Джилиан Хофман
Невръстни красавици (58)

56

— Къде сме бе, майка му стара? На гъза на географията? — изсумтя Сиро, качвайки се на предното място в джипа на Лари. — Още ли сме в окръг Палм Бийч? Изобщо не съм знаел, че Лайънс Роуд стига толкова далеч на север.

— Нито пък аз — отвърна Лари, взирайки се през бинокъл за нощно виждане към тъмносива двуетажна сграда оттатък улицата. — Влезе вътре преди седем минути през врата в края на северната страна. Използва ключ.

— Какво е това място? — попита Сиро, оглеждайки изоставените паркинги наоколо и редицата корпуси на рушащи се сгради, повечето без прозорци.

— Прилича ми на склад.

— Не думай, Шерлок. Склад за какво? Да виждаш някъде надпис?

— На малкия знак отпред пишеше „С. Б. Импортс“ — отвърна Лари. — Току-що проверих онлайн в регистъра на корпорациите във Флорида. Президент е Дейвид Лий, а агент по обслужването е Сам Райс. Толкова. Уебсайтът не казва какъв е бизнесът. Не виждам нищо друго през предната стъклена врата, освен нещо като приемна с няколко стола и евтини картини. Освен да накарам Дон да го прегледа утре сутринта.

— Заеби тая — отвърна Сиро. — Аз съм станал. Двамата сме тук. Влизаме вътре още тази нощ.

— И аз това си мислех.

— Боби го каза — подчерта Сиро. — Каза, че ще е някое отдалечено пусто място, достатъчно голямо да побере момичета, без никой да знае.

— Наоколо няма нищо по-нататък от 441-ва улица — отбеляза Лари, като остави бинокъла. — Само няколко конски ферми и две разпръснати пенсионерски села няколко мили по-нагоре. Съседното място се предлага под наем. Тук някъде може да държи заключени господ знае колко момичета. И да крещят в момента, няма кой да ги чуе.

— И тъй, какво правим сега? Трябва ли да получим заповед?

— Не ни трябва заповед — отговори Лари, освобождавайки своя глок, като издърпа затвора назад, за да се увери, че има патрон в камерата. — Той може да нарязва момичета вътре. Може да държи заложници. Ако седнем да чакаме някой съдия да ни подпише шибан лист хартия, може да се окаже твърде късно. Извънредни обстоятелства, приятел. Открием ли, че реже дрога, а не момичета, тогава подсигуряваме мястото и викаме щатските и ФБР.

Сиро кимна и отново огледа терена оттатък улицата. Акурата беше паркирана на около трийсет метра от гърба на склада, до зелен контейнер за строителни отпадъци. Далеч от вратата, през която беше влязъл Ламана.

— Защо, по дяволите, е паркирал толкова далеч оттам? — учуди се той.

— Предполагам, че има камери за наблюдение на стъкларската фирма в съседната сграда. Не иска да бъде видян. Влиза вътре, свършва си мръсната работа и се измъква като шибан призрак.

Сиро имаше неприятно усещане под лъжичката. Влизането в коя да е сграда посред нощ беше рискована идея. А влизането в грамаден склад, за да търсят потенциално въоръжен заподозрян сериен убиец, звучеше съвсем прекалено. Направо звучеше като лошо заглавие в събота сутрин. Помисли си за новороденото бебе, което току-що бе приспал. После се замисли какво би станало, ако той и Лари не влязат вътре. Ако Ламана наистина държеше там тези момичета. Сети се за картините, които бе видял, и за местопрестъплението на сестрите Боганес.

— Какво ще кажеш за подкрепление? ЕСР? — запита тихо той.

ЕСР беше Екип за специално реагиране, съкращение на ПАФ за Специални оръжия и тактики.

— Аз мислех, че ти си ми подкреплението — пошегува се Лари. — Виж, ако извикаме Лейк Уърт или Шерифското управление на област Палм Бийч и чакаме те да реагират, това означава още двайсет минути, преди да получим официална помощ, още един готвач в кухнята и междуособици. Ако повикаме ЕСР, това означава поне още един час, преди да пристигнат тук и да ни се представят. Просто не мисля, че разполагаме с толкова време да се мотаем.

Сиро кимна бавно. „Понякога се налага да вземеш решение — беше му казал веднъж баща му, бивш капитан от полицията в Чикаго. — В това е разликата между полицая и героя.“

— Добре. Да влизаме — отвърна той.

Лари подкара колата, пресече улицата и паркира до вратата, през която видя Ламана да се вмъква преди броени минути. Той съобщи позицията им на диспечера в Маями и поиска да пратят подкрепление от Полицейското управление в Лейк Уърт. Това означаваше поне повече хора на път към мястото, ако нещо вътре се изпортеше. След това излязоха от колата и заеха тактически позиции край металната врата.

Сиро пробва бравата. Беше заключено.

Лари измъкна лоста, вкара го между касата и вратата и напъна ключалката. Сиро удари по вратата с дръжката на глока.

— ПАФ! Полиция! — извика той в момента, в който Лари ритна вратата, и двамата се втурнаха вътре в непрогледната тъмнина.