Джилиан Хофман
Невръстни красавици (56)

54

— Добре ли си? — попита Зо, когато Боби се качи обратно в колата и метна цигарата си през прозореца.

— Не — отвърна Боби, отлепвайки от тротоара.

— Какво има? Кой се обади?

— Шерифското управление в Палм Бийч е открило тялото на Рей Кун снощи.

Зо зяпна от изненада.

— Рей Кун? Тоест твоя Рей?

— Аха.

Зо потърка брадата си.

— Господи… Кейти?

Боби поклати глава.

— Не знам.

— Как?

— Прострелян в главата и захвърлен в Бел Глейд. Престоял е там известно време.

— Мамка му. Заподозрени?

— Той беше отрепка. Всеки го искаше мъртъв. По дяволите, аз самият исках да го претрепя. Шерифското управление в Палм Бийч разследва случая.

— Ще се свържа с тях. Ще се погрижим за това, Пастире. Ще го разнищим.

Настъпи дълго мълчание. Колата „Гранд при“ спря на светофара. Отсреща през улицата имаше детска площадка, пълна с деца, които се смееха и викаха под слънцето в ранния следобед, докато се спускаха по пързалките или се люлееха. Необезпокоявани от нищо. Боби се взираше в тях.

— Мислех си, че още е с него — произнесе той тихо. — Предполагах, че са в Ню Орлиънс, Сан Франциско или Ел Ей, че някак я карат. Че може би е станала касиерка в супермаркет или сервитьорка, знам ли? Или пък че може да си взема приравнителните изпити за гимназиална диплома. Може да са били Ромео и Жулиета, а аз, задникът, да не съм повярвал в любовта им. Можеше да е родила бебе и да я е било срам да се прибере вкъщи, и толкоз…

— Боби…

— А сега той е мъртъв. Единственият на този свят, който трябваше да я защитава, е мъртъв, тя е някъде сама, а ние си имаме работа с психопат, който обича да затрива безпризорни тийнейджърки. Къде, по дяволите, е тя, Зо? Къде се е дянало детето ми?