Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (81)

81.

Луси се чувстваше смазана от срам и страх.

Тя разказа подробно на Бъргър всичко, което се случи в стая 511 на хотел „Радисън“, но не и кой застреля Роко.

— Кой дръпна спусъка, Луси? — настоя да узнае Бъргър.

— Няма значение.

— Щом като не ми отговаряш, приемам, че си била ти!

Луси не пророни и дума.

Бъргър стоеше неподвижно, загледана в ослепителните светлини на града, които отстъпваха пред мрака на река Хъдсън и блестяха в трепкащото ярко море на Ню Джърси.

Луси пристъпи полека към нея. Изпитваше желание да докосне рамото й.

— Марино не бива да узнае. Никога — каза Луси. — Леля ми не бива да узнае. Никога.

— Би трябвало да те мразя — заяви Бъргър.

От нея се разнасяше едва доловим мирис на парфюм — силен аромат, но нанесен пестеливо и Луси бе трогната, че Бъргър не е сложила парфюма си заради съпруга си. Него го нямаше.

— Наречи го както щеш — продължи Бъргър, — но двамата с Руди сте извършили убийство.

— Думи — отвърна Луси. — Жертви на войната. Самозащита. Наказателна мярка. Защита на националните интереси. Имаме думи, юридически извинения за извършване на деяния, за които няма извинения, Джейми. Уверявам те, че не изпитахме капка радост, нищо от приятния вкус на отмъщението. Той беше жалък страхливец, който цивреше и съжаляваше само за едно нещо в целия си жесток недостоен живот: че беше негов ред да плати цената. Как е възможно Марино да има такъв син? Какви хромозомни части трябва да са се съединили, за да се пръкне Роко?

— Кой друг знае?

— Руди, сега и ти…

— Някой друг? Имаше ли инструкции? — продължи да я притиска Бъргър.

Луси се замисли за инсценираното убийство на Бентън и за още много други събития и разговори, които не можеше да сподели с Бъргър. От години се бе оставила да бъде управлявана от болката и яростта.

— Замесени са и други, индиректно. Не мога да говоря за това. Наистина.

Бъргър не знаеше, че Бентън не е мъртъв.

— По дяволите, кои са тези други?

— Казах индиректно. Не мога да ти кажа нищо повече. И няма да ти кажа.

— Хората, които дават секретни заповеди, имат навика да изчезват на светло. Това ли са тези други? Хора, които дават секретни заповеди?

— Не директно за Роко. — Тя се замисли за сенатор Лорд, за групировката Шандон. — Да кажем, че това са хора, които искат Роко да е мъртъв. Досега не бях имала достатъчно информация, за да направя каквото и да било. Когато Шандон ми написа писмо, той ми каза онова, което трябваше да знам.

— Аха, разбирам. На Жан-Батист може да се вярва. Естествено, както и на всички психопати. Който и друг да е замесен индиректно, вече е изчезнал. Можеш да си сигурна.

— Не знам. Има инструкции за групировката Шандон. О, да, и то от много години. Направих каквото можах, докато работех към АЦО в Маями. Но не се получи. Правила.

— Да бе, ти и правила — произнесе хладно Бъргър.

— Допреди Роко бях с вързани ръце.

— Е, да, този път определено си свършила работа. Кажи ми нещо, Луси. Мислиш ли, че ще ти се размине?

— Да.

— Двамата с Руди допуснахте грешки — изтъкна Бъргър. — Забравила си тактическата палка и се е наложило да се връщаш за нея, при което са те видели няколко души. Никога не върви по план, никога. А ти си инсценирала самоубийството твърде професионално, твърде изпипано. Може би прекалено професионално и изпипано. Бих се замислила над една стая, оръжие, бутилка шампанско и прочие, по които има отпечатъци от пръсти само на Роко. Бих се зачудила на напредналия стадий на разлагане, който противоречи на часа на смъртта. И мухи, толкова много мухи, по дяволите! Мухите месарки не си падат чак толкова по студеното време.

— В Европа те са се приспособили към студеното време. Поне към температури не по-ниски от пет градуса. Това се отнася за обикновената муха месарка. Естествено, по-топлите температури са за предпочитане.

— Трябва да си научила това от леля си Кей. Сигурно щеше да се гордее с теб.

— Ти би се учудила. — Луси пак се върна на грешките. — Ти се замисляш над всичко. Затова си такава, каквато си.

— Не подценявай полските власти и медицински експерти, Луси. Може това да не си чула. И ако нещо сочи обратно към теб, не мога да ти помогна. Считам този разговор за поверителен. В момента съм твой адвокат. Не прокурор. Това е лъжа, естествено, но ще се наложи някак си да живея с нея. Но който и да ти е давал нареждания — не ме интересува преди колко време — няма да отговори на секретните ти телефонни обаждания, няма дори да знае името ти, ще се мръщи и ще свива рамене на някоя среща на кабинета на чашка в Палм или което е още по-зле, ще махне усмихнато с ръка. Историята на едно престараващо се частно ченге.

— Няма да стане така.

Бъргър бавно се извърна към Луси и я сграбчи за китките.

— Самоувереността ти стига чак до глупост! Как може толкова умен човек да е толкова глупав?

Страните на Луси пламнаха.

— Светът е пълен с използвачи. Ще те прелъстят да извършиш най-бруталните постъпки в името на свободата и справедливостта и след това ще изчезнат като мъгла. Ще изкарат, че са фантазии. Сама ще започнеш да се чудиш дали наистина се е случило, докато гниеш в някой федерален затвор на майната си или, не дай боже, те екстрадират в чужда страна. Бавно, но сигурно ще повярваш, че всичко е било измама, защото всички останали ще вярват, че си откачалка, извършила убийство, понеже си мислила, че участваш в някаква секретна мисия на ЦРУ, ФБР или шибания Пентагон, в тайните служби на Нейно Величество или на Великденското зайче.

— Престани! — извика Луси. — Не е така.

Бъргър постави ръце върху раменете й.

— Поне веднъж в живота си чуй някого!

Луси мигаше, за да пропъди сълзите.

— Кой? — настоя Бъргър. — Кой те изпрати на тази ужасна мисия? Познавам ли го?

— Моля те, престани! Не мога и никога няма да ти кажа! Има толкова много… Джейми, по-добре да не знаеш. Моля те, повярвай ми.

— Господи! — Бъргър отпусна китките си, без да сваля ръце от раменете й. — Боже господи, Луси! Виж се! Трепериш като лист.

— Не можеш да направиш това. — Луси сърдито отстъпи назад. — Не съм дете. Когато ме докосваш… — Тя заотстъпва още назад. — Когато ме докосваш, това означава нещо различно. Така че недей. Недей.

— Знам какво означава. Съжалявам.