Ларш Кеплер
Пясъчния човек (99)

98

Берни не пада върху палмата, но я сритва. После заобикаля кростренажора и пак се приближава към Сага.

— Толкова ги е страх от мен, шибаняците, че ме тъпчат постоянно със „Супрефакт“! Щото аз съм истинска машина за чукане, огромен породист жребец!

Сага поглежда към камерата. Да, оказва се права. Издълженият стъклен капак пред телевизора я блокира донякъде. Има едно тясно сляпо петно, което камерата не може да обхване. Широко е не повече от метър.

Берни отново й диша във врата, но тя не му обръща внимание и продължава тренировката си.

— Снежанке, ама задникът ти се поти, знаеш ли? — провиква се той. — Путката ти сигурно вече е плувнала в сокове. Да ти донеса малко кърпички?

На екрана на телевизора мъж, облечен като готвач, говори възбудено нещо, докато подрежда раци върху барбекю.

Отваря се и третата врата. В стаята се появява Юрек. Сага улавя с периферното си зрение смръщения му поглед и моментално изключва кростренажора. Слиза, едва поемайки си дъх от усилието на тренировката, и се насочва бавно към дивана. Юрек не показва с нищо, че е забелязал този неин жест. Просто се качва на пътеката и я включва. Тежките му стъпки бързо заглушават монотонния звук от телевизора.

Сага се заглежда в готвача, който вече пържи кръгчета червен лук в тиган. Приближава се Берни, като трие потта от врата си.

— Когато станеш мой скелетен роб, ще ти разреша да си задържиш путката — промърморва, като застава зад нея. — Останалата част от плътта ти ще я режа парче по парче и…

— Млъкни! — обажда се неочаквано Юрек.

Берни млъква, поглежда я, оформя думата „курва“ с устни, а после облизва пръстите си и стисва едната й гърда. Тя реагира моментално — сграбчва му ръката, придърпва го в сляпото петно на камерата и му забива яко кроше в носа. Хрущялът изпуква и се чупи. Тя се завърта и набрала инерция от това движение, забива на Берни един мощен десен ъперкът над ухото. Той се накланя, но в мига, в който би могъл да попадне отново в обсега на камерата, тя го дръпва с лявата си ръка. Той се втренчва в нея през разкривените си очила. От носа му шурти кръв и се стича по мустаците чак до устата.

Все така обладана от неподправена ярост, Сага продължава да го държи в сляпото петно на камерата и да го млати. С нов мощен ъперкът главата му отскача встрани, бузите му изплющяват, очилата му изхвръкват и се удрят в стената.

Берни се свлича на колене и кръвта му обагря пода.

Сага повдига брадичката му, вижда, че скоро ще загуби съзнание, и му забива един последен юмрук в носа, като изръмжава:

— Предупредих те!

После го пуска.

Берни се просва напред, покрил с ръце лицето си. Между пръстите му шурти кръв и се лее върху линолеума на пода.

Сага отстъпва задъхано две крачки назад. Юрек Валтер е слязъл от пътеката и я наблюдава с бледите си очи. Лицето му е безизразно, тялото му — странно спокойно.

Тя минава покрай него и се насочва към своята стая. Единствената мисъл, която се върти в съзнанието й, е, че това нейно избухване като нищо може да сложи край на мисията й.