Джилиан Хофман
Невръстни красавици (73)

71

Лу Ан затвори вратата и пристъпи към вазата. Напъхана дълбоко в средата й, се мъдреше бяла картичка, защипана стабилно за пластмасова дръжка.

Дали бяха от Джийни? Възможно ли е тя да ги изпрати?

Малката й сестричка беше добронамерена, но доста небрежна. Лу Ан понякога се питаше, когато тя не спираше да разказва за своите деца, уроците им по пиано и училищните пиеси, дали изобщо помни, че Кейти все още е в неизвестност.

От колежките?

Може да са решили да й изпратят закъснял букет с пожелания за оздравяване. Може да не са се сетили за значението на днешната дата…

Кой, по дяволите, би направил такова страшно нещо?

Тя вмъкна ръката си в букета и извади картичката. Хората винаги смятат, че дават най-доброто от себе си по повод на знаменателни дати, но понякога точно тези думи и постъпки оставят най-дълбоките белези.

— Може би просто е заминала, за да си изясни живота, Лу. Да поразпери малко криле! Нали знаеш?

— Може би си била прекалено строга към нея. Аз все се заричам, че няма да бъда приятелка с Лорън, но днес човек не може да изкопчи нищо от тях… Все пак мисля, че е по-добре като си била строга.

— Никак не е лесно да си родител, Лу Ан. Никой от нас не може да е сигурен, че постъпва правилно. Не се обвинявай така. Казах ли ти, че Джонатан се записа в Университета на Флорида? Толкова се вълнува!

Сега приятелките й изпращаха цветя с най-добри намерения по случай изчезването на дъщеря й. Вечерта ще се приберат вкъщи и ще има да разказват на децата си какво добро дело са извършили и всички на масата ще обсъждат как е изминала цяла година и защо според тях Кейти е напуснала дома си, както и сегашното състояние на брака на Лу Ан и Боби. Вече направо й се повръщаше от мириса на цветята. Изпита желание да ги изхвърли. Да накъса шибаните цветове и да ги хвърли на боклука…

Тя включи осветлението в стаята и отвори картичката.

Какви думи на утеха изобщо можеше да има днес?

Лу Ан извади малката бяла картичка с жълтата емблема на ухиленото лице в горния край. От нея изпадна хартийка и се приземи на пода.

Тя прочете думите в картичката с невярващ поглед.

Честита годишнина!! Дано да бъде незабравима!

После погледна към пода, където лежеше малка черно-бяла снимка на усмихнатия Рей Кун от годишника на гимназията, точно в краката й. Очите му бяха задраскани с черен маркер. Тя клекна и я вдигна. Беше залепена върху снимка на надгробна плоча. Под плочата бе лепната малка изрезка от полицейска хроника, поместена в „Палм Бийч Поуст“. Датата беше 14 ноември.

„ТЯЛО С НЕУСТАНОВЕНА САМОЛИЧНОСТ ОТКРИТО ОТ БОЙСКАУТ В БЕЛ ГЛЕЙД

Разложено тяло на млад мъж, прострелян смъртоносно, е открито миналата седмица от бойскаут и баща му в местността на лагера в Бел Глейд Марина. Установената самоличност е на Рейналдо «Рей» Кун, на 19 години, от Маргейт, Флорида. Няма заподозрени в убийството.“

Лу Ан изпусна изрезката, наблюдавайки я как се приземява на пода.

Падна с лицето нагоре, а то продължаваше да й се усмихва.