Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (16)

16.

Докато вървяха по калдъръмената алея под сянката на двата реда японски череши, кленове и смърч, Марино постепенно се вкисна.

В най-ужасните си настроения обикновено късно нощем, когато бе сам и пресушаваше бира след бира или уиски след уиски, той негодуваше срещу Бентън Уесли, почти го презираше за това, че е отровил живота на всички.

Ако Бентън беше наистина мъртъв, щеше да е по-лесно. Марино си мислеше, че вече отдавна трябваше да го е преживял. Но как можеше да се справи със загуба, която не се бе случила и да живее с нейните тайни?

Тъй че когато Марино бе сам и пиян и бе изпаднал в състояние на дива ярост, той ругаеше Бентън на висок глас, мачкаше една след друга бирените кутии и ги мяташе през малката си разхвърляна дневна.

— Виж какво й причини! — крещеше той, обърнат към стената. — Виж какво й причини, шибан кучи сине!

Доктор Кей Скарпета бе застанала като призрак между Марино и Бентън, докато те вървяха по алеята. Тя бе една от най-забележителните жени, които Марино познаваше, но мнимите изтезания и убийството на Бентън я бяха оголили. Където и да отидеше, тя се натъкваше на мъртвото тяло на Бентън, а Марино през цялото време знаеше, че ужасяващото му убийство е измислица чак до лабораторния доклад от аутопсията, смъртния акт и прахта, която Скарпета разпръсна на вятъра в Хилтън Хед Айлънд — морския курорт, който тя и Бентън обичаха.

Прахта и останките от кости бяха изровени от дъното на крематориум във Филаделфия. Останки. Господ знае чии. Марино й ги предаде в евтина малка урна, която му връчиха в следствената служба, и всичко, което успя да й каже беше: „Съжалявам. Наистина съжалявам“. Докато се потеше в костюма си върху мокрия пясък, той наблюдаваше как тя разпръсква прахта от борда на хеликоптера, пилотиран от Луси. Предполагаемите останки на любовника на Скарпета бяха хвърлени колкото се може по-далеч от болката й в урагана на пенещите се вълни и пръски. Тогава Марино се вгледа в непроницаемото лице на Луси, която се взираше към него през стъклото, докато изпълняваше точно молбата на леля си, макар че знаеше всичко.

Скарпета вярваше на Луси и Марино повече, отколкото на всеки друг в живота си. Двамата с Луси помогнаха за инсцениране на убийството и изчезването на Бентън, но истината беше като мозъчна инфекция, с която се бореха ежедневно, докато Бентън си живееше живота под името Том.

— Май не си ходил за риба — продължи Бентън непринудено.

— Не кълват — но гневът на Марино кълвеше и започваше да оголва ноктите си.

— Ясно, няма риба. Ами боулингът? Доколкото си спомням, последния път беше втори в лигата. „Стрелящите кегли“, май така се казваше отборът ти.

— Да, миналия век. Вече не се задържам във Вирджиния. Освен ако не ме довлекат насила долу до Ричмънд за някое съдебно дело. Вече не съм към тяхното полицейско управление. Местя се все по-близо до Флорида и в момента сключвам договор с полицейското на Холивуд, на юг от Лодърдейл.

— Когато си във Флорида — отбеляза Бентън — и пътуваш към Ричмънд, се движиш нагоре, а не надолу. Винаги си имал изумително чувство за ориентация, Пийт.

Марино бе хванат в лъжа и го знаеше. Постоянно мислеше как да се махне от Ричмънд. И го беше срам, че няма смелостта да го стори — само него познаваше, дори в града да не бе останало нищо друго, освен стари битки, прераснали в гняв.

— Не съм дошъл тук да ти досаждам с разни истории — каза Марино.

Тъмните очила на Бентън се стрелнаха към него, докато двамата продължаваха бавно по пътеката.

— Е, виждам, че много съм ти липсвал — подметна Бентън с леден тон.

— Не е честно, по дяволите! — просъска Марино със свити юмруци. — Не издържам повече, приятелю. И Луси не издържа повече. Иска ми се да си муха на стената, за да видиш какво си й причинил. Говоря за д-р Скарпета. Или вече и нея не помниш?

— Да не си дошъл тук да изливаш гнева си върху мен?

— Тъкмо си мислех, докато идвах към теб, и държа да го подчертая сега, когато си ми посветил цялото си внимание, че като те гледам как живееш, по-добре е да си мъртъв.

— Успокой топката — отвърна тихо Бентън с метални нотки в гласа. — Ще поговорим вътре.