Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (88)

88.

„Бел 407“ е най-красиво боядисаният хеликоптер, който Луси бе виждала. Нямаше начин. Това бе нейният хеликоптер и тя бе проектирала всеки детайл, с изключение на онези, които излизаха готови от завода. Витло с четири перки, плавно движение, максимална скорост от 140 възела (дяволски добра за граждански вертолет) и компютъризирано подаване на горивото, бяха само част от основните му показатели. В добавка имаше кожени седалки, надуваеми възглавници, в случай че двигателят се повреди над водна повърхност, което бе малко вероятно, специален щит срещу евентуално сблъскване с електропровод (Луси е прекалено добър пилот за подобен инцидент), допълнителен резервоар с гориво, радар за засичане на бури и радар за въздушен трафик, устройство за разход на гориво — пълно оборудване, при това най-доброто.

Площадката за излитане на 34-та улица бе разположена на река Хъдсън, на половината път между Статуята на свободата и историческия кораб „Интрепид“, превърнат в музей. Луси обикаляше за четвърти път своята птица, която чакаше на втора писта. Вече бе проверила двигателя и индикаторите за нивото на гориво, филтрите и хидравликата. Една от многото причини за фанатичните й тренировки с тежести бе, че ако случайно загубеше контрол над хидравличната система по време на полет, трябваше да разчита на мускулите си, за да се справи с лостовете. В подобна ситуация една слаба жена сериозно би се затруднила.

Прокара с любов ръка по опашното витло и отново клекна, за да провери антените от долната страна на корпуса. След което седна на пилотското място и си пожела Руди да побърза. Надеждата й се сбъдна, когато го видя, нарамил сак, да минава през портала на наземната база и да тича към хеликоптера. На лицето му се изписа разочарование, щом съзря празното място отляво, което, както обикновено, му отреждаше ролята на втори пилот. Облечен в работен панталон и поло, той приличаше на типичен филмов красавец.

— Знаеш ли какво? — обяви Руди, когато щракна колана на седалката, докато Луси правеше бърз, но щателен преглед на уредите и дросела. — Ти си адски алчна хеликоптерна акула.

— Защото това е моят хеликоптер, пич. — Тя включи акумулатора. — Двадесет и шест ампера. Предостатъчно гориво. Не забравяй, че имам повече летателни часове от теб, както и повече грамоти.

— Млъкни! — каза той в прекрасно настроение, каквото имаше винаги, когато летяха заедно. — Чисто наляво.

— Чисто надясно.