Джилиан Хофман
Невръстни красавици (67)

65

Боби погледна над телефона към нощната масичка. С дясната си ръка беше прегърнал закрилнически спящата в мрака Лу Ан. Прочете името Марк Фелдинг на входящите обаждания.

От какъв зор тоя задник му се обажда почти в полунощ, по дяволите? Пиян ли е?

Боби си припомни онази нощ в бара след зловещото откриване на трупа на Гейл Сампсън в хотел „Ригал“. Марк Фелдинг се беше наливал с твърд алкохол преди срещата им. Напълно възможно бе да е пиян и сега и да е набрал номера му, за да го тормози с някакъв въпрос или нова „теория“ по случая. Очевидно случайният избор на психопата на този посредствен репортер за куриерче не само съживи кариерата на нещастника, но и го окуражи да си въобразява, че е едва ли не следващият Боб Удуърд. Сякаш се състезаваше с Боби в разкриването на случая. Сигурно се взираше в телефона в очакване на някаква реакция.

За какъв дявол ще му се обажда по това време?

Може би има да му съобщава нещо важно? Да не би да има друга картина?

Боби затвори очи. Още една жертва. Само това не…

Беше късно. Една нова пратка би се получила в телевизионното студио много по-рано от полунощ, нали? Значи трябва да са несвързаните среднощни бълнувания на един пияница или часът да е подходящ за игра на детективи.

Боби разтри очи. Моля те, дано да е това. Нека тази лудост да спре…

Телефонът звънна, сигнализирайки за ново съобщение.

— По-добре го прочети — прошепна Лу Ан в тъмното.

Тя също беше напълно разсънена.

Боби кимна.

— Ще си проверя гласовата поща. Сигурно не е нищо важно.

— Кой е?

— Не ти трябва да знаеш. — И двамата бяха наясно, че по това време на нощта не може да е нищо хубаво.

Той седна на края на леглото да провери гласовата поща.

Обажда се Марк Фелдинг от Канал Шест. Знам, че е късно и знам, че напоследък имахме… недоразумения, но е време да сключим мир, защото получих нов пакет тук. Тук, имам предвид в моя дом. Преди малко се върнах от студиото и го открих под вратата си. Обаждам ви се, защото… знаете защо — вие водите това шоу. А пък и мисля, че е доста неприятно, дето този тип знае адреса ми. Обадете ми се веднага щом получите това съобщение.

Боби стана и отиде до прозореца.

— Чух го — прошепна Лу Ан с разтреперан глас. — Чух какво каза.

— Трябва да изляза — отвърна Боби, набирайки номера. — Ти се опитай да поспиш.

— Изключено е да стане. — Тя седна в леглото и обви коленете си с ръце.

Боби знаеше какво си мисли. Искаше да я успокои, но не можеше. Все още не й беше съобщил за Рей. Затова не произнесе нищо.

— Обажда се Дийс — каза той, когато Фелдинг вдигна на първото позвъняване.

— Канех се да звъня на 911. Той е бил в дома ми, агент Дийс.

— Добре. Тръгвам. Къде се намираш?

— В Тамарак. В „Юнивърсити апартмънтс“ на „Юнивърсити“ и „Хайейтъс“. Апартамент 304 в сграда „С“. — Направи мигновена пауза, преди да продължи: — Много е зле. Ужасно е…

— Не пипай нищо, Марк! Не го отваряй.

— Вече е късно. Видях го. Трябваше да го видя.

— Остави го на мястото му още сега и повече не го пипай! Аз съм на път!

Той затвори телефона и побърза да се облече, докато звънеше на Зо и останалите от извънредния екип.

Очаквайте да бъде още по-брутално. Очаквайте да надхвърли необозримото. Този тип е усетил вкуса на злото, господа, и като излязъл от бутилката дух е невъзможно да бъде върнат в нея. Той харесва това, което върши, прекалено много, за да спре.

Може ли да има нещо още по-брутално от отвличането, измъчването, убийството и нарязването на две невръстни сестри едновременно? Какво още би могъл да стори този психар, че да „надхвърли необозримото“, както ги предупреди Кристин Трокнър едва преди няколко дни?

Боби просто нямаше достатъчно въображение в случая.