Джилиан Хофман
Невръстни красавици (79)

77

— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита Боби, като почука настойчиво по страничния прозорец на шофьорското място.

Стъклото се плъзна надолу.

— Очевидно същото, каквото и вие — отговори зачервеният Марк Фелдинг и по устните му плъзна усмивка.

— Майтапиш ли се с мен?

Репортерът поклати глава.

— Това е свободна страна. Не можете да спрете пресата.

— Абе майтапиш ли се с мен? — повтори Боби, като прокара пръсти през косата си. — Не мога да повярвам на очите си.

— Не върша нищо незаконно, нали? Просто вървя по следа, за да видя къде ще ме отведе, това е всичко. Гледам си работата, нищо повече, агент Дийс. Опитвам се да уловя новините, докато се случват. Не ви е приятно да отговаряте на телефонните ми обаждания, освен когато имам новина за вас, тъй че поради липсата на взаимност в услугите се налага да правя това, което правя.

— Откъде разбра?

— Нима мислите, че хората ви могат да се разкарват нагоре-надолу, без никой да се интересува от това? Приемете фактите, вече сте известен, агент Дийс. Вече сте на прицел като Бранджелина.

Боби се опита да овладее гнева си. Струваше му невероятно усилие на волята да не се пресегне през прозореца, да сграбчи Фелдинг за гърлото и да го метне на паркинга. Не че не би го направил, но знаеше, че ще привлече вниманието, а не би допуснал това за нищо на света.

— Кое, по дяволите, е по-важно за цялата ви пасмина? Да видите лицата си по телевизията, или да спрете този негодник, преди да е посегнал на друго момиче?

Фелдинг дори не се поколеба.

— Честно казано, и двете. И зная, че не ви е приятно да го чуете.

Боби погледна часовника си: 16,07.

— Ти и твоята камера ще прецакате всичко. Моментално изчезни оттук.

— Вижте, не искам да провалям акцията ви. Наистина. Искам да видя този тип заловен. Просто ме оставете да седя тук. Ще кротувам. Ще бъда послушен. Даже няма да пипам камерата — помоли Марк. — Само в случай че той се покаже. И само ако има арест. Нали е честно? Ако операцията е успешна, просто нека да получа историята. Това е всичко, което искам. Историята. Ако тя приключи тази вечер, искам да съм този, който ще я получи. Той я започна с мен и тя трябва да завърши с мен. Нещата просто си пасват.

— Не правя сделки с теб.

— Можете ли да ми дадете някакво име? Подробности? Какво знаете за него?

— Лицето ти е по новините всяка вечер. Ако той те види, Фелдинг, всичко приключва.

— Само ако гледа Канал Шест — уточни Марк с усмивка. — Очевидно следва да ви припомня, че нашият психар има нещо и за вас, агент Дийс. Ако види вашето лице, мога да си представя същия резултат.

— Разкарай си задника оттук! Няма да повтарям повече…

В този момент радиостанцията запращя.

— Вероятният обект се приближава. Черен лексус с четири врати. — Беше един от съгледвачите на ПБПСД.

— ЕС — реагира друг оперативен служител, Лу Морик. — Колата е „Лексус“ ЕС, може би ’03 или ’04.

ПБПСД, Шерифското управление на Палм Бийч и специалният отряд по случая „Пикасо“ бяха на едни и същи радиочестоти и не беше необходимо да правят връзка чрез диспечера или да разговарят по радиостанциите двама по двама. Всички говореха едновременно, бързо и възбудено.

— Тъмни стъкла. Не можем да видим водача. Придвижва се бавно през паркинга. Виждаш ли номера, Майк?

— Регистрацията е от Флорида. Хикс, седем, Зебра, Делта, три, седем. Оттук не мога да проверя кога изтича.

— Окей, 1622, направи проверка — нареди Клайнър, лейтенант от специалните разследвания в Палм Бийч, който ръководеше операцията откъм северозападния ъгъл.

— Десети април.

Мамка му. Нещата се случваха пред очите му, а той трябваше да се прави на бавачка.

— Ако мръднеш оттук или хванеш камерата, ще те арестувам за възпрепятстване. Това не ти е игра на ченгета. И не е шибано телевизионно шоу. — Боби се включи, за да предупреди. — Да се знае, тук имам репортер, седнал пред „Фамили долар“.

— Как така бе, мамка му? — обади се Клайнър.

— Кой е той, Боби? — попита Зо. — Да не е онази хитра невестулка Фелдинг?

Съгледвачът се включи.

— Натали се приближава към прозореца срещу водача. 10–23.

10–23 означаваше „не предприемайте нищо“.

— Тя няма микрофон, затова следете за сигнала й — предупреди Морик.

— Това не трябва да влиза в новините — изръмжа Майк Хикс по радиостанцията. — Не участваме в „Меридиан“.

— Прозорецът срещу водача се сваля. Все още не го виждам.

— Тя разговаря с обекта.

— Обратна информация за номера. Откраднат е. От някакъв черен мерцедес.

— Окей. Чакайте за сигнала — нареди Клайнър. — Ако побегне, спрете го, но преди това да видим какво ще прави. Оставете Натали да го омайва.

— Засичам полицейска кола със сигнализация на Палм Бийч, която завива на запад по 45-а към паркинга на „Макдоналдс“ — докладва Сиро.

— Кои са? От нашите ли са? — попита Хикс.

— Тя си играе с лентата за коса — обади се съгледвачът.

— Това е сигналът.

— Свали ли я? Трябва да я свали — намеси се друг.

— О, мамка му, патрулката му дава светлинен сигнал! Какво става?

Патрулната кола спря зад лексуса и включи светлините си. Изглежда, че той задръстваше движението.

— Откъде се взе този бе, мамка му? — изрева Хикс.

— Перверзникът духна! Току-що се измъкна от паркинга и отпраши по 45-а в източна посока!

— Мамка му! Всички части да се включат! Този не трябва да избяга! — викна Клайнър.

Боби се втурна към колата си, давайки разпореждания по радиостанцията на бегом.

— Рони, излитай! Обектът кара по 45-а в източна посока, черен лексус. 10–9, издиктувай регистрационния номер!

Пред очите му беше само лицето на Кейти.

— Хикс, седем, Зебра, Делта, три, седем. Прието? — попита съгледвачът.

Нежното й лице на осакатеното тяло на неизвестната.

— Прието — обади се гласът на Рони Мартин, пилотът на хеликоптера на ПАФ. — Излитам!

Лежаща върху металната маса с навити около врата й вериги.

— Завива на север по „Острейлиън“…

— Не го изпускайте! — изрева Боби по радиостанцията, вече до колата си.

Метна се в своя гранд при, натисна газта и отпраши от паркинга, като едва не помете една пищяща жена, която буташе бебето си в пазарска количка. Настигна частите под прикритие, които се носеха по 45-а и „Острейлиън“ с включени светлини и виещи сирени. Полицейската патрулка навярно беше поискала помощ чрез диспечера на Шерифското управление в Палм Бийч, защото чуваше приближаващи се сирени от всички посоки.

— Влакът наближава! — изрева Хикс по радиостанцията. — Мамка му! За ваша информация, бариерата е спусната. Аз обаче успях да се промуша. Ако не сте на релсите в момента, няма да успеете! Лу е плътно зад мен — ще са ни нужни сигнализирани части, които да ни пресрещнат от север на „Мичиган“ или „Мартин Лутър Кинг“, ако този тип продължи да пришпорва на север и не спре!

Боби видя спускането на двете срещуположни червено-бели бариери на около осемдесет метра пред себе си. Не успееше ли да пресече релсите сега, нямаше да ги настигне. Ако беше скоростният влак Си Ес Екс или товарният влак от източното крайбрежие, щяха да отлетят пет или повече минути, преди всички коли да преминат. И ако Хикс и Морик не го принудят да спре, или той се насочи по I-95…

Беше пиков час, при бариерата вече имаше плътна редица от спрели коли. Боби премина в насрещните платна на „Острейлиън“, които, за щастие, бяха свободни заради спуснатите бариери. Чуваше оглушителния писък на влаковата сирена, предупреждаваща за предстоящото преминаване на влака.

Не допускай този да се измъкне. Не и той.

Промуши се пред спрелия до бариерата форд експлорър. Видя как влакът се носеше към него отдясно. Беше на петнайсетина метра разстояние. Дори по-малко. Нямаше време да обмисля решението си, нито да завие обратно. Не успя даже да произнесе мигновена молитва. С включена синя светлина натисна газта до дупка. Почти чу колективното ахване на наредените пред кръстовището шофьори.

Не му остана време да се учуди, че бе успял да пресече. Изтри потта от очите си. Приближаващият влак беше разредил движението в северна посока, но Боби бе изгубил време. Морик и Хикс бяха няколко пресечки напред.

Чу се гласът на Хикс по радиостанцията.

— Тоя пердаши със сто и десет километра в час!

— Колко е ограничението? — попита Клайнър.

— Петдесет, предполагам.

— Лавира в насрещното движение! Тоя е напълно луд! — изрева Лу Морик. — Сега е пиков час!

— Ще убие някого!

— Току-що мина на червено по „Мартин Лутър“! — изкрещя Морик. — Окото му не мигна! Къде са проклетите патрулки? Трябва да блокират пътя. Тоя тип не се спира пред нищо!

— Събори мотоциклетист! Черен мотор насред кръстовището — човекът се преобърна и падна! — обади се Хикс. — Извикайте линейка на „Мартин Лутър“ и „Острейлиън“! Дявол да го вземе, налага се да спра! Този тип става все по-опасен!

— Дотук — нареди Клайнър. — Да не жертваме повече цивилни, Лу. Четири и половина следобед е и е пълно с народ. Прекратете гонитбата. Ще пратим части на „Блу Хирън“ и там ще го спрем!

„Острейлиън“ свършваше на булевард „Блу Хирън“, на около километър и половина по-нагоре. Но при ляв завой по „Блу Хирън“ той излизаше на магистрала I-95. Междущатската магистрала беше на по-малко от три километра оттам. Тя означаваше открит път за бягство на лексуса, ако той поеме по нея.

Преследванията с високи скорости бяха напълно против правилата на отдела. Те неизбежно водеха до пострадали или загинали цивилни граждани и полицаи, до унищожаване на имущество и до съдебни дела. Скорост от двадесет и четири километра над допустимата се водеше превишена, а сто и десет километра в час при силно натоварен трафик в търговска част попадаше в категорията при всички положения. Преследванията с висока скорост се одобряваха само от командването. И обикновено това не се случваше.

Но Лекс Клайнър от управлението в Палм Бийч не попадаше в командването, на което бе подчинен Боби. Той дори не беше от неговия отдел. Камъкът беше по-силен от ножицата, а ПАФ цакаше Шерифското управление на Палм Бийч. Морик изостана назад. Боби профуча покрай него.

При звука на приближаващи се сирени водачите или отбиваха вдясно, или спираха на място като подплашени сърни. Преследването на безразсъден водач от симфоничен оркестър от полицейски сирени и включени светлини превръщаше все по-натовареното движение по „Острейлиън“ в маршрут с преодоляване на стоманени препятствия. Боби лъкатушеше между колите, провирайки се в насрещното движение. Вече виждаше набелязания лексус.

— Точно зад него съм. Не спря на „Хирън“ — произнесе Боби, когато лексусът пропусна поредния светофар и профуча вдясно покрай полицейските коли със сигнализация, завивайки по „Блу Хирън“. — Насочва се към 95-а! Направете заграждения при входната и изходната рампа. Не го допускайте до 95-а!

Успееха ли да го блокират вътре и да го подгонят, той нямаше накъде да избяга. Имаше бензиностанции и предприятия, които може би бяха затворили вече.

— Кой, по дяволите, е това? — излая Клайнър. — Казах, прекратявайте! Твърде опасно е!

— Аз не работя за теб — отвърна Боби.

Лексусът внезапно сви остро наляво, заобикаляйки спряла товарна кола на „Федекс“.

Боби наби спирачките и понечи да го последва, но в същия миг светът просто експлодира пред очите му.