Джилиан Хофман
Невръстни красавици (16)

14

Залепени със скоч плакати на Робърт Патинсън и Тейлър Лотнър от нашумялата поредица „Здрач“, както и на Джеси Макартни и голяма част от екипа на телевизионното шоу „Герои“ покриваха бледорозовите стени. Леглото не бе просто неоправено — завивките бяха разхвърляни навсякъде, сякаш беше експлодирало с иззвъняването на будилника. До стената бяха подпрени кашони, пълни с книги, комикси, ценни трофеи и всякакви джунджурии. От други висяха дрехи. Явно Илейн още не бе разопаковала нещата си след преместването. Чекмеджетата не бяха изпразнени, но Боби реши, че е безсмислено да пита майката дали липсва нещо.

Компютърът се мъдреше върху разхвърляно бюро. Някога, когато Боби беше ученик в гимназията, можеше да избира между телефона и доброто, старомодно писане на бележки, за да се свърже с някого. Сега вече говорим за имейли, есемеси, кратки моментни съобщения, блогиране. Всичко, което искаш да узнаеш за повечето тийнейджъри, може да бъде открито или в мобилните им телефони, или някъде в хард драйва на техния компютър. А за нещо по-специално — обикновено в майспейс или на страницата на фейсбук, сайтове на социалната мрежа, които предоставят на своите членове, предимно тийнейджъри и млади хора, възможността да имат свое „пространство“ в световната мрежа. Това е мястото, където могат да излагат снимки, да „блогират“ мислите си, да изразяват тревогите си, да раздуват за политика, глобалното затопляне, вчерашния махмурлук, да заявяват хобитата си, да изброяват приятели или неприятели. Там се съдържа всичко — от адреси, рождени дати, телефонни номера, училища, месторабота, до това къде ще се размотават в петък вечер. Истинска съкровищница с информация — достатъчно е да знаеш къде да търсиш. В което беше и проблемът за повечето родители — бяха изпуснали нишката. През последните години технологията беше настъпила газта, изоставяйки на опашката мнозина от тях, които все още се затрудняваха със стартирането на своя „Уиндоус Експлорър“.

Той включи компютъра и се разрови из камарата хартии върху бюрото, която сякаш оживя: стихове, задачи по математика, упражнения по различни предмети, тест по социални науки, оценен с грамадна тройка, драсканици с изрисувани сърца. Ако откриеше разпечатка с имейл адреса на Илейн, това щеше да улесни живота му далеч повече от тази игра на търсене и догадки. Рисунки с цветни моливи на панди и порове украсяваха вътрешността на бюрото. Доста впечатляващи за хлапачка, едва навършила тринайсет години, реши Боби. Ако училището продължава да пропада, не всяка надежда беше изгубена — момичето имаше сериозен потенциал на художник.

В купчината не откри следи от електронния й адрес. Отвори интернет браузъра и извади списъка с посещаваните сайтове; www.myspace.com се появи първи, което означаваше, че е последният посетен сайт. А това от своя страна означаваше, че тя има акаунт. Той пробва с различни комбинации от имена в полето за търсене на хоумпейджа майспейс. Биваше го по тази част; само след няколко опита попадна на нещо, напомнящо за Илейн, под псевдонима:

„ЛЕЙНИ

Заглавие: ВАМПИРИТЕ И ПОРОВЕТЕ УПРАВЛЯВАТ!!!

Ориентация: Хетеро

Тук е за: Приятели!

Пол: Жена

Години: 16

Място: Корал Спрингс, Флорида

Последна промяна: 22 октомври 2009“

Променената възраст не го изненада. За да се включиш в майспейс, трябва да заявиш, че си на минимум четиринайсет години и да въведеш съответна рождена дата. Нямаше статистика, но беше готов да се обзаложи, че голяма част от „тийнейджърите“ бяха по-скоро единайсет или дванайсетгодишни хлапетии. Беше разпитвал хлапета на по осем или девет години, които имаха профили в майспейс, в които твърдяха, че са на трийсет и пет години. Той кликна върху профила на Лейни. Нямаше зададена опция „конфиденциално“, което означаваше, че всеки сърфиращ в майспейс можеше да го види, без значение дали е член. Започна изпълнение на песента „Сладко спасение“ на Гуен Стефани на фона на пищно оцветени пеперуди. Снимките на тийнейджърки, за които Боби предположи, че са приятелките от „Рамбълуд“, украсяваха сайта — смеещи се, целуващи камерата, правещи тъпи физиономии, показващи среден пръст, опитващи се да изглеждат много по-секси за възрастта си. Две момичета държаха цигари между тънките си пръсти; други вдигаха наздравица пред камерата със странни на вид питиета. На някои от груповите снимки се виждаше момиче с дълга коса с цвят на кафе. Изглеждаше доста по-голямо от слабичката стеснителна петокласничка на снимката, която Боби държеше в ръката си. Всяка снимка беше придружена от приятелска шега:

„Моли Б. и поровете бандити!

Сам вкъщи… ЛЕЙНБРЕЙН

Ухапи ме!!!

И и Ем преди концерта… кукли и половина.

От банята — направо по стълбите?“

Боби свери с бележника си: Моли Броснан, Ерика и Мелиса Уебър, Териза — фамилно име неизвестно. Той огледа стаята. Плакатите по стените бяха от филми за вампири. Шкафът й беше украсен отвътре с рисунки на порове. Определено беше попаднал на точния сайт.

Малки снимки с любимите филми, рокбанди и книги на Лейни запълваха половината първа страница. Следващите две бяха запълнени с блогове, обичайното тийнейджърско черногледство, терзания и въпроси. В унисон с много други страници в майспейс, нейният сайт беше като дневник, допълван от съобщения и коментари от приятели в майспейс. Трите страници разказаха на Боби много повече за Илейн Емерсън, отколкото майка й бе успяла да изложи пред полицията през последните осем часа.

— Какво измъкна? — попита Зо, надвесен над рамото му.

— Има профил в майспейс. За последен път се е логнала в четвъртък, деня, преди да отиде на кино с неизвестната приятелка. Мрази училището. Не понася брат си, вторият й баща е задник, майка й е кучка, а сестра й е пич. Обича животните и най-добрите си приятелки за цял живот. Типичните глупости. Иска, цитирам, „да се чупя оттук, по дяволите“, край на цитата.

— Изглежда, е направила точно това — промърмори Зо. — Толкова по темата „дъщеря ми не е такава“. Е, бързо пипаш. Тръгваме ли си оттук?

— Още не. Има двайсет и четири имена в нейния спейс за приятели, но само шест във „фаворити“ — обясни Боби, чуквайки бутона за принтиране.

Майспейс беше сайт на социалната мрежа само за членове, което означава, че за да комуникираш с някого, трябва да имаш свой профил. Подобно на списание, с колкото повече абонати може да се похвали майспейс, толкова по-висока такса взима от рекламодателите. Членовете бяха насърчавани да увеличават непрекъснато броя на приятелите в своите „лични мрежи“, като броят на приятелите, които всеки имаше, автоматично се показваше в частта „Спейс за приятели“ на тяхната уебстраница — нещо като списък със сексуалните завоевания на второкурсник, с който да се хвали. За някои членове се знаеше, че имат стотици, даже хиляди „приятели“ — с повечето от тях дори не бяха чатили. Многото приятели в личната мрежа на Лейни биха означавали много труд за проследяването на всеки един, ако хлапачката не се върне междувременно.

— Да видим кого ще идентифицира майката от този списък. Искам да потърся и по-скорошна снимка на нашето момиче. — От „старт“ той отиде в „намери файлове“, за да потърси електронни снимки на компютърния хард драйв.

— Опа — възкликна Зо, когато дузина дребни снимки изпълниха екрана.

— „Опа“ е точната дума — отвърна Боби, като кликна върху една от снимките.

Екранът се запълни от снимка на момиче, облечено в прилепнали джинси и прозрачна бяла тениска до над пъпа, с изкусителна усмивка на яркочервените устни. Дългата кестенява коса с цвят на капучино беше изправена с помощта на сешоар. Големите гримирани кафяви очи флиртуваха срамежливо с камерата. Дългите червени нокти накараха Боби и Зо да се приближат към екрана.

— Със сигурност не изглежда на тринайсет — отбеляза Зо с тихо подсвиркване.

— Това е целта — отвърна Боби. — Тук има поне трийсетина такива.

— Фотосесия?

— Аха.

— За кого?

— Те това е въпросът, който се нуждае от отговор.

— Гаджето, което майката настоява, че тя няма? — предположи Зо.

— Бинго.

— Супер — подсмихна се Зо. — Оставям на теб да й кажеш, че няма хабер от дъщеря си. И без туй вече си й неприятен.

— Момичето е в добра компания. Я пак да погледна тези майспейс приятели. — Боби се върна на първата страница в майспейс на Илейн.

Повечето имена от шестте фаворити можеха да бъдат разпознати като приятелките й от махалата, за които майката им разказа: Моли Б., Мели, еРика, Тери, Манда-Панда. Всяко беше придружено от снимка на съответната тийнейджърка. Само за едно от шестте имена липсваше снимка. Само едно име се открояваше от останалите и привлече вниманието му.

— Мисля, че май намерихме въпросното гадже — произнесе той бавно, като завъртя стола и се обърна с лице към Зо. — Изглежда, че малката Лейни е била доста мила с Капитана.