Джилиан Хофман
Невръстни красавици (38)

36

— Боби, разполагаш ли с минута? — Крис Тюран, невероятният компютърен спец на ПАФ, надникна от своя офис, като се изпързаля напред в стола с колелца при преминаването на Боби и Зо. — Имам информация за теб по твоя случай.

Денят обещаваше да е все по-хубав, а още нямаше девет.

— За Емерсън ли е? — запита Боби.

— Точно тя. Избягалата.

— Ела с нас в моя офис — кимна Зо. — След половин час има заседание на ръководството, но искам да чуя и това.

— Точно както ти предположи, Боби — каза Крис, докато тримата вървяха по коридора. — Някой се е опитал да изтрие файлове от хард драйва. Хубавото за теб е, че този някой не е бил наясно как става тая работа.

— Говори ми в този дух — рече Боби, като махна за поздрав на секретарката на Зо, която псуваше на руски копирната машина при влизането на тримата мъже в кабинета на Зо.

Крис затвори вратата.

— Нали знаеш, че само с натискане на „изтрий“ не можеш да изличиш напълно един файл? Пуснах програмата РЕДС. Тя минава през компютърни файлове, които някога са съществували. Все едно да гледаш празен лист в бележник. Върху него няма думи, но под определен ъгъл можеш да забележиш отпечатъка на думите, писани на предния лист. Отпечатъкът все още съществува. Единственият начин да се отървеш от тези думи е или като унищожиш целия бележник, или като продължаваш да пишеш върху него толкова много пъти, че отпечатъкът да стане нечетлив.

— Обичам си работата — произнесе Зо с усмивка.

— Тъй че когато нашият човек се е опитал да изтрие файлове на двайсет и пети, компютърът му е казал, че са изтрити, но те всъщност не са — продължи Крис. — Отпечатъкът е останал. И върху него не е писано достатъчно, за да стане нечетлив. Искам да кажа, че успях да възстановя онова, което се е опитал да изтрие.

— Какъв ден беше двайсет и пети? Миналата неделя? Това е интересно — отбеляза Боби.

Това беше денят, в който разговаря с Тод Ламана в автокъщата.

— Непрекъснато казваш „той“. Знаеш кой е?

— Напълно съм сигурен, че е мъж. И си залагам парите на таткото. Открих огромен брой порно джейпегове. Освен това е забравил да си изтрие кукитата. Тоя приятел е посещавал всевъзможни лоши сайтове, younghotties.com, sluttygirls.com, real-voyeur.com, whosyadaddy.com^[1], да не изброявам нататък.

— „Кой е твоят татко“? Каква е тая гадория, мамка му? — избухна Зо.

— Оттам и заключението за таткото — поясни Крис.

— Имаш ли друго? — попита Боби. — Не е достатъчно да знаем, че някой е посещавал тези сайтове, трябва да знам кой е. Компютърът е бил в стаята на Лейни, тя се е занимавала с него и е бил под неин контрол. Аргументите му ще бъдат, че любопитството на доведената му дъщеря е причината за посещаването на неподходящите сайтове. Или любопитството на малкия й брат. За да заковем тоя боклук — доведения татко — ни е нужно нещо повече от „кой е твоят татко.ком“.

— Добре, използвал е предплатена карта, за да плати за достъпа, но се е линкнал в сайта чрез имейл акаунт [email protected].

Не беше нужно да си следовател, за да схванеш двойното тълкуване^[2]. Или че инициалите „ТАЛ“ след думата отговарят на Тод Антъни Ламана. Това променяше всичко.

— Копеле — произнесе Боби. — Знаех си, че не му е чиста работата.

— Той е продавач на коли втора употреба, нали? — попита Зо.

— С „Р&Р“ в досието.

— Хубаво — беше коментарът на Зо.

— Детско ли е порното?

— Трябва ти експерт, за да получиш официално мнение. Приличат на тийнейджърки, но е трудно да се определи възрастта им. Понякога тези плужеци обличат някое двайсетгодишно момиче в мини католическо наметало и връзват косата им на свински опашчици. Невъзможно е да се проследят момичетата. Но не, няма съвсем малки деца.

— Не е зле да го привикаш на приказка — предложи Зо. — Да видим как ще се опита да се измъкне.

— Освен всичко друго, пропусна да спомене за разправията, която е имал с изчезналата си доведена дъщеря вечерта, преди тя да изчезне. Както и че е последният човек, който й се е обаждал същата петък вечер.

— Алцхаймер? — повдигна вежди Зо.

— Избирателен — отвърна Боби.

— Имали ли са разговор? — попита Зо.

— Не знам. Обаждането е продължило две минути, но на мобилния й нямаше текстови съобщения. Може или да е разговаряла с него, или да е изтрила гласовата му поща. Няма как да ни каже.

— Какво разправя той?

— Чуди се как да ме избегне. Аз пък бях зает с неизвестната — с Гейл Сампсън. Бях започнал да мисля, че има връзка между двете, но май няма.

— А може би има. Може да е решил да изнесе гадните си мераци извън семейството — предположи Зо. — Обезобразеното тяло на друго момиче ще отвлече вниманието от изчезването на доведената му дъщеря.

Боби кимна.

— Ще го докарам тук. Но първо трябва да говоря с майката на Сампсън. Искам да узная нейната версия. Може пък тя да ни подаде връзка с Тод Ламана.

— Има още едно нещо, Боби — произнесе бавно Крис. — Нещо, което мисля, че ще те заинтересува. Открих „Троянски кон през задна врата“.

— Какво е това? — попита Зо.

— Вирус, обикновено „увит“ в програма или изпратен с имейл. Нарича се „Троянски кон през задна врата“, защото влиза чрез обвивка, маскирана като желана програма, като например играта „Фрасни молеца“, или чрез невинен имейл, за който получателят вярва, че е от надежден източник, но всъщност е „Троянски кон“. Щом програмата тръгне, тя се опитва да се скрие в апликациите. Не показва икона или индикация, че работи. Просто седи и дебне отнякъде, докато компютърът…

— … направи връзка с интернет — довърши Боби, кимвайки бавно. — Позволява на лицето, което я е вкарало, да контролира компютъра на получателя по интернет. Така че, когато получателят, тоест тя, се включва, той го знае.

— Да контролира? Как точно? — запита Зо.

— Записва ударите на клавишите, движи мишката, разглежда файлове, отваря и затваря сидиром устройства. Когато компютърът е включен, троянският конник има почти пълен контрол над него, а получателят дори не подозира, че той е там — отговори Боби.

— Та този „Троянски кон“ е бил регулиран според нуждите — съобщи Крис. — Който и да го е пратил на изчезналата тийнейджърка, определено е обичал да воайорства.

Боби и Зо го зяпнаха с недоумение.

— „Троянският кон“ включва уебкамерата.