Джилиан Хофман
Невръстни красавици (28)

26

— Имейл адресът, използван за отваряне на акаунта в майспейс, е [email protected]. Името е Закари Кюзано, с адрес Лолипоп^[1] Лейн 69, Джупитър, Флорида — съобщи Клинт в телефона, всмуквайки дълбоко от цигарата.

Беше четвъртък предобед. Почти седмица, откакто Лейни не се бе прибирала.

— Какъв е тоя шибан адрес, по дяволите?

— Майспейс има над пет милиона юзъри, Боби. Те не проверяват имената, адресите или възрастта.

— Мога ли да предположа? — каза Боби, спирайки пред бялата барака. — Адресът е несъществуващ.

— Естествено.

— Да проверим чрез интернет доставчика?

— Няма смисъл.

— А историята на достъпа и свързването?

— От „Майкрософт Нетуърк“ казват, че свързването е винаги от места с безплатен безжичен интернет. Кафенета, летището на Форт Лодърдейл, библиотеки. Той е непроследим, Боби. Фантом.

— Мамка му. — Боби удари кормилото. — Добре, Клинт. Спрял съм пред къщата на момичето. След мен идват Зо и един експерт и нося съдебна заповед в джоба си.

— Те така се поздравява за „добро утро“ — разсмя се Клинт.

— Остава да се молим малката Илейн да не е решила да се срещне с този тип. Това определено не би било добре.

Той се приближи до разнебитената врата и почука. Отвори му Деби по пеньоар, подпряна на касата, за да попречи на златния ретривър зад гърба й да избяга навън. Или може би да попречи на Боби да влезе. Братът на Лейни, Брад, още по пижама, гледаше от кухнята с широко отворени очи, докато сърбаше зърнената си закуска от купичка. Кръговете около очите на Деби бяха толкова тъмни, сякаш беше бита по лицето. Нищо чудно, при този съпруг и семейна картина.

Боби й връчи копие от заповедта.

— Идваме за компютъра.

— Значи най-после ще направите нещо? Трябва здраво да са ви раздрусали онази вечер — сопна се тя с пресипнал, леко завален говор, вероятно от безсъние и много пиене.

— Точно затова е по-лесно човек да има официално разрешение.

— Скапаният компютър… за какво ви е, по дяволите? Само си губите времето. Трябва да я търсите навън, под дърво и камък! — изрева тя, когато Боби, Зо и експертът я подминаха и тръгнаха по коридора.

Леглото беше оправено и цялата стая беше подредена, несъмнено заради телевизионните камери, инсталирани тук преди два дни. Боби включи компютъра, качи съдържанието на хард драйва на специалното диск устройство, което запечата в плик като веществено доказателство.

Не искаше да чака лабораторията в Орландо да търси онова, което можеше да намери сам, и то за секунди. Макар все още да не разполагаше с конкретни доказателства, че Лейни е отишла на среща с въпросния ЕлКапитан, смяташе, че ако види последните й моментни съобщения, ще знае със сигурност. За съжаление, в повечето случаи при повечето електронни търсачки моментните съобщения се губеха в мига, в който затвориш програмата или изключиш компютъра. Но в някои профили с моментни съобщения на яху според настройките системата запазваше автоматично моментните съобщения от последните десет дни.

Той насочи яху месинджъра към майяху на Лейни. Потърси нейните „настройки“ и провери времето на архивиране на съобщенията. Десет дни. Но архивиращият default се изменяше съобразно реалното време — като характеристиката на гласовата поща в мобилните телефони — връщаше се десет дни назад спрямо текущата дата. Днес беше четвъртък, двайсет и девети октомври. Това означаваше, че има достъп до запазените получени или изпратени моментни съобщения само назад до двадесети октомври включително.

Боби влезе в профила на Лейни. Появиха се множество текстове. Електронното име ЕлКапитан присъстваше навсякъде. Той премина набързо по чата, докато стигна до миналия вторник, двадесети октомври, и очите му попаднаха на текстовете, които знаеше, че ще открие.

„ЕлКапитан казва: трябва да те видя

ЕлКапитан казва: петък вечер става ли? Гледа ли ти се Зомбиленд?

ЕлКапитан казва: ще те взема от гимназия КС. Играли сме с тях преди. Остани след часовете и ме чакай в 5,30 отзад на паркинга до бейзболното игрище. Ще бъда в черно беемве“

— О, мамка му! — възкликна Зо, който четеше над рамото на Боби. — В колко часа беше последното й телефонно обаждане до приятелката в петък?

— Пет и трийсет и една.

— Това не ми харесва. Може пък и да не е отишла. Да не се е появила на срещата. Какво се казва в последното моментно съобщение? По същото време ли е писано?

Боби премести курсора до края на чата.

— Последното моментно съобщение е от четвъртък, двайсет и втори октомври в 21,47 часа. От… — Той не довърши изречението.

На екрана се виждаше последното съобщение, получено от Лейни, преди да изчезне.

„ЕлКапитан казва: ще те видя утре :-)“