Джилиан Хофман
Невръстни красавици (80)

78

Боби първо чу звука, после го видя. Неописуем трясък, който като че ли траеше цяла вечност. Звук от метал, който се врязва в метал, и стъкла, които се пръскат във въздуха, последван от оглушителен гръм, който разтресе прозорците му. После към небето се издигна разкривен стълб от гъст черен дим пред самия камион на „Федекс“.

— Леле майчице! — долетя смаян глас по радиостанцията.

— Виждам огнено кълбо да се издига западно от „Острейлиън“ откъм „Блу Хирън“ — докладваше Рони. — Плътен дим. Нямам видимост.

— Дийс? Боби? — беше Зо, който се обаждаше по радиостанцията. — Къде се дяна, по дяволите? Приближавам се по „Блу Хирън“…

Боби вече бе изскочил от колата си, втурвайки се покрай спрелите джипове и пикапи.

— Блъсна се в една шибана цистерна! — беше гласът на Лу Морик.

Ошашавени цивилни граждани наизлязоха от колите си, за да видят какво става, след което веднага побягнаха обратно.

— Мамка му! Цистерната е излизала от бензиностанцията и бам! — извика Морик. — Ударила го е челно! Бензиновозът е бил подхвърлен! И се е стоварил върху лексуса! Май има и друга пострадала кола. Той… Господи, и двете са в пламъци!

Над пътя се спускаше гъста, черна димна завеса. Яркооранжеви пламъци се виеха към небето на много метри височина. Окървавен и замаян, водачът на камиона се опитваше да се измъкне от преобърнатата кабина.

От десет метра наоколо се усещаше изгаряща топлина, от която кожата едва не се стапяше. Зад черната димна завеса се чу висок пукот, запращайки съм небето ново огнено кълбо. На местопроизшествието пристигна полицейска част със сигнализация на колите. Отвсякъде пищяха сирени. Почти нямаше видимост от стелещия се дим. Боби обикаляше мястото, опитвайки се да види през дима.

— Боже господи! Виж! — изпищя някаква жена. — Той е жив! В колата има мъж! Нуждае се от помощ!

Вятърът, образуван може би от хеликоптера на ПАФ, кръжащ над тях, разреди тъмния облак, колкото да се видят смачканата маса от метал и пламъците. Лексуса просто го нямаше. От танкера бе останал Т-образният скелет, стоварен върху мястото за пътници на седана, смачквайки го напълно. Но през строшения преден прозорец на мястото на водача се виждаше окървавено лице. Една ръка удряше по стъклото.

Боби се втурна към него в жегата, ала някакво тяло зад него го сграбчи в здрава мечешка прегръдка и го издърпа назад.

— Няма начин — изкрещя Зо в ухото му. — Никакъв начин! Не можеш да го спасиш, Пастире! Не можеш!

Боби се съпротивляваше на ръцете, които го държаха здраво и го издърпваха назад. Изкривеното лице зад строшеното стъкло се смаляваше все повече, обгърнато в черния дим.

— Всеки момент ще гръмне, Боби! — изкрещя Сиро в другото му ухо. — Трябва да отстъпиш назад!

Секунди по-късно цистерната се възпламени. Пламъци обхванаха колата и камиона. Крещящото лице изчезна.

Един след друг пристигаха останалите части за специално реагиране на ПБПСД и следователите от специалния отряд, които се изсипваха от колите си и се взираха в огнения ад, разразяващ се пред погледите им. Никой не говореше. Въздухът смърдеше на бензин.

— Спасителните противопожарни екипи реагират. Очаква се да пристигнат до две минути. Има ли нужда от линейка? — чу се монотонният глас на диспечера по радиостанцията на униформен полицай от Палм Бийч, застанал до Боби и Зо.

— Уви, не. Линейка? Никаква линейка не може вече да го спаси — произнесе Майк Хикс с невярваща усмивка.

Погледна към Боби, Зо и Сиро и тръсна глава:

— Човекът си е жив опечен.