Патриша Корнуел
Стръв за алигатори (36)

36.

Шчечинският небосвод бе пронизан от антени, улиците в центъра на града бяха притихнали и занемарени. Нямаше нито един отворен магазин, особено в късния нощен час и редките преминаващи коли бяха стари и очукани. Хотел „Радисън“ бе тухлен, а дворът му беше покрит с червени и сиви павета и големият син флаг пред входа приветстваше гостите на симпозиум под мотото: „Методите и моделите на автоматизацията и роботиката“. А това бе добре дошло.

Колкото повече хора имаше в хотела, толкова по-добре, а Луси някога бе програмирала роботи и можеше да обсъжда технологията с всекиго, ако се наложи. Но едва ли щеше да се наложи. Изготвила е свой план, много добър във всяко едно отношение. Намери място за паркиране през няколко улици.

Наклони надолу огледалото и бързо се гримира и сложи дълги златни обици във формата на халки. Изхлузи маратонките и обу черни велурени каубойски ботуши — неудобни, но необходими, в случай че някой я забележеше в хотела. Навлече намачкана черна блуза от лен и мушна в ръкава й тактическата палка. Разкопча я достатъчно, за да се вижда цепката на бюста й. Преобразена в сексапилна млада жена, отседнала в хотела, Луси бе достатъчно разчорлена и привлекателна да мине за типична участничка в международната среща, която е била навън и се е забавлявала добре досред нощ. Като наметна някакъв шлифер и ругаеше наум ботушите, тя се приближи с бърза крачка към хотела под оскъдната светлина на уличните лампи.

Този „Радисън“ бе на самообслужване. Така тя определяше хотелите, в които трябваше сама да носи саковете си, да използва ключа от собствената си стая, за да влезе в залата за фитнес и да пълни сама кофичката с лед, а камериерките да се шокират, когато получат бакшиш. В този час на входа няма нито портиер, нито пиколо, само една млада жена четеше полско списание на рецепцията. Луси се озърна, за да е сигурна, че никой няма да се приближи внезапно и да я види, бе подготвена веднага да започне да рови из малката си кожена чанта, преструвайки се, че търси ключа от стаята си. Изчака нетърпеливо десетина минути, преди отегчената администраторка да се надигне уморено от бюрото и да иде до дамската тоалетна. Луси прекоси фоайето, вмъкна се в асансьора и натисна петия етаж.

Руди бе в стая 511. И той беше влязъл в хотела по същия начин както Луси, но му се наложи да изчака повече, за да се вмъкне заедно с група бизнесмени, които се връщаха от вечеря. За щастие бе проявил достатъчно съобразителност да носи костюм и вратовръзка. Руди бе стара пушка. Бившите ТВСР му завиждаха за красивото мускулесто тяло и го бяха нарочили, че взема стероиди. Луси щеше да знае. Макар и да си имаше своите недостатъци, той беше толкова честен и открит, че тя понякога го наричаше „моята приятелка“. Познаваше диетата му до най-малките подробности, заместителите на витамини и протеини, които поемаше, както и жестоките му тренировки, любимите му списания и телевизионни програми. Не помнеше кога за последен път бе чел книга. Освен това разбираше защо той й налетя в Гуменото стрелбище и ако не друго, поне съжаляваше, че му счупи носа.

— Мислех, че и ти си ми навита, кълна се — обясни й той, съжалението бе изписано върху лицето му. — Според мен просто бях възбуден от цялото онова търкаляне между гумите и стрелбата, и двамата бяхме мръсни и оцапани със сажди, а ти изглеждаше толкова добре, че направо не можах да се удържа. Затова ти зададох оня въпрос, а не трябваше, и ти каза, че искаш секс, винаги щом ти се удаде възможност. Помислих, че имаш предвид мен.

— Точно в този миг? Сериозно ли си го помисли?

— Да. Че си се сгорещила и също като мен го искаш.

— От време на време трябва да гледаш и други филми, освен екшъни — отвърна Луси. — Да кажем Уолт Дисни.

Водеха този разговор в стаята й в Академията на ФБР, като и двамата седяха на леглото й. Тя не се боеше от Руди и никога преди не се бе бояла. В крайна сметка той беше с шевове под долната устна и със счупен нос, за който се налагаше намесата на пластичен хирург.

— Освен това, знам, че ще ти прозвучи гадно, Луси, но и аз бях на същото мнение като другите момчета и може би съм искал да докажа, че не си такава, каквато те изкарваха.

— Аха, разбрах. Ако бяхме правили секс, щеше да им разкажеш всичко.

— Не! Не исках да прозвучи така. Нищо нямаше да им кажа. Не е тяхна работа!

— Хмм. Я чакай малко. Значи, ако бяхме правили секс в Гуменото стрелбище, това щеше да докаже на останалите момчета, че си падам по мъже, макар че те не биха могли да разберат за тази работа, тъй като ти си прекалено почтен да целунеш някоя и после да си кажеш.

— Мамка му! — Руди се взираше обезсърчено в пода. — Не се изразявам правилно. Нямаше да им кажа нищо, но следващия път, когато злословеха по твой адрес и те обвиняха, че си лесбийка, фригидна и тъй нататък, щях да ги погледна или да направя нещо, та да се усетят, че нямат понятие за какво говорят.

— Оценявам това, че се опита да разкъсаш дрехите ми и да ме изнасилиш с оглед на добрата ми репутация — подметна Луси.

— Не съм се опитвал да те изнасиля! За бога, не използвай тази дума! Мислех, че и ти си навита. По дяволите, Луси! Какво искаш да направя?

— Никога повече да не изпълняваш този вид пилотаж. Защото следващия път ще счупя и нещо друго, освен носа ти.

— Добре. Повече никога няма да направя нищо, освен ако ти не започнеш. Или не промениш решението си.

Той подаде оставката и отиде да работи с нея в „Последния участък“. Руди бе странен тип. От една страна беше едър красив шемет, неспособен да се обвърже с нито една жена, в която твърдеше, че е влюбен (като всичките му избраници, доколкото Луси ги познаваше, показваха изумителната му липса на обективна преценка). Но като боец бе педантичен и обигран. Руди не беше себичен, нито страдаше от нарцисизъм. Рядко пиеше и никога не се докосваше до лекарства, дори и до аспирин.

— Тази каша има и една добра страна. — Руди вдигна поглед към Луси, докато седяха на леглото й. — Когато пластичният хирург оправяше носа ми, премахна онази малка гърбица. — Той внимателно докосна шината върху горната част на носа си. — Каза, че ще имам идеален римски нос. Точно така го нарече. — Той млъкна леко смутен. — Какво точно означава римски нос?