Джилиан Хофман
Невръстни красавици (37)

35

— Момичето е Гейл Сампсън. Преди двайсет минути получих положителния резултат на ДНК анализа — съобщи Гюнтер Трос по телефона, закусвайки със сандвич. — ДНК пробата, която взе от майка й в събота, пристигна от лабораторията. С положителност е тя.

— Мамка му, предчувствах го. — Боби махна за поздрав на полицейския патрул, който тъкмо изкарваше колата от Оперативния център, докато той влизаше със своята през понеделнишката утрин. — Само че тя е руса.

— Знаеш ги хлапетата — отвърна Гюнтер. — Сменят си цвета на косата, както си сменят коланите. Един вид аксесоар. И аз си имам една седемнайсетгодишна хлапачка в къщи. Смени всички цветове на дъгата. Майка й казва, че било нормално. Аз само кимам и се надявам да е така.

— Ще ида да говоря с майката днес предобед. Следобед имам среща в съда за подбор на съдебни заседатели, която ще продължи до късно. Имаш ли други новини за мен?

— Охлузванията по китките и глезените са вдлъбнатини от белезници. Приличат на отворените декоративни женски гривни тип маншет, които се носят много стегнати, но като се има предвид как беше намерена и че имаше съвпадащи охлузвания по глезените, запазвам известни резерви. Ако ми намерите белезниците, може би ще успея да ги напасна. Има също бразди от въжета на двете китки. Отново, ако ми намерите мостра, ще видя какво мога да направя, за да ги сравня.

— Значи е била завързана известно време?

— Така изглежда. Кога беше изчезнала?

— На дванайсети юни.

— Значи пет месеца оттогава. Такъв дълъг срок при някакъв психопат. Горкото дете — произнесе Гюнтер.

Боби долови звук на резачка сред общия шум.

— Не можеш ли да излезеш от лабораторията за няколко секунди, Гюнтер?

— Това не бях аз, а Мот.

— Все едно — отвърна Боби, когато бръмченето спря. — Колко стари са контузиите?

— Не мога да кажа, но ги е имала от известно време. Поне една-две седмици. Набраздяванията избледняват по-бавно. Трябва да ги е имала доста по-отдавна.

— Мамка му.

— Има и друго.

— Давай.

— Очите са отстранени, както казах, посмъртно, но е имала лепенки на слепоочията си и по единствената запазена частица от левия клепач открих цианоакрилат.

— Какво е това?

— Акрилова смола, по-известна като „Крейзи Глу“^[1].

Боби веднага се сети за зловещия Купидон — серийния убиец от Маями, който залепвал очите на жертвите си по такъв начин, че да останат отворени, докато изтръгвал сърцата им, принуждавайки ги да наблюдават собствената си смърт.

— Какво означава това, по дяволите? Защо ще залепва клепачите й с „Крейзи Глу“? Да не би да подражава на Купидон? Да иска да е като него?

— Не, сърцето й е запазено. То просто е с голям разрез в средата. Нямам представа защо ще залепва с „Крейзи Глу“ някаква част от нея и не мога да ти кажа дали всъщност е слагал лепило в очите й, защото е задържал органите. Просто държах да те осведомя. Казах ти, че очаквах този тип да бъде извратен. След двайсетгодишно отваряне на човешки трупове получаваш интуиция за изродите.

— Изнасилвана ли е?

— Какво ти казах в сряда? Повтарям ти, получаваш интуиция за изродите.

— Да му се не знае…

— Добрата новина е, че май е направил и това, след като е била мъртва. Но ако я е държал затворена известно време, не може да се каже дали е проявявал такова кавалерство и когато е била прикована.

— Мамка му… някакви останали следи?

— Нее. Този тип е прекалено хитър да остави плувци на пуст остров. А, и още едно последно нещо. В стомаха й имаше нещо като кучешка храна. Едро натрошена. Ще ти се обадя, когато получа останалите резултати от токсикологията. Накарах ги да направят и този тест. Може да е някакъв рядък вид. Никога не се знае.

Боби затвори телефона и остана да седи в колата, загледан право напред към четириетажната сграда, за която Лу Ан от години се шегуваше, че е неговият втори дом. По ред причини не му се щеше да влиза вътре, първата от които беше лошото му предчувствие, че обаждането на Гюнтер вместо добро утро беше едва началото на дълъг ден, пълен с лоши новини и изненади. А и шефът Трентън Фокс. Регионалният директор се връщаше днес от едноседмична екскурзия в Талахаси в компанията на своя добър приятел, специалният пълномощник в ПАФ. Боби не го беше виждал от миналия вторник, когато го прати да върви на майната си.

Дочу силно чукане по прозореца на шофьорското място. Беше Зо, издокаран в костюм и вратовръзка. Или отиваше в съда, или имаше среща. Циркът беше пълен.

— Тук ли ще седиш цял ден, или ще поработиш малко? — викна Зо.

Боби свали стъклото.

— Все още ли съм на работа?

— Това не знам, но още не са ти махнали номера от радиовръзката. Което е добре. Диспечерките ще узнаят преди теб дали си безработен.

Боби взе лаптопа си и излезе от колата.

— Току-що говорих с Гюнтер.

— А аз току-що говорих с Лу Албът от лабораторията в Орландо. Давай ти първо — съобщи Зо, когато двамата тръгнаха напряко през паркинга.

— Имаме идентифицирана: Гейл Сампсън, седемнайсетгодишна, от Холандейл. Останалото може да почака, докато си смеля закуската с няколко кафета. Давай ти.

— Серологията се е заела с „Пикасо“. Албът смята, че знае марката на боята: „Уинзър и Нютън Профешънъл Артист“. Лошата новина е, че, както изглежда, тя се продава във всеки магазин за художествени материали в Съединените щати.

Той отвори широката стъклена врата и изчака Боби да махне за поздрав на дежурния полицай, след което се насочи към асансьора, преди да хвърли следващата бомба.

— А сега гадната новина. Помниш ли червените петна по ръцете на момичето и червените капки по бузите й на картината?

— Да — отвърна бавно Боби, натискайки бутона за третия етаж.

Дарси Мий, възрастната секретарка, която се изявяваше по-скоро като офис мебел, отколкото като служителка, ги изгледа неодобрително.

Зо или не забеляза, или не му пукаше. Никога не бе харесвал Дарси.

— Това не е боя, а кръв.

Дарси изсумтя.

— След разговора ми с Гюнтер забелязваш ли как изобщо не съм изненадан? — отвърна Боби.

— Е, след като идентифицирахме неизвестната, може би едно от петната ще се окаже нейно.

— Едно от петната?

— Това е бомбата, Пастире. Резултатът от ДНК анализа е при нас и капките кръв по бузите са различни от петната по ръцете. Кръвта е на двама души.

— Може едната да е на нашия гад. Би било хубаво. Още по-хубаво ще е, ако вече има мостра от нея в кръвната банка в Талахаси.

— Де този късмет — каза Зо, когато вратата на асансьора се отвори.

Той се усмихна на Дарси, която го подмина отвратена.

— И двете проби са женски. Това означава, че имаме поне още една жертва.