглява личност. Никой не знае почти нищо за него, освен че е богат колкото си иска и се издържа от стара плантация. Не бих се осланял на г-жа Гидон като надежден свидетел. Макар че е възможно да казва истината относно състоянието на сестра си отпреди смъртта й.

— Прочетох полицейския доклад, който е доста кратък. Кажете ми какво знаете.

Д-р Лание отговори след пореден пристъп на кашлица:

— Хотелът, където е починала, не е в най-порядъчната част на града. Намерена е била от една камериерка.

— А какво ще кажете за кръвните анализи? В материалите, които ми изпратихте, са само изследванията след смъртта й. Така че не знам дали не е злоупотребявала редовно с алкохол.

— След като се свързах с вас за пръв път, успях да се добера до резултатите от кръвните й изследвания преди смъртта, тъй като е лежала в болница две седмици преди да умре. Бяха забутани не където трябва, колкото и да ми е неудобно да го призная. Има там една чиновничка. Бих дал мило и драго да се отърва от нея. Но е от онези, които водят дела за щяло и нещяло. С други думи отговорът е не — не е злоупотребявала редовно с алкохол.

— За какво е лежала в болницата?

— За изследвания след последната й загуба на съзнание. Тъй че може би е губила съзнание, преди да почине. Отново повтарям, вероятно.

— Добре, значи бихме могли да изключим алкохола като причина за загубата на съзнание — изтъкна Скарпета. — Д-р Лание, не бих могла да дам друго мнение, без да ми е предоставена цялата информация.

— Нямаше да е зле и на мен да бяха предоставили цялата информация. Само не ме закачайте на тема полиция.

— Как се е държала г-жа Дард по време на тези загуби на съзнание?

— Необуздано, хвърляла е разни предмети, трошала е всичко в дома си или където се е намирала. Веднъж е изпочупила колата си с чук — прозорци, врати, гюрук. Заляла кожените седалки с белина.

— Има ли го документирано в някой автомобилен сервиз?

— Случило се е през май 1995 година и ремонтът на колата е отнел цели два месеца, след което съпругът й я е продал и й е купил нова.

— Но това не е била последната загуба на съзнание. — Скарпета отгърна нова страница в работния бележник, докато си водеше бързи, нечетливи записки.

— Не, последната е станала през есента, на 1-ви септември 1995 година, две седмици преди смъртта й. При този случай е нарязала с бръснач картини, оценени на повече от милион долара. Не е доказано.

— В дома й ли се е случило?

— В гостната, доколкото разбрах.

— Свидетели?

— Само на последиците, ако мога да се осланям на разказите на сестрата и съпруга й по онова време.

— Злоупотребата й с лекарства определено би могла да предизвика загуба на съзнание. Друга възможност е епилепсия на слепоочния дял. Има ли данни да е претърпяла черепно-мозъчна травма?

— Поне на мен не са ми известни, а рентгеновата снимка и щателния преглед не показват стари фрактури или следи от травма. Болничните документи сочат, че след втората й загуба на съзнание, която, както казах, е станала на 1-ви септември 1995 година, й е направена цялата гама от изследвания: ядрено-магнитен резонанс, мозъчен скенер и т.н. Не е открито нищо. Разбира се, епилепсията на слепоочния дял невинаги личи, а може все пак да е претърпяла някаква травма на главата, за която да не знаем. Трудно е да се каже. Но аз съм склонен да мисля, че причината е злоупотребата й с лекарства.

— На базата на информацията, с която разполагам, съм съгласна. Находките от анализите са съотносими с хронична злоупотреба, а не с единична свръхдоза оксиконтин. Единственият начин да се разбере каква е причината за смъртта й, е да се поднови разследването.

— Боже господи! Там е проблемът. Полицаите, които работиха по случая, не свършиха работа за пет пари, а и сега няма да си помръднат задниците.

— При Шарлот Дард вероятно се касае за инфаркт. Злоупотребата с лекарства е допринасящ фактор — изтъкна Скарпета. — Само това мога да кажа.

— Това, че имаме такъв идиот като Уелдън Уин на поста федерален прокурор, само ни пречи — продължи с оплакванията д-р Лание. — Откакто проклетият сериен убиец е все още на свобода, прекалено много хора си врат носовете навсякъде. Политика!

— Предполагам, че спецекипът е към вас — прекъсна го Скарпета.

— Напротив, казват, че не съм им нужен, след като не са се появили никакви трупове.

— И ако все пак се появи труп, няма ли да е нужно да знаете нещо във връзка с разследването? Дори и да са убедени, че всяка от жените е била убита? Всичко, което ми казвате, звучи все по-зле и по-зле — отбеляза Скарпета.

— Абсолютно права сте. Дори не ме поканиха да огледам местата на отвличанията. Не съм видял нито домовете им, нито колите им, нито местопроизшествията.

— А би трябвало. Когато едно лице е отвлечено и се предполага убийство, полицията трябва да ви извика да огледате всичко и за да се запознаете с всяка подробност, трябва да разполагате с пълната информация.

— „Трябва“ тук не значи нищо.

— Колко от отвлечените жени са от вашия окръг?

— Дотук седем.

— И не сте огледали нито едно място на отвличане? Съжалявам, че ви задавам същите въпроси. Но направо не мога да повярвам. И местопроизшествията вече са разчистени, предполагам?

— Случаите са замразени като леден блок. Допускам, че поне колите са запечатани, което е добре. Но не можем да подсигурим охрана на паркингите и колите завинаги, и нямам никаква представа какво е положението с домовете им. — Той спря, за да се изкашля. — Ще се случи отново. Скоро. Той се е развилнял.