Ларш Кеплер
Пясъчния човек (114)

113

Върху геотермичната помпа лежи мъж на средна възраст. Завързан е с въже и тиксо, в устата му е напъхан парцал.

Докато Елиот приковава жената с белезници към водопроводната тръба, Юна се приближава внимателно към мъжа, съобщава му, че са от полицията, и вади парцала от устата му.

— Момичетата! — изфъфля задъхано той. — Избягаха. Моля ви, не стреляйте по тях! Те…

— Има ли още някой тук? — пита инспекторът.

Елиот вече се качва по бетонните стъпала.

— Само момичетата.

— Колко са?

— Две. Сусан им даде ловната пушка. Те са просто уплашени. Никога не са стреляли. Моля ви, не ги наранявайте! — умолява го отчаяно мъжът. — Те са просто две уплашени деца!

Юна хуква по стълбите към задната градина. Зад себе си чува отчаяните вопли на бащата да не нараняват децата му.

Стъпките по снега минават през градината и отвеждат право към гората. Сред дърветата играе лъч от фенерче.

— Елиот! — провиква се силно Юна. — Там има само деца!

После тръгва по следите на момиченцата и усеща как потта по лицето му започва да замръзва.

— Въоръжени са! — провиква се втори път и хуква по посока на лъча, играещ между дърветата.

Припукване на клончета, чупещи се под краката му. Вече вижда тичащия отпред полицай, насочил фенерчето и пистолета си.

— Чакай! — изкрещява Юна.

Но Елиот като че ли не го чува. От клоните на близкото дърво се плъзва сняг и тупва на земята пред него.

В слабата светлина на гората Юна успява да различи зигзагообразните следи от двете момиченца, а между тях — правата линия от стъпките на преследващия ги полицай.

— Те са просто деца! — изревава инспекторът и се опитва да го настигне по-бързо, като се спуска по един склон.

Подхлъзва се, пада на бедро и повлича след себе си камъчета и шишарки. Гърбът на палтото му се закача за нещо и се раздира, но той не обръща никакво внимание и в мига, в който достига дъното на падината, се изправя на крака и продължава.

Втурва се право през гъсталака от изсъхнали клончета. Опитва се да предпази лицето си, но клоните скоро издраскват бузите му. Зърва Елиот, движещ се между дърветата.

А после малкото момиченце зад дървото излиза напред и стреля с пушката в полицая. Куршумът попада в снега на метър пред дулото. Прикладът отскача и дребното телце на детето е отхвърлено назад от рикошета.

Елиот се завърта и насочва към момиченцето пистолета си.

— Чакай! — крещи Юна и се опитва да си проправи път между преплетените клони.

Накрая се оказва целият засипан сняг, влязъл чак под палтото му, но клоните все пак поддават. Той излиза от другата страна на гъсталака и се заковава рязко на място.

Елиот Сьоренстам е седнал на земята и е притиснал в обятията си хълцащото момиченце. По-малката му сестричка стои на няколко крачки от тях и ги гледа.