Ларш Кеплер
Пясъчния човек (100)

99

Андерш включва компютъра и вентилаторчето му се завърта с бръмчене. Секундната стрелка на стенния часовник с лицето на Барт Симпсън подскача рязко. Лекарят си спомня, че днес трябва да излезе по-рано от работа, защото има курс по сократовски диалози в Образователния център за аутисти.

Бележка върху лепящо листче, поставено върху клавиатурата, го уведомява, че тече седмицата на рециклирането. Каквото и да означава това.

Когато програмата с медицинските досиета се отваря, той набира потребителското име и паролата си, въвежда идентификационния номер на Сага Бауер и се заема да отбележи промяната в лечението й.

Двайсет и пет милиграма „Халдол депо“. Две мускулни инжекции в горния външен квадрант на глутеуса.

Убеден е, че решението му е било правилно.

Все още я вижда в съзнанието си как се гърчи на пода с оголени гърди. Бледите й зърна се бяха втвърдили. Устата й шептеше уплашено.

Ако и това не помогне, може да пробва с „Цисординол“, въпреки че въпросното лекарство понякога има крайно неприятни странични ефекти. Вероятност от екстрапирамидни симптоми и проблеми със зрението, равновесието и оргазма.

Сега Андерш затваря очи и си спомня как бе свалил бикините на пациентката.

— Не искам! — беше повторила тя няколко пъти.

Обаче той не беше длъжен да я слуша. Просто направи онова, което трябваше да се направи. Пиа Мадсен беше надзиравала цялата процедура.

Беше поставил на пациентката две инжекции в задните части, а след това се беше взирал дълго и сластно между краката й, в русото й интимно окосмяване и розовата й, стегната вагина.

Андерш Рьон става от бюрото си и се насочва към контролната зала. Мю вече е седнала на мястото си пред екраните. Кимва му приятелски и веднага докладва:

— Всички са в дневната стая.

Андерш се привежда над нея и се вглежда в монитора. Юрек крачи на кростренажора. Сага стои права и гледа телевизия. Изглежда слабо повлияна от новото лекарство. Берни се приближава, казва й нещо и минава зад нея.

— Но какво прави този там? — възкликва лекарят.

— Изглежда крайно неспокоен — отвръща смръщено сестра Мю.

— Вчера много мислих дали да не увелича дозата му и май трябваше да го направя! — промърморва ядосано Андерш.

— Непрекъснато върви след новата пациентка, говори маниакално, притеснява я…

— По дяволите! — провиква се Андерш, вече сериозно притеснен.

— Ние с Лейф сме готови да влезем там всеки момент! — уверява го Мю.

— Но не би трябвало да се налага! — отсича новият главен лекар на отделението. — Това означава, че лечението на пациента е неправилно! Още тази вечер увеличавам дозата му от двеста на четиристотин милиграма!

На екрана се вижда как Берни едва ли не е обградил Сага. Другите камери показват вратите, коридорите и празните килии. На един от квадрантите Свен Хофман стои пред охранителната врата към дневната стая с чаша кафе в ръка и разговаря с двама надзиратели.

— Мамка му! — изревава внезапно Мю и светкавично включва алармата за спешни случаи.