Джилиан Хофман
Невръстни красавици (26)

24

— Защо не е издаден бюлетин „АМБЪР Алърт“, агент Дийс?

Тренировъчната зала в Регионалния оперативен център беше пълна едва до половината с репортери, но всички погледи бяха насочени към специален агент-инспектор Боби Дийс, застанал колкото е възможно по-далеч от регионалния директор, Трентън Фокс, антуража му от послушни подчинени и половината значки от полицейското управление в Корал Спрингс, на импровизирания подиум за пресконференцията. Целият предобед беше протекъл в спешни заседания за „овладяване на положението“, ръководени от хора, които си нямаха понятие от процедурите при изчезнало дете, за да завърши по обед с пресконференцията, която Боби нито препоръчваше, нито желаеше да участва в нея. Беше се надявал, че въпросите ще бъдат задавани към Фокс, който обичаше медиите и пое командването веднага щом стъпи на подиума, но и тук късметът не беше на негова страна.

— Както вече обясних на всички присъстващи, агент Дийс и следовател Дагър не са счели това за необходимо — започна Фокс с любезен тон, в който се прокраднаха нотки на раздразнение.

Пресилената му усмивка взе да се топи. Директорът харесваше светлината на прожекторите, но отвратителните репортери в Маями не бяха по вкуса му. Там, откъдето идваше, ченгетата казваха на пресата какво да пише, а не обратното. Простотиите от снощния разследващ репортаж не биха се случили в Дестин^[1]. Фокс беше нов в този район, а и не беше глупак — с мед се ловяха повече мухи, отколкото с оцет. Това бяха едва първите седмици от дългото му петгодишно назначение в този град. Знаеше, че ако не иска всеки новинарски канал или вестник в града да търси начини да го изкарат тъпанар, трябваше да изслушва въпросите им с усмивка и да стане гаден чак когато им види гърба.

— Нали разбирате сега…

— Не, искам да чуя какво ще каже агент Дийс — прекъсна го репортерът.

Беше същият, който водеше снощното интервю с разплаканата Деби Ламана. На живо прическата му изглеждаше дори още по-кокетна.

— Марк Фелдинг, Канал Шест. Бих искал да чуя мнението на агент Дийс, ако е възможно. Той води разследването, нали?

Фокс сви рамене и отстъпи назад. Усмивката му беше изчезнала.

— Илейн Емерсън не отговаряше и не отговаря на изрично разпоредените изисквания за издаване на бюлетин „АМБЪР Алърт“. Той е предвиден за отвличания — отговори Боби, навеждайки се към микрофона.

— Но сте издали Обява за изчезнало дете, значи сте имали основание да смятате, че Илейн се намира в някаква опасност — настоя Фелдинг. — Какво ви накара да мислите така, агент Дийс? Имахте ли някаква допълнителна информация?

Обявата за изчезнало дете беше задвижила ефекта на доминото първо с това, че уведомяваше местните медии за изчезването на Илейн, което от своя страна накара Фелдинг от Канал Шест да проследи случая, като направи репортаж на живо с разстроената майка. Ето кое бе довело до сълзите в единайсет часа вечерта и оттам до лавината от телефонни обаждания на обезумели родители и жадни за сензация репортери, надяващи се да измъкнат продължение на скандалния случай с Макала Джарвис, което пък докара лайнената буря, предсказана от Зо. Пропилени бяха ценни часове, без да се свърши никаква работа.

— Прибягнах до това като презастраховаща мярка — отвърна Боби.

— Обявата за изчезнало дете не означава ли, че непълнолетната е в непосредствена опасност? — повтори Фелдинг. — И именно какво в изчезването на Илейн ви кара да вярвате, че тя е застрашена от физическо нараняване?

Имаше причина да не пускат Боби да води пресконференции — той не беше нито по усмивките, нито по подслаждането.

— Знам, че търсите някаква история тук, господин Фелдинг — заяде се Боби. — Ако не е едното, ще е другото. Или се престараваме в прилагането на закона, или не правим достатъчно. Но няма нищо за докладване. Разследването е в ход, работим по различни версии, които няма да коментирам, и се надявам, че при цялото внимание, фокусирано в нея, Илейн ще се види по новините и ще се обади вкъщи.

— Канал Шест прави разследващи репортажи за избягали деца в Южна Флорида — продължи Фелдинг. — Снощният беше първият от поредицата. Както установих на страницата на ПАФ, има буквално стотици изчезнали деца в целия щат, които никой не издирва, агент Дийс. Стотици. Сигурен съм, че са станали хиляди през последните години. Въпросът ми към вас като ръководител на отдела за престъпления срещу деца и признат национален експерт по отвличания на деца е защо изчезванията на някои деца получават пълно разследване чрез системата „АМБЪР Алърт“ и организирани издирвания от доброволци, докато за други — като Адриана Суийт, Ива Уокет или Никол Крупа — не се отделя нито ден?

— Всеки случай е различен, господин Фелдинг. Има много фактори — възрастта на детето, съпътстващите обстоятелства на изчезването…

— Ива Уокет например е отишла в мола „Долфин“ на среща с приятелки и повече не се е върнала. Случаят не е получил внимание. Адриана Суийт не се е завърнала от дома на приятелка в Маями. И този случай не е получил внимание. Разбира се, Ива е била настанена при приемни родители, а Адриана е имала досие за притежание на наркотици, както и семейство, което не дава пукната пара за нея. Може би това е от значение. Такъв ли е случаят?

— Не съм работил по тези случаи, господин Фелдинг. — Боби беше абсолютно наясно какво се опитва да изкара този задник и кръвта му взе да кипва.

— Ще ви попитам ясно: кога даден случай е достатъчно тежък, или по-точно детето е достатъчно важно, за да бъде поето от отдела „Престъпления срещу деца“ на ПАФ?

— Социално-икономическият статут на детето не е определящ фактор за издаването на „АМБЪР Алърт“ или за започване на разследване и вие го знаете. Нито расата или наследствеността. С втория си разследващ репортаж зачеквате много голяма тема, господин Фелдинг. Над един милион деца бягат от къщи всяка година в тази страна. Милион. Не достига персонал дори само за тийнейджърите, които не искат да бъдат издирени. Това е.

— Но защо някои избягали деца, като собствената ви дъщеря, агент Дийс, получават пълно разследване на гърба на данъкоплатците, а други, като Илейн Емерсън, получават само формални обаждания до моргата и болниците?

Тълпата забръмча.

Боби стисна катедрата с двете си ръце толкова силно, че кокалчетата му побеляха. Залата се завъртя пред очите му.

— За кого, по дяволите, се мислите, та ми задавате този въпрос?

— Достатъчно! Пресконференцията приключи — намеси се Зо, който си проби път и застана между Боби и катедрата.

Той стисна здраво рамото на Боби и махна към завеждащия връзките с обществеността.

— Благодарим на всички за отделеното време. Ако имате други въпроси, моля отправете ги към нашия информационен отговорник Лесли Мавридес.

Лесли се приближи неуверено към подиума.

— Знаех си, че така ще стане — изръмжа Фокс към Мат Донофрио, директорът на полицията в Корал Спрингс, когато двамата напуснаха подиума и се измъкнаха през задна врата. — Исусе Христе… каква каша. Само това ми липсваше…

— Искам само да знам защо някои деца са пренебрегвани! — извика Фелдинг, като огледа приближаващите се към него отзад агенти. — Ами ако с тях се случва нещо много по-зловещо? Ако в действителност не са просто избягали? Никога няма да узнаем това, защото никой не ги издирва!

— Кой е този, по дяволите? — запита Боби, когато Весо и Зо се приближиха, за да го свалят от подиума. — За кого, по дяволите, се мисли?

— Имам списък — провикна се Фелдинг и размаха над главата си някакъв лист, когато агентите го обградиха.

Камерите се завъртяха към него.

— Деветнайсет момичета — при всичките има едно и също общо описание и еднакви особени обстоятелства на изчезване! Деветнайсет, а едва започвам разследването! Всичките са местни избягали във вашия уебсайт! Мисля, че те заслужават разследване, агент Дийс! Заслужават някой да ги потърси — извика той, отблъсквайки агентите, които се опитваха да го изтикат към вратата. — Точно като вашата дъщеря Катрин. Не смятате ли?