Джилиан Хофман
Невръстни красавици (39)

37

Боби седеше срещу Тод Ламана край малка маса в стаята за разпити и пръстите му барабаняха по затворена кафява папка пред него. Той остави частица от обзелото го отвращение да проличи в думите му.

— Вече знаем, че обичаш да воайорстваш, Тод.

— Това не е истина — рече Тод, като се размърда в стола си.

По темето му бяха избили капки пот, които лъщяха на силното осветление между оределите кичури коса. Той се огледа из стаята с надежда да срещне съчувствие, но не откри такова. Със скръстени пред гърдите ръце Зо го фиксираше с поглед, сякаш току-що се беше изпикал върху килима.

Боби вдигна една компютърна разпечатка.

— Тук виждам арест за „развратно и разюздано поведение“. На шест метра от детска площадка, Тод. Пълна с деца.

— Беше станала грешка! Вече ви казах, че просто пикаех!

— А сега имаме компютъра на Лейни, Тод. Кажи ми, преди да сме започнали разговора за всички мръсни снимки, които открихме, и то ли ще се окаже грешка? Точно както и обаждането ти на мобилния й телефон в деня на изчезването й, което пропусна да споменеш, както и разправията помежду ви два дни пред това?

Цветът се изцеди от лицето на Тод.

— Имаме разпечатки на телефонните й разговори. За какво си разговарял с Лейни в самия ден на изчезването й, Тод?

— За нищо. Не съм разговарял с нея — почти изпелтечи той. — Тя не вдигна телефона. Дори съм забравил, че съм се обаждал.

— Две минути са адски дълго времетраене за някого, който не вдига телефона. Пробвай отново.

— Не знам… не съм говорил с нея, казах ви. Може телефонът да не се е изключил както трябва.

— За какво искаше да говориш с нея, Тод?

— Не мога да си спомня.

— Може би си искал да се извиниш, че си се опитвал да нахълташ в стаята й предната вечер?

Тод само поклати глава.

— Да, знаем за спречкването. И знаем, че си се опитал да изтриеш уебсайтовете, които си посещавал. Знаем също, че си се опитал да изтриеш мръсните снимки. Преди да ни кажеш, че е станала грешка, че не се е случвало, ние вече знаем, Тод.

Последва дълго мълчание. Боби отвори папката и плъзна три снимки по масата.

— На мен ми изглеждат достатъчно млади. Обзалагам се, че не са на повече от петнайсет.

Тод го погледна. Очите му бяха станали на понички. Ръцете му трепереха.

— Те само ги гримират да изглеждат млади… — изломоти той.

— А на теб ти харесва да ги виждаш млади, нали?

— Вие извъртате всичко.

— „Кой е твоят татко.ком“? „Воайор на живо.ком“? Не мисля, че ги извъртам. След това открихме „Троянски кон през задна врата“, който си вкарал на стария си компютър, преди да го подариш на Лейни. Управлява уебкамерата. За какво? За да можеш, когато Лейни не те пуска в стаята си, да я наблюдаваш от компютъра в дневната? Или от службата? А може би от твоя айфон, докато тя се облича сутрин, та да свършиш в гащите?

Очите на Тод щяха да изскочат от орбитите си. Той се изправи и удари с юмрук по масата. Развика се:

— Нищо не съм й правил, бе човек! Не съм слагал нищо в оня компютър! Кълна се! Кълна се в Господ! Боже господи, боже господи, о, боже… Добре. Имах някакви снимки. Голям праз. Няма нищо лошо в това. Деби, жена ми, вече не изглежда по този начин — изрече той, като блъсна едната снимка обратно към Боби. — Нека си го кажем направо, човече, Мадона може да изглежда добре за петдесет и една годишна, но си остава стара. Не изглежда по този начин, независимо с какво я пълнят и опъват. Няма нищо лошо в това да гледаш снимки, за да си пофантазираш. „Плейбой“ — знаете го, Хефнър — е изградил империя от това. Нищо лошо няма да погледаш млади, хубави момичета. Тъй че да го духате, толкоз. Зная си правата.

— Не и когато са непълнолетни, Тод. Тогава е углавно престъпление. За всяка отделна снимка. — Боби направи умишлено дълга пауза, но не спря да дълбае с поглед. — Къде е Лейни? — настоя той.

— Какво искате, по… — Тод прокара пръсти през двата по-гъсти кичура кафява коса, останали от лявата страна на главата му. — Смятате, че съм отвлякъл доведената си дъщеря? Че съм сторил нещо на Лейни? Това е гнусно… Боже господи. О, боже…

— Достатъчно с божикането, брато. Къде беше през нощта на двайсет и трети? — попита Зо.

— Вече знаем, че си тръгнал от работата в пет часа — добави Боби. — Лейни е имала среща с някого в пет и половина. Съвпадение?

— Мамка му… Бях с момиче, и какво?

— Кое момиче?

— Лори. Не знам фамилното й име. Запознахме се в един бар след работа. Бяхме там с момчетата, нали разбирате? Поиграхме билярд, пихме и после се оправихме в моята кола. Подир това се прибрах вкъщи. Кълна се. Трябваше да ви го кажа още миналата седмица, само че не го направих. Мислех си, че Лейни ще се върне, както винаги е правила сестра й.

— Прекалено много пъти се кле, Тод — подхвърли Боби, клатейки глава. — И когато те хвана, се кълнеш, че е нещо друго. Лори, дето няма фамилно име, не ти върши работа. Ще трябва да измислиш нещо по-добро.

Тод отново се озърна в стаята.

— Искам адвокат — произнесе той и измъкна пакет цигари от якето си. — Трябва ми адвокат.

— Тук не се пуши — отвърна Боби и грабна пакета „Марлборо“ от ръката му. Мушна го в джоба си и излезе.

Стефани Гравано, заместник главният прокурор на окръг Маями-Дейд, се намираше отсреща в залата за мониторинг на Регионалния оперативен център и наблюдаваше шоуто от екрана на вътрешен приемник. Тя поклати глава при влизането на Боби.

— Няма достатъчно доказателства. Какво откриха в къщата?

Боби въздъхна и удари по стената.

— Ама че гадост…

Мобилният му телефон иззвъня сякаш по поръчка.

— Значи ще трябва да ги намерим — каза й той, кликвайки бутона за разговор. — Какво откри, Сиро?

Сиро Асеведо беше агент в отдел „Престъпления срещу деца“, от екипа на Боби. Един от най-добрите.

— Още сме тук, Боби. Крис извади душата на хард драйва на другия компютър. Търси, но не откри съответстваща програма, която активира „Троянския кон“ на компютъра „дел“ на доведения баща. Иначе има още снимки. Тоя тип е любител на хардпорно, знаеш ли? Само че не знам на колко години са момичетата, което съм сигурен, че ще е следващият ти въпрос. Трябва да поискаме мнението на Макбрайд.

Проклятие. Не беше нужно Крис или Сиро, или Стефани да изтъкват нещо, което вече знаеше. Без жертва, която да свидетелства, че е била непълнолетна при правенето на снимката, за да се образува дело за притежание на детска порнография, детето на снимката трябва да изглежда едва проходило. Ако е малко по-голямо от това, трябва да си вземеш експерт, който да разгледа снимките и да даде въз основа на физическото развитие на детето мнение за възрастта, която трябва да е под шестнайсет години. Невъзможно е да бъде определена с точност, тъй че ако снимката е на развита тийнейджърка, просто си ударил на камък. Ако тя изглежда на четиринайсет или петнайсет, предвидимият аргумент на защитата ще бъде, че тя би могла спокойно да бъде на седемнайсет, което декриминализира притежанието на нейна снимка с полов акт. Боби чуваше някакви крясъци от другия край на линията.

— Кой, по дяволите, крещи така?

— Тези крясъци зад гърба ми са на вещицата, „любящата съпруга“, която се е заяла с Крис. Много е разстроена, че разпитваш оня негодник, мъжа й. Вече за десети път повтаря как ще ми вземе значката, когато всичко приключи. Имам желание направо да й я дам заедно с обходния лист и заповедта, само да млъкне — изсмя се Сиро. — Нищо чудно, че продавачът на коли си е потърсил нещо друго.

— Тя даде ли ви униформата му?

Петъкът, в който Лейни бе изчезнала, беше работен ден. Ако Тод е отвел Лейни, по всяка вероятност трябва да е бил с униформата си. Ако нещо се е изпортило, ако Лейни беше мъртва или ранена, по униформата вероятно трябваше да са останали някакви следи. Боби бе откривал по-рано ДНК в маншет на яке и пръски от кръв във верижката на часовник.

Затова се налагаше да мисли нестандартно. Но тъй като новата заповед за обиск беше на основание порнографията, открита в компютъра на Лейни, агентите бяха ограничени в това, което търсят — тоест търсеха повече порнографски материали. Или техника за снимане, размножаване или разпространяване на порно. Получаването на униформата можеше да стане само с разрешението на госпожа Несъдействаща.

— Направено е. Имаме и обувките. Не ме питай как така каза „да“, но го каза. Обаче поне аз не забелязвам нищо очебийно. В момента Крис пренася компютъра в микробуса. Казва, че ще го разнищи, като се върне в офиса. Но аз се поразшетах из килера на този тип и открих нещо друго, Боби. Не е споменато в заповедта, но реших, че ще го намериш за крайно интересно предвид това, че работиш и по следата „Пикасо“, нали така?

Боби се извърна и погледна към топчестия търговец на коли на монитора в залата. Усети, че го полазват тръпки. „Винаги очаквай неочакваното — му беше казал ветеран от Нюйоркската дирекция на полицията преди много години. — Бясното куче невинаги изглежда бясно и психопатът невинаги изглежда луд.“

— Да, какво откри?

— Открих задна стая, врата към нещо, което преди трябва да е било част от гаража, преди някой да го приспособи. Отворих я и надникнах вътре. Открих цяло шибано ателие. И една камара — обърни внимание — картини. Дървета, цветя, улични пейзажи, ей такива простотии. Попитах женичката му кой е големият художник. А тя каза, че не може да направи дори рисунка на човече. Тогава хлапето изтърси, че бил татко му. Обичал да рисува през уикендите. Така се разтоварвал.