Джилиан Хофман
Невръстни красавици (83)

81

Последствията от акцията в Палм Бийч бяха тежки. Ако директорът бе търсил причина да отстрани Боби от отдел „Престъпления срещу деца“ и да му предложи работа в отдел „Измами“, то тя вече бе налице заради прословутото скоростно преследване, което завърши с една смърт и трима ранени. Макар Боби и всички други оперативни работници от ПБПСД, участвали в операцията в петък — включително Лекс Клайнър — да бяха наясно, че не Боби Дийс бе предизвикал катастрофата с преследването си на престъпника в продължение на още една миля, Фокс имаше оправданието, от което се нуждаеше. Както и да го нарекат — Капитана, Пикасо или Джон Доу — той щеше да се блъсне някъде независимо дали Боби беше по петите му, или не, защото бе карал към магистрала I-95 с многократно превишена скорост и не бе имал намерение да я намали, докато не излезе на междущатския път. Но регионалният директор бе имал нужда единствено от причина, макар и неоснователна. Боби незабавно беше пуснат в отпуск до първи януари. След това вероятно щеше да изхвърчи от „Престъпления срещу деца“ и със сигурност вече нямаше да бъде инспектор. Най-вероятно щеше да вози губернатори една-две години или да гони фалшиви чекове, докато Фокс бъде повишен в длъжност в Талахаси и Боби бъде отърван от чистилището от следващия регионален директор.

Сега Зо водеше разследването за Пикасо с помощта на специален агент-инспектор Франк Весо, който бе официално номиниран за длъжността на Боби след първи януари. Когато обаче Фокс научи, че Зо е оставил Боби да води случая „Пикасо“, бидейки осведомен, че изчезналата дъщеря на Боби е предполагаема жертва на Пикасо, скандалът се разрази с пълна сила. Бъдещият статут на Зо като отговорен помощник специален агент беше под въпрос. Носеха се слухове, че щом случаят „Пикасо“ бъде официално приключен, той ще бъде понижен до помощник специален агент и изпратен в Талахаси за някоя друга година като наказание. Макар да казваше, че му е през оная работа, Боби знаеше, че не е така. И това му тежеше.

Ала Боби бързо осъзна, че най-тежката форма на наказание беше да го пратят вкъщи и да не върши никаква работа. Абсолютно никаква. Чакането на какъвто и да е откъслек от информация беше истинска агония, а невъзможността да проверява улики или да разпитва свидетели беше направо нетърпима. Нямаше нов контакт от страна на Пикасо, а самоличността на субекта в колата, който се бе опитал да качи в нея оперативната работничка под прикритие на Палм Бийч, оставаше неизвестна. Това беше цялата информация, която получи, и тя не му беше достатъчна. Защото никой не беше по-наясно от Боби, че някъде там може би имаше неоткрита жертва или жертви на един психар и те викаха за помощ, без да получават отговор, а той не можеше да им помогне. Вече съзнаваше в пълна степен как се чувстваха родителите на жертвите по случаите, които бе разследвал — безпомощни.

Пет дни по-късно, прекарани в преизподнята, вечерта навръх Деня на благодарността, телефонното обаждане, което бе чакал, най-сетне дойде.

— Имаме съвпадение на ДНК материала от нашия препечен перверзник — беше Зо, обаждаше се от мобилния си телефон.

Боби влезе в дневната, за да бъде по-далеч от ушите на Лу Ан, която току-що се бе прибрала. Беше купила пуйка за празника от супермаркета, но през последните десет минути в кухнята просто се взираше в нея с празен поглед.

— Какво? Кога? — попита възбудено той.

— Не се спускай към колата, Боби. Сиро, Лари и Весо вече са в дома му. Стефани Гравано е издействала заповеди. Кели, Маккриндъл, Карера и Кастроново нищят съседи и работодатели. Всички са впрегнати. Ти не участваш. Казвам ти какво става като на приятел, защото не ми се ще да седиш там, да броиш тиктаканията на кухненския часовник, сякаш е бомба, и да си мислиш, че не знаем нищо. Че не работим по случая. Ще те държа в течение, защото си брат и ако ролите ни бяха разменени, аз също щях да искам да знам… и щях да очаквам от теб да ми кажеш.

— Кой е той? — попита Боби.

Зо въздъхна.

— Името е Джеймс Ролър, двайсет и осем годишен бял мъж от Роял Палм Бийч. С две присъди като пълнолетен: за кражба в жилище през 1999 година и опит за изнасилване през 2002 година, за които е излежал осемнайсет месеца в щатски затвор. Жертвата в този случай е била петнайсетгодишна. Той е поддържал, че е имало съгласие, жертвата е отрекла, а пощальонът, който го е издърпал от нея на безлюдната алея, явно се е появил точно навреме. Жертвата е била с опетнено минало и щатът е пледирал освобождаване. Бил е пуснат от „Рейфорд“ в началото на 2004 година. Дал е ДНК проби и по двете престъпления, тъй че изскочи от базата данни още с вкарването му вътре.

— Искам да…

— Знам какво искаш да направиш — прекъсна го Зо. — Но в момента си в отпуск, тъй че не прави глупости. Всички работят по случая. Всички до един. Ще я намерим, ако можем. Докато разговаряме, момчетата преобръщат къщата близнак и разпитват младата му майка. До пет часа следобед ще знаем всичко, което има да се знае за него.

— Как изглежда?

— Точно както го описа ченгето под прикритие: кестенява коса, кафяви очи, висок сто седемдесет и осем сантиметра, осемдесет и четири килограма.

— Какво откриха в къщата? Има ли вече нещо?

— Живеел е сам. Дотук само майонеза и бира в хладилника. Няма компютър нито в неговия дом, нито в дома на приятелката му, но смятаме, че може да е сърфирал в мрежата от местната библиотека, която е просто зад ъгъла до дома му. Или по-вероятният сценарий — да е използвал лаптоп, който е бил в колата с него и вече е стопен заедно с асфалта.

— Картини? Снимки? Учил ли е рисуване? Кой е тоя тип, по дяволите? Трябва да има нещо друго, Зо.

— Видяхме трудовото му досие. Работил е в магазин за художествени материали „Пърл Пейнт“ във Форт Лодърдейл през деветдесетте години. Към пет часа вече ще мога да ти дам повече отговори. Все още нищо не крещи да е Пикасо, но пък и нищо не го изключва. Градим образа парче по парче. Може да е имал цяло тайно ателие някъде. Ще разберем, Боби. Ако има такова, ще го открием. И ако държи Кейти, ще намерим и нея.

Боби затвори телефона и удари стената с юмрук. За съжаление, болката в ръката не облекчи болката в сърцето му. А на стената в дневната остана дупка. Лу Ан го зяпаше опулена от вратата на кухнята.

— Разполагат с име — обясни той тихо, виждайки по изражението на лицето й, че беше чула всичко. — От Роял Палм Бийч е, в община Палм Бийч. Джеймс Ролър. На двайсет и осем години. Съден е за сексуално насилие.

Лу Ан пое дълбоко въздух и тялото й се разтрепери. От чашата с кафе, която държеше в ръката си, се разляха едри капки кафе върху дървения под.

— Ти ще участваш ли? — прошепна тя.

— Аз съм в отпуск. Наредено ми е да стоя настрана.

— Ти няма да останеш настрана, нали? Ще приключиш тази история, нали?

— Да, точно така.

Той прекоси стаята и я прегърна. Тя зарови лице в гърдите му и заплака — нещо, което й се случваше често през изминалата седмица.

— Трябва да бъда сигурна — прошепна тя. — Не искам само да предполагат, че е бил той. Искам да го зная със сигурност…

— Шшшш — успокояваше я той, галейки косата й. — Аз ще разбера, Лу. Ние ще знаем. По един или друг начин, но ще знаем.

— Не мога, просто не мога… искам да изляза оттук, Боби.

— Ако се окаже той, момчетата, дето пазят отпред, ще се върнат по домовете си и ти ще можеш да излезеш.

След доставката на цветята Полицейското управление на Броуард постави двайсет и четири часова охрана, която да наблюдава къщата и Лу Ан. Дори Фокс, колкото и да беше отмъстителен, не изтегли хората.

— Ще можеш да се върнеш на работа, да заживееш нормално. — Думата прозвуча странно.

Нищо вече не можеше да бъде нормално.

— Ако те я открият… ако тя е… мъртва… — произнесе Лу Ан, преглъщайки думата. — Искам да се преместя. Не искам да живея повече тук. Тук, в близост до това.

Боби не беше съвсем сигурен какво точно имаше предвид Лу Ан. Преди шест седмици би си помислил, че „тук“ определено включваше там, където е той. Нещата помежду им се бяха подобрили след сътресението на Лу Ан, но като я слушаше сега, не беше толкова сигурен, че и тя мисли същото. Загледа се в нея.

— Не допускай такива мисли.

— Трябва. Аз… измина година, откакто тя е в неизвестност. Цяла година. Този Пикасо е убил четири момичета. Трябва да бъда подготвена за това, което знам, че се задава. Но дори и да не намериш тялото й, не мога повече да се залъгвам. Приключих с това. То ме разкъсва отвътре. И не мога да бъда в близост… — Тя млъкна и се озърна из стаята. — … до това повече.

Той кимна бавно.

— „Това“ включва ли и мен?

Тя поклати едва-едва глава, докато той чакаше, затаил дъх. Всичко около него се срутваше. Целият му живот се сриваше и той не можеше да направи нищо, за да попречи на това. Работата, кариерата, дъщеря му… Съвсем логично беше бракът му също да приключи тук и сега.

— Само ти и аз — прошепна тя. — Искам отново да бъдем само двамата. Искам всичко да се върне, както си беше, преди да се развали. Искам да започна наново. Вече не понасям съчувствието по лицата им — в работата, на джогинг, в магазина. Не мога повече да гледам стаята й. Виждам само призраци, Боби.

Той я притисна до себе си, усещайки топлия й дъх до шията си. Целуна я по главата. Вече нищо не задържаше и него тук.

— Пак ще стане както трябва да бъде, Лу Ан. Ще направя така, че да стане.

Телефонът му иззвъня. Той не разпозна номера, но въпреки това се обади.

— Дийс.

Лу Ан се върна в кухнята, бършейки сълзите си.

— Агент Дийс, обажда се доктор Терънс Линч от Съдебна медицина в Броуард. Как сте днес?

Труден въпрос, затова го пропусна.

— Да, доктор Линч. Какво има?

— Исках да обсъдя с вас резултатите от съдържанието под ноктите на неизвестната, които току-що пристигнаха. В допълнение към намереното под ноктите имаше и значителни остатъци по възглавничките на пръстите й — каквото се беше запазило от тях. Бях заинтригуван от предположението ви, че сама е причинила нараняванията на пръстите си — може би в резултат от дълбаене на изход от нещо или някъде. Вие се изразихте, че времето е от решаващо значение — че вашият Пикасо може да държи и други жертви и че информацията от неизвестната може да се окаже потенциално много ценна за откриването им. Затова занесох лично тестовете за анализ. Както знаете, резултатите от лабораторни или токсикологични анализи могат да се забавят с месеци.

— Оценявам това — отвърна Боби.

— Оказахте се прав, агент Дийс, остатъците по пръстите й са от почва. Но „почва“ не е еднозначно понятие. Почвата има много различни характеристики, както сигурно знаете, в зависимост откъде е. Тези характеристики, като текстура, състав, цвят, се изследват, за да се види към кой почвен разред да бъде причислена почвената проба. Зная, че това е малко прекалено специализирано — почвознанието само по себе си е обширна наука. Достатъчно е да кажа, че почвената проба беше вкарана с предимство в Катедрата по почвени и водни изследвания на Университета на Флорида, която я класифицира като хистосол, съставена основно от органична материя. По същество е фин пясък от Уабасо^[1]. Песъчлив, силициев, хипертермичен алфисол.

— Започвам да губя нишката.

— С високо съдържание на фосфор и азот.

— Пак не ми помагате.

— Фосфорът е тор, типично използван за отглеждането на захарна тръстика. Както знаете, захарната тръстика е силно застъпена като бизнес в Южна Флорида. В окръзите Палм Бийч, Хендри и Глейдс само плантациите на „Ю Ес Шугър“ са с площ към 180 000 акра. А из целия щат различни захарни компании обработват над 400 000 акра. Нямаше да ви е от полза, ако трябва да покривате толкова голяма площ. Затова реших да търся пестицидите. По-точно накарах доктор Анабел Удс, нашият главен токсиколог, да провери за специфични пестициди при отглеждането на захарната тръстика. Наложи й се да си донесе възглавница, защото прекара няколко нощи в лабораторията, но захарната тръстика се оказа твърде жилава и обикновено се нуждае от неголям брой пестициди. Тъй че доктор Удс откри точно каквото търсех. Карбофуран и цифлутрин — два химикала, които остават в почвата за доста дълъг период след използването им.

— Колко дълъг?

Лу Ан се върна в дневната с плик с лед и кърпа и внимателно превърза ръката му, която беше започнала да се подува.

— Според изследванията разпадането им в хистосола отнема до пет години и за двата химикала. Минералният състав на почвата ги улавя и не им позволява да се оттекат.

— Ето пак с вашите термини.

— Добрата новина е, че използването на всеки от двата пестицида трябва да бъде регистрирано в Агенцията по защита на околната среда и аз направих проверка за вас в АЗОС. Карбофуранът, който се използва за контрол на зараза от ларви, е бил прилаган върху 2000 акра със захарна тръстика миналата година в щата Флорида.

Доктор Линч току-що премина в първата десетка на любимите му съдебни лекари.

— Значи неизвестната е била затворена във ферма за захарна тръстика?

— Или където се оттичат водите на завод за преработка на тръстиката. Откриването на това кои точно 2000 акра са били третирани е твърде ангажиращ процес за асистента от АЗОС, затова ще трябва вие самите да им се обадите за това. Но 2000 акра е много по-добре от 400 000, мисля аз.

— Много по-добре. Вие сте истински детектив, доктор Линч.

— Просто се опитвам да помогна. Как върви вашето разследване?

Очевидно патологът или не беше чел вестниците, или беше прекалено учтив да пита дали заглавията, нападащи ПАФ и действията му по разследването на случая Пикасо, са верни.

— Проверяваме един заподозрян в Роял Палм Бийч — отговори Боби.

При тази реплика Лу Ан тихо се измъкна на горния етаж.

— Може би сте в правилния район, предполагам. В Клуистън е централата на „Ю Ес Шугър“, а тя се пада наблизо — на запад от Роял Палм Бийч по линията на общините Палм Бийч-Хендри. Предполагам, че там има много плантации. И тъй, на кого да изпратя по факса този доклад?

Боби му даде номера на домашния си факс и затвори. След това се обади на връзката на Линч от АЗОС, за да провери в кои ферми са прилагани химикалите карбофуран и цифлутрин през последните пет години. Патологът се оказа прав. Специфичната информация за стопанствата изискваше търсене в определени архиви, някои от които се съхраняваха ръчно. Дори с пришпорване като приоритетно, търсенето на тази информация можеше да отнеме дни.

Той погледна през прозореца към полицейската кола на управлението в Броуард, паркирана на видно място пред дома му.

Вече не понасям съчувствието по лицата им — в работата, на джогинг, в магазина. Не мога повече да гледам стаята й. Виждам само призраци, Боби.

Бел Глейд. Насаждения със захарна тръстика. „Ю Ес Шугър“. Роял Палм Бийч — мястото, където Зо каза, че живеел заподозреният Джеймс Ролър, беше само на половин час път източно от Бел Глейд. Картината започваше да се сглобява. Грозна, ужасяваща картина.

Той грабна ключовете за колата от масичката за кафе и се запъти към вратата. Както беше обещал на Лу Ан, щеше да сложи край на това. Щеше да доведе у дома малкото си момиче.

А това нямаше как да стане, ако седи на дивана.