Джилиан Хофман
Невръстни красавици (31)

29

— С маслени бои е. Само толкова мога да кажа — изтъкна Зо.

— Учил си рисуване? — учуди се Боби.

— Ами, само цапотя чат-пат. Някой ден може и да се оттегля с четките в рибарска колиба в Кий Уест и да се отдам на артистичен живот. Освен това, преди да е изсъхнала напълно, боята се надушва от миля.

— Човек само си въобразява, че познава някого — отбеляза Боби. — Значи си по-голям експерт от мен. Аз дори не оцветявам картинки. Е, и какво е твоето мнение?

— Не е Пикасо, но не е и новак, който се упражнява в рисуване. Допускам, че има някаква подготовка. Школа или курсове по живопис.

— Ще го дадем в лабораторията да установят марката на боите. Може да открием и веществени следи. Същото се отнася и за изрезката от вестника и бележката.

Фелдинг седеше напълно сащисан.

— Извършил ли е нещо този човек? Искам да кажа, това действително момиче ли е? От реалния живот?

Боби се взираше в картината.

— Не знам, господин Фелдинг. Дано не е.

— Разпознавате ли я? Изчезнала ли е?

— Как, по дяволите, може да се разпознае това? — запита Зо. — Та тя няма лице. Сигурно е някой смахнат по Хелоуин, който иска да разтърси гилдията, за да получи телевизионно отразяване. По празниците откачалките му отпускат края.

— Е, няма да стане. Няма да пусна това в ефир — отвърна тихо Фелдинг.

Боби го изгледа.

— Репортер с гръбнак и морални принципи? Това е новина.

— Обаждат ни се много ненормалници, които търсят телевизионно време, агент Дийс. Ще се изненадате какво количество боклук не пускаме в ефир. — Марк посочи с жест към бюрото. — Дори когато е новина.

— Е, да знаете, че не ми е комфортно да седя тук и да разправям, че е нещо безобидно — отвърна след малко Боби и насочи вниманието си към картината. — Искам да съм сигурен, че е безобидно. Виж това зад нея, Зо. Прозорец е, нали? Вижда се нещо като трите високи нива на сградата „Сентръст“^[1], не можеш да я сбъркаш. Синята вода на залива и тази бяла извивка тук? Какво е това? Сграда? Може би е „Американ Еърлайнс Арина“^[2]? Ако това е портрет и художникът го е нарисувал, както го вижда, включително и това, което вижда от прозореца, тогава къде, по дяволите, се намира той?

— Трябва да е в центъра на Маями — промърмори Зо. — Много близо до арената. При този ъгъл и височина трябва да е на висок етаж, някъде на североизток от Сентръст.

Боби помисли за момент.

— Самата стая е претупана. В телесен цвят. Няма картини по стената. Какво е това бяло нещо на пода зад нея?

— Прилича на матрак — рече Зо.

— Матрак? Значи трябва да е апартамент или…

— Хотел — довърши Зо. — Ей, нямаше ли „Дейс Ин“ или „Бест Уестърн“ в Бискейн, които подлежат на разрушаване в най-скоро време? Близо до арената?

Боби кимна и взе якето си.

— Това е старият „Ригал“. От половин година е обявен за събаряне, бавят го заради съдебен спор. Някъде към петнайсететажен, напълно изоставен и е в кофти част на града. С други думи, идеален.