Джилиан Хофман
Невръстни красавици (33)

31

— Тялото е на чернокоса, бяла, неизвестна жена, висока 158 сантиметра, приблизително тегло 50–51 килограма. Приблизителна възраст между дванайсет и двайсет и една години.

Гюнтер Трос, главният съдебен лекар на община Маями-Дейд, говореше тихо в ръчното дигитално записващо устройство „Олимпъс“, докато обикаляше около трупа на млада жена, положен като в картината на Да Винчи „Лечителят“ върху мръсен бял матрак в центъра на голата стая. Черна дръжка на кухненски нож стърчеше от средата на жълтата тениска с ухилено лице. Тъмна кръв и други течности образуваха локва под гърба й, просмукана в матрака и извън очертанията на тялото. От носа и устата й се стичаше розовееща течност. Апартаментът се осветяваше от преносими четирийсет и осем ватови лампи върху стативи като на холивудска снимачна площадка. Още лампи бяха инсталирани на целия тринайсети етаж и по всички стълбища, по които се изкачваха и слизаха криминалисти, асистенти на съдебния лекар и тъмносини униформи. От отдалечена стая в един от коридорите Боби дочуваше Фил Кар, градският полицай, помогнал в претърсването на сградата, който продължаваше да повръща.

— Цветът на очите е… — Доктор Трос се намръщи и спря за момент. — … неизвестен. Очните ябълки са отстранени от орбитите и местонахождението им е неизвестно. Травмата изглежда нанесена след смъртта. Вкочаняването се е разнесло. Разлагането е започнало, долната дясна коремна област показва петнисто зелено оцветяване, кожата се свлича. Тялото е във втори стадий на разлагане. Наблюдават се охлузвания около двата глезена и китки, както и нещо, подобно на бразди от връзване.

Той погледна асистента си в другия край на стаята, който опипваше маската си за еднократно ползване, покриваща носа и устата му.

— Сил, направи снимка от този ъгъл, ако обичаш. Освен това ти и Джо внимавайте при затварянето й в чувала, защото е хлъзгава, а аз искам да огледам браздите от въжетата, като се върна в лабораторията. Непременно да снимате татуираната пеперуда долу на левия крак. Не искам да изгубя и нея.

Боби се приведе към съдебния лекар с кърпа върху носа. Най-тежките случаи на разлагане бяха във Флорида; там труповете издаваха нетърпима смрад.

— Е, Гюнтер, какво имаме?

— Мъртво момиче.

На купони съдебните лекари никога не блестят с чувство за хумор. Но попаднат ли край труп, се изживяват като комика Дейн Кук.

— Айде бе! — възкликна Боби. — Искаш ли да ми кажеш откога е така?

Гюнтер се подсмихна, което само по себе си изглеждаше смущаващо. За да станеш патолог, трябва да си замесен от друго тесто. Човек се пита какво ли е било детството им.

— Не знам — отвърна той. — Минало е време. Определено един ден. Може и повече. Ще знам повече утре сутринта, след като направя аутопсията. Но не очаквай голяма кента.

— Причина?

Гюнтер изгледа Боби, сякаш имаше три глави. Замига усилено и кимна към тялото.

— Не мога да кажа с положителност преди аутопсията, но ще си позволя да допусна, че навярно има нещо общо с големия нож, забит в средата на сърцето й. Подчертавам, само допускане.

Боби въздъхна.

— Тази вечер явно си в настроение. Исках да зная дали виждаш нещо друго. Дрога? Грубиянска травма?

— Още не, но твоят човек е много театрален — при цялата тази постановка, картината, дето ти е изпратил, която ти ми показа. Не бих се изненадал, ако е вършил и други гадости с горката неизвестна. Допускам, че известно време я е държал жива.

— Кое те кара да мислиш така?

— Контузиите по китките и глезените й. Някои от тях са започнали да избледняват, което няма нищо общо със смъртта й. Стояла е завързана известно време, преди да бъде убита.

Зо се върна в стаята с кутийка „Викс Вапоръб“^[1] в едната ръка и запечатан плик с веществени доказателства в другата. Ноздрите му лъщяха от пастата.

— Криминалистите имаха кутийка от това в микробуса. Искате ли малко?

Боби си размаза малко под носа.

— Не, благодаря. Миризмата не ми пречи — отвърна пак с усмивка Гюнтер.

— Подготвяш комплекта, нали?

— Разбира се. Съдейки по сексуално провокативното разполагане на тялото, няма да се изненадам, ако открия, че е била изнасилена. Имате ли представа коя е?

Боби поклати глава.

— Не още. Няма нищо очебийно, което да съответства на определено описание.

— Може да е туристка. Добре дошли в Маями — подхвърли Гюнтер. — Става за заглавие в пресата. Май долу вече те чака бая голяма тълпа.

— Няма нужда да ти казвам да си държиш устата затворена.

— Няма нужда. Добре, готови сме, Сил. Запечатай в пликове краката и ръцете.

— Говоря специално за очите й. Не искам всеки умопомрачен в Южна Флорида да поеме отговорността — рече Боби. — Или още по-зле, да вземе да подражава. Не искам и паника.

— Работя по убийства от двайсет години — отбеляза Зо. — Виждал съм всичко — от „колумбийски вратовръзки“ до откровен канибализъм, но такава гадост не съм срещал досега. Нещо да кажеш за очите й?

— Както споменах на агент Дийс, смятам, че травмата е милостиво нанесена посмъртно.

Зо поклати глава.

— Така. Значи тя е мъртва и той й изважда очите. В такъв случай не го е направил от страх, че тя може да го идентифицира.

— Преди да се захвана с патологията, мислех да ставам психиатър, тъй че ще си кажа мнението, независимо дали съм прав — отвърна Гюнтер. — Осакатяването е символично. В картината, която ми показахте, той я е нарисувал без очи, докато е била още жива. Не че се е надявал да не бъде идентифициран, а по-скоро не е искал тя да го вижда. Той не иска никой, който види тази картина, да вижда него. Като изважда очите на единствения свидетел в стаята с него, той показва какво се е случило там, но все едно заявява, че никой няма възможността да види това, освен него, при това само през неговите очи. Цялата сцена е много контролирана. Този тип сигурно мрази начина, по който изглежда в очите на хората. Навярно мрази себе си, ако това значи нещо. Може да има физически недъг. И още нещо, намерете си добър профайлър.

Сил отвори черния чувал за трупа.

— Какво да направя с ножа, доктор Трос? Тя е закована.

— Извинете — каза Гюнтер, като отново се обърна към трупа.

— Май си имаме работа с пълен психар — произнесе Зо и подсвирна тихо, поглеждайки през прозореца с изглед на югозапад към двата небостъргача в центъра на Маями.

Трите нива на прочутата „Сентръст“, сиреч сградата на „Банк ъф Америка“, светеха в лилави светлини заради страховития празник в събота.

— Тя се оказа точно там, където ти определи.

Гюнтер извади внимателно ножа от гърдите на момичето и го постави в плик.

— Нашият човек е знаел също, че ти си този, който ще я открие — добави Зо, като посочи с пръст прозрачния плик с вещественото доказателство.

Вътре се намираше сгънат на две бял лист хартия 8х10 см, който забелязаха в долната част на матрака още с влизането си в стаята, подпрян така, че да бъде видян от всички, между краката на момичето — като картичка с името, когато си поканен на официална вечеря. Подаде го на Боби.

— Май си имаш таен обожател, Пастире.

Боби взе поканата, надписана специално за него. По средата на предната страна бяха залепени тънки изрезки от вестник, върху които отново бе изписано едно-единствено име.

„РОБЪРТ ДИЙС, СПЕЦИАЛЕН АГЕНТ-ИНСПЕКТОР КЪМ ПАФ“