Джилиан Хофман
Невръстни красавици (64)

62

— Бял мъж, на възраст между двайсет и пет и петдесет години. Вероятно служител или чиновник — казваше Кристин Трокнър, експерт-профайлър към ПАФ, на групата следователи и специални агенти, събрана около заседателната маса в отдел „Престъпления срещу деца“.

Както беше обещано, Полицейското управление в Маями-Дейд и Шерифското управление на Броуард бяха изпратили по двама свои следователи по убийства. Полицейското управление на Маями Сити беше изпратило един. Заедно с Лари, Сиро, Весо и Боби, специалният екип по случая „Пикасо“ вече беше официално сформиран и наброяваше деветима човека. Десет, ако броим и Зо, седнал до Боби. Технически Зо ръководеше Регионалния оперативен център на Маями, докато Фокс търкаше лакти на бюрото или отбръмчаваше до Талахаси за срещи със специалния пълномощник. В задълженията му не влизаше участие в тактически операции на частите за специално реагиране. Но макар че Зо се беше представил блестящо на интервюто за ОПСА^[1], строгият костюм не му стоеше съвсем по мярка. Истинското му място беше в оперативен отдел.

— Може би е на непълен работен ден — продължи Кристин. — Вероятно е посещавал художествена школа или е вземал уроци по рисуване, предвид работата му с маслени бои, използването на професионални материали и напредналите му умения. Но смятам, че той е любител художник, тоест не мисля, че това е професията му. Има проблеми в общуването си с жените и затова набелязва по-млади жени, по-точно непълнолетни, преди да са станали напълно зрели и да го отхвърлят. Може да е импотентен. Може да е бил бит или малтретиран като дете и вероятно има лоши отношения с майка си, ако все още е жива. Може да е женен и ако това е така, сигурно е твърде покорен. Моето предположение е, че е ерген. Най-вероятно е самотник. Без приятели, изолиран на работното място. Необщителен.

— Нека да изясним нещата — обади се провлечено Лари. — Значи, търсим необщителен бял мъж между двайсет и пет и петдесетгодишен, който не харесва майка си и предпочита по-млади жени? И с това стесняваме кръга? Ако изключим вкуса към живописта, вие току-що описахте… всички нас.

В стаята избухна смях.

— А вие какво очаквахте? Снимка и адрес? — контрира го Кристин с усмивка. — Съставянето на психологически портрет не е наука, както знаете. Това е психологически и поведенчески анализ, който може да ви помогне да стесните кръга от заподозрени. Потърсихте ли в художествените училища? Това е добра отправна точка.

— О, да — отвърна Боби. — Както и картинни галерии, за да видим дали някой би разпознал може би стила на рисуване. От управлението на ФБР в Ню Йорк изнамериха експерт, любител на изкуството, който също огледа копия с висока разделителна способност на двете картини, та евентуално да ни подскаже следа. Но нещо буксуваме, Кристин. Картините са веществено доказателство — изобразително, шокиращо доказателство — и аз трябва много да внимавам на кого ги показвам. Някои неща трябва да бъдат спестени, за да бъдат отсети откачалките и фалшивите самопризнания. От другата страна са медиите. Те със сигурност желаят да се докопат до картините и да ги изстрелят в новините само заради сензацията.

— Сигурен съм, че репортерът от Канал Шест — как му беше името — Фелдинг? Сигурен съм, че е качил картините на лаптопа си — отбеляза Джеф Амандола, следовател от Маями-Дейд. — Бас ловя, че Пикасо е най-доброто нещо, което се е случвало в кариерата му.

— Със сигурност. Затова му запушихме устата — потвърди Боби. — Може ли да има педофилски истории в миналото му, Кристин? Дали да търсим в тази посока?

— Той не е педофил — поклати тя глава. — Набелязва си тийнейджърки, които са физически развити. Вярвам, че се бои от емоционалната зрелост на по-възрастни жени, но не си набелязва малки деца. Като имам предвид снимките на Лейни, които тя му е изпратила по интернет и ти ми показа, на тях определено не изглежда на тринайсет. Най-вероятно му е казала, че е по-голяма. Не смятам, че ще откриете педофилия в миналото му или дори сексуални посегателства. Този тип е много безочлив, много повече от всеки сериен убиец, когото съм наблюдавала. Той те провокира да го откриеш, даже стига дотам да ти изпрати доказателство, което сам е създал, без да се бои, че то един ден може да бъде използвано за откриването и идентифицирането му. Затова не смятам, че е бил залавян преди. Всъщност вярвам, че той върши това от дълго време. Като убиец, който си набелязва проститутки, ако си прав в своята теория, Боби, той съзнателно избира много преходен сегмент от населението, за който се знае, че трудно може да бъде идентифициран и проследен: непълнолетни безпризорни. Има стотици изчезнали тийнейджъри, останали сами, само в Южна Флорида и стотици хиляди из цялата страна. Много от тях дори не са обявени за изчезнали. Тъй че е имал пълна шведска маса с жертви, които възбуждат апетита му и желанието да експериментира с тях. Може би от години наред. Знаем от старите охлузвания и следи от вериги по Гейл Сампсън, че той е затварял жертвите си за определен период. Можем да предполагаме, че ако ги е държал от датата на изчезването и на трите момичета, този период е доста продължителен — говорим дори за месеци. Това означава, че има условията да затвори тези момичета, може би става дума за няколко момичета едновременно, и самоувереността да знае, че може да ги измъчва. Обръщам внимание и на факта, че е доста опитен в мъченията, което означава, че ги е практикувал известно време. Както добре знаете, като цяло, серийните убийци разгръщат жестокостта си, започвайки отначало в много случаи с животни и стигайки до човешки същества. При сексуалния сериен убиец често пъти има фаза на воайорство, която ескалира до влизане с взлом и накрая до изнасилване. Оттам може да стигне до отвличане, за да има повече време за разиграване на фантазиите си за измъчване и накрая за убийство.

Стаята беше притихнала. Боби изпусна сдържаната въздишка.

— Значи излиза — каза той, като посочи снимката от местопрестъплението на Гейл Сампсън, разчекната на леглото, с нож, забит в ухиленото лице на тениската й, — че е правил това и преди.

Кристин кимна.

— Той е имал и други жертви. Върнете се назад и проследете други неразкрити убийства, които може да включват рязане на части от тялото, макар че може да се е насочил към това отскоро.

— Вече го правим — обади се Зо. — Но има не една и две неразкрити неизвестни, чиито дела отлежават, и полицейските управления трябва да се ровят пет години назад. Говорим за поне петдесет, които търсим едва в четири окръга. А Пикасо, за съжаление, не е единственият „лош“ в региона.

— Не забравяйте, че самият той може да е приходящ. Може да се придвижва, въпреки че серийните убийци предпочитат местата, които познават — изтъкна Кристин.

— А защо точно сега? — запита Боби. — Защо изведнъж излезе на открито? При това с два портрета за две седмици? За известно време е вършил това извън обсега на радара, както казваш, и изведнъж е експлодирал ли? Защо? Обикновено между престъпленията на серийните убийци има почивки.

— Мисля, че онова, което го е изкарало на открито, е фактът, че не сте отличили неговите предишни престъпления. Много серийни убийци се стремят да спечелят внимание с действията си. Обичат да си фантазират за престъплението, накрая го извършват и го изживяват наново, когато четат за него или го виждат по телевизионните новинарски емисии. Често пъти серийният убиец ще бъде едно от първите лица сред тълпата на собственото си местопрестъпление, защото обича да наблюдава реакциите на другите спрямо онова, което е извършил. Това му е приятно. Но известно време никой не е забелязал този човек или неговите „постижения“, тъй че в момента той реагира отчасти на експлозивното внимание, което получава от пресата и националните медии. Той не иска то да спре. Това обяснява краткия интервал между изпращанията на двата портрета. Както обясних, поставената граница между убийствата е ескалирала с течение на месеците, а може би и годините на неразкриване. Вече е станал нагъл и е направил следващата крачка — да те открие и да те принуди да го признаеш.

— Но защо точно Боби? — попита Зо. — Мога да разбера за репортера, защото това му дава летящ старт в медийните прожектори, както каза. А Боби защо? Защо е адресирал картините към него? Оставил е името му на местопрестъплението? Трябва ли да търсим врагове тук? Някого, когото Боби е прибрал на топло в миналото? Трябва ли да се съсредоточим в нещо определено?

— Това е добър въпрос. Явно те е избрал по определена причина, Боби — отговори Кристин. — Не мисля, че непременно трябва да е стар враг или човек, тикнат зад решетките, макар тази възможност да не се изключва. Смятам, че по-вероятно е предизвикателството.

— Предизвикателство ли? — учуди се Сиро.

— Репутацията ти, Боби, върви пред теб. Привлякъл си националното внимание по случаи с изчезнали деца и отвличания. Получил си много престижни награди; твоите разследвания и дейност са на първите страници по вестници и списания, от „Ню Йорк Таймс“ до „Инкуайърър“. А съвсем наскоро списание „Пийпъл“ ти посвети специална статия, нарече те герой, разказа как си получил прякора „Пастира“ от колегите си заради забележителната ти работа по разкриването на най-заплетените отвличания и връщането на жертвите по домовете им. Всякакви подобни случаи. В неговите очи е все едно Давид да предизвиква Голиат на двубой. Той те предизвиква.

— Да имаш идея кога да очакваме следващ удар? — попита Раул Карера, друг следовател от Маями-Дейд. — Въобще какво да очакваме?

Кристин спря да събира нещата си.

— О, струва ми се, че вече е нанесъл следващия удар. Ако нещо или някой не му попречи да изживява болните си фантазии, той просто ще излезе, ще си избере друга жертва от тайния запас, където и да се случва това, и ще ти нарисува картина на най-новото си и най-голямо постижение. Очаквайте да бъде още по-брутално. Очаквайте да надхвърли необозримото. Този тип е усетил вкуса на злото, господа, и като излязъл от бутилката дух е невъзможно да бъде върнат в нея. Той харесва това, което върши, прекалено много, за да спре.