Джилиан Хофман
Невръстни красавици (5)

3

Времето във Флорида може да бъде колкото си иска шантаво, помисли си Лейни, наблюдавайки неясното черно скупчване на запад, което бавно се придвижваше към Евърглейдс и Корал Спрингс. Само преди двайсетина минути по небето не се виждаше пукнато облаче. Тя ускори крачки през лехата, обрасла с кафеникава трева, която извеждаше при къщите близнаци. Там живееше госпожа Рос, която гледаше Брадли след училище. Топлият следобеден бриз, преминал в хладни повеи, караше палмите да шумят и да се превиват. Недалеч вече тътнеше буря, която се приближаваше. Зачуди се какво ли бе времето в Кълъмбъс, Охайо. Дали там се случваше да вали само от едната страна на улицата и да се лее дъжд, докато грее слънце? Запита се какво ли е да играе в снега…

Забеляза проходилката за инвалиди и възрастни пред входната врата с мрежа против комари на предната циментова площадка. Над звънеца беше залепена хартийка с надраскан върху нея номер 1106, изписан с треперещата ръка на старата жена. Дано Брадли да си е събрал нещата и да е готов за тръгване, помисли си Лейни, като натисна звънеца и погледна мобилния си телефон. Ако нямаше тренировка, Зак се прибираше вкъщи към пет часа.

— Здравейте, госпожо Рос — поздрави тя приветливо, щом вратата се отвори.

Един котак се шмугна между краката на старата жена и се втурна сред храстите.

— Синбад, веднага се върни тук! — сгълча го тя с мекия си, треперлив южняшки говор.

Часовете в началното училище на Брадли свършваха час и половина преди часовете на Лейни и госпожа Рос служеше като междинна спирка, преди Лейни да го поеме. По-рано майка й пускаше Брадли да се връща сам вкъщи, но един от новите им съседи заплаши, че ще се обади в Службата за закрила на детето и семейството, тъй че сега беше наела госпожа Рос да го наглежда. Според Лейни Брадли щеше да се оправя много по-добре сам, отколкото за него да се грижи госпожа Рос, която явно наближаваше пределна възраст и нито виждаше, нито чуваше, нито помнеше добре. А и домът й миришеше на урина и варени яйца.

— Здравей, Илейн — поздрави тя. — Влизай направо вътре.

— Искате ли да ви го хвана, госпожо? — попита Лейни.

— Кого?

— Синбад.

Последва пауза.

— Котаракът — уточни Лейни.

Госпожа Рос се озърна, след което й просветна.

— О, не, не. Остави го там. Сам ще се върне, предполагам. Тука е храната.

Брадли надникна иззад вратата, която водеше към дневната. Беше пребледнял.

— Предупреждават за силна буря. Казаха, че са възможни и торнада.

Ха-ха. Брат й можеше да изгледа „Тексаско клане с автоматична резачка“ и „Резачка IV“ от край до край, но откакто ураганът Уилма отнесе прозореца на стаята му преди две години, му стигаха пет минути с метеорологичната прогноза, за да се гипсира от страх. Предупреждението за времето сигурно беше прекъснало анимационния филм.

— Май е по-добре да изчакаме да отмине — каза той с разширени от страх очи.

Госпожа Рос хапеше устната си и гледаше ту него, ту нея. Явно торнадата не я притесняваха особено. Искаше си телевизора. Опра я зовеше.

— Не изперквай. Даже още не вали — успокои го Лейни.

— Не зная… Казват, че торнадата вдигали шум като влак.

— Трябва да тръгваме, Брад. Хайде. — Тя погледна към госпожа Рос. — Не може да останем тук.

Госпожа Рос вдигна рамене.

— Не знам… — промърмори той отново.

— Виж, ще се надбягваме до къщи, преди да е заваляло. Аз ще те надбягам.

Брадли погледна над рамото й. Чу се пореден тътен на бурята и устната му затрепери.

Лейни въздъхна. Гледката на иначе напълно гадния й брат, който е истеризирал от уплаха, трябваше да я накара да се усмихне, но всъщност предизвика у нея точно обратната реакция. Дожаля й за хлапето. Той изглеждаше ужасен.

— Може да ме държиш за ръката, Брад — прошепна му тя, като клекна и го погледна в очите. — Няма нищо страшно. Обещавам. Но трябва да тръгваме, и то веднага.

Тъкмо завиваха на бегом при ъгъла на Четирийсет и трета улица и Сто и четиринайсет Терас, хванати за ръце, когато Господ отвъртя крана. И гръмотевиците. Оглушителен гръм, който изтрещя сякаш досами главите им, включи три автомобилни аларми. Когато след три пресечки най-сетне успяха да си влязат вкъщи, бяха мокри до кости, което накара вече напълно ошашавения Брадли да се изхили кратко.

Тя остана да чака пред вратата му, докато той се преоблече в сухи дрехи, след което го заведе в дневната, пусна щорите и пъхна диска с „Резиденция на злото“ в неговия плейстейшън. Видеоиграта означаваше край на заплахата от буря, а писъците на жертвите на зомбитата се погрижиха за гръмотевиците. Тя го наблюдаваше от кухнята, докато дъждовният облак премина и небето се проясни. В момента Брадли беше по-загрижен да не бъде открит от канибал в гардероба, отколкото от торнадото, заплашващо да отнесе семейното им жилище. След двайсет минути, когато бурята отшумя, той пак си беше същият, а тя престана да се тревожи. Не остана много време.

Докато той подскачаше на дивана по пижама на Спайдърмен и трепеше зомбита наляво и надясно, тя тихо се измъкна от дневната и пое по коридора към стаята си.

После заключи след себе си и пусна компютъра.