Джилиан Хофман
Невръстни красавици (42)

40

Всеки, който се занимава с телевизия, ще ви каже да бягате колкото може по-далеч от телевизионния бизнес. В това число и Марк Фелдинг. Политика. Простотии. Дълги работни часове. Случайни и твърде редки успешни истории, за които в повечето случаи се знае, че нямат нищо общо с таланта. Телевизионните новини не правеха изключение. Журналистиката от ефира вече не стоеше над пошлия свят на шоубизнеса, знаменитостите и жизненоважните рейтинги. Изобличаването на корумпирани местни политици вече не беше по-почетно от това да работиш за „Дисни Чанъл“. Може би играта сменяше облика си за дълго време, но при икономика, която върви надолу по спиралата, долната граница неочаквано отрязваше престижни журналистически кариери и независимо дали ви харесва, или не, вратите се отваряха за онези от новоизлюпените нископлатени възпитаници на репортерските колежи, които можеха да покажат големи цици и ослепително бели усмивки. В зрялата възраст от четирийсет и две години изгледите пред „стара телевизионна кримка“ като Марк бяха доста песимистични, особено след дванайсет години стаж в шест различни телевизии, в които бе наблюдавал как бизнесът се променя към по-зле. Знаеше, че бе настъпил моментът или да потъне, или да се спасява.

Марк виждаше ясно изписаните знаци от известно време: драстичното намаляване на ефирното време за неговите репортажи; съкращаването на разследващия състав; наемането на неопитни разследващи журналисти на свободна практика; общата „ютюберизация“ на новините, при която яхувци с камкордери подменяха ветерани в професията, и електронното събиране на информацията. Налагаше се да работи все по-усилено и по-усилено по сглобяването на значима тема само за да види някой двайсетинагодишен сополанко да краде триминутно ефирно време, бълвайки безсмислици за вредата от непремахването на пуха от сушилнята ви. Ситуацията беше много потискаща, но Марк се бе зарекъл да не се впряга. Канеше се да се измъква, ето какво възнамеряваше да направи. Това беше Генералният план. И щеше да напусне, преди да му покажат вратата.

Наистина беше забавно как понякога съдбата превръща мръщенето в усмивка. Само преди седмица обмисляше как ще пише романи по действителни криминални случаи на задната веранда сред природата на Озаркс, когато съдбата му поднесе „Историята, която прави кариера“. Онова, което беше започнало като „клише“ на разследващ репортаж за избягали от дома си тийнейджъри, беше довело до пълнокръвната лудост от изминалата седмица. И до ударната доза стероиди в боледуващата му кариера. Ето го отново в играта — като Джон Траволта — с шансове да измине целия път…

Рейтингът на новините по телевизия WTVJ беше скочил до небето, задминавайки CBS4 и WSVN 7 в пояса на късните новини, когато тялото на Гейл Сампсън бе открито в хотел „Ригал“. И през всяка следваща вечер. В бизнес, където рейтингите определят успеха, скокът беше огромен. А по мнението на продуцента на предаването той се приписваше директно на факта, че вече новоизгрялата звезда на телевизионния канал, Марк Фелдинг, репортер от мястото на събитието, разполагаше с вътрешна следа по „убийството Пикасо“, както бе наречено. Отначало му изглеждаше донякъде като лично възползване от подобна трагедия, но Марк го преодоля. В края на краищата ураганът „Ендрю“ бе изстрелял Браян Норкрос от обикновен водещ на рубриката за времето до национално признат метеоролог, докато голяма част от зрителите на Маями живееше под брезенти, без електричество и вода, и никой не го обвини за това.

Наградата за Марк от телевизията за това, че й помогна да задържи най-високия рейтинг, беше триминутен специален седмичен обект „Попитайте Марк“ в понеделник и сряда — програма за самопомощ в превенция на престъпленията, която неговият продуцент първоначално възнамеряваше да изпробва с някой от новоназначените сополанковци. Как да разпознаете сексуалния хищник; как да се защитите срещу изнасилвач; как да се предпазите от кражба на личните ви данни — неща от този сорт. Не беше звезден миг, но все пак бе редовно актуално предаване. Възможност да си създаде име. Досега не беше получавал такъв шанс.

Тъй като не искаше да се издънва, посвети голямата част от предобеда на сценария за първото излъчване в сряда. После се захвана с някакво проучване и преди да се усети, вече оставаха само тринайсет минути до извикването му. Разполагаха само с един час в студиото и всяка секунда се броеше, а тъй като директорът на студиото не беше ничий приятел, определено трябваше да мине през гримьорната.

— Фелдинг! Ей, Марк!

Марк разпозна гласа зад гърба си, подминавайки забързано нюзрума по коридора. Беше Тери Уолш от залата за приемане на пощата. Правейки няколко крачки назад, извика:

— Здрасти, Тери! Бързам…

— Имаш пратка, която не се побира в кутията ти — съобщи Тери, който беше абсолютно копие на Джери Гарсия.

Тикаше количка с пощата, размахвайки жълт плик с нестандартно голям размер.

— Да го оставя ли на бюрото ти?

Марк се закова с разтуптяно сърце. Очакваше архивни видеозаписи по друг обект от предаването за самопомощ. Може би Тери имаше предвид тях. Жълтият плик можеше да не е за него.

— Какво е, Тери?

Тери отново размаха плика.

— Откъде да знам бе, човек. Пристигна днес. Сигурно е предадено на ръка. Написано е твоето име, но не се побира в кутията ти. Не се прегъва. — Той се опита да прегъне плика, за да му покаже.

— Не! Не! — развика се Марк, втурвайки се назад по коридора с протегната ръка, сякаш Тери държеше в ръцете си бомба и си играеше с червените и сини жички. — Недей! Не го пипай!

Тери отстъпи назад.

— Добре бе, човече — отвърна той и сви рамене, подавайки плика.

Сърцето на Марк биеше до пръсване. През ума му преминаха като на лента сцени от двата му любими сериала — „От местопрестъплението“ и „Закон и ред“. Какво да направи? Не трябваше да го подмята. Това не биваше да прави. Трябва да огледа плика. Ето как трябваше да постъпи. Без паника. Преобърна плика в ръцете си. Нямаше особени белези. Само обикновен етикет с надпис на компютърен принтер „WTVJ 6, разследващ репортер Марк Фелдинг“, залепен на предната му страна. Той притисна леко пакета. Усещаше се нещо твърдо и обемисто. С грапавини. Подуши мястото на затваряне. Миришеше като боя.

Марк погледна часовника си и извади мобилния телефон. Набра номера на своя продуцент с треперещи пръсти, крачейки обратно към кабинета си.

— Пол, обажда се Марк — произнесе той при включването на гласовата поща.

Опита се да овладее все по-силната възбуда в гласа си, но май не се получи.

— Боя се, че днес няма да мога да направя записа. Нещо изникна. Мисля, че е наистина голямо.