Ларш Кеплер
Пясъчния човек (59)

58

Плах слънчев лъч проблясва по мръсния кухненски прозорец, когато Карлос Елиасон връчва на Сага Бауер едно досие. Тя отваря папката и погледът й попада право върху бледите очи на Юрек Валтер. Бързо обръща снимката и започва да чете тринайсетгодишния доклад. С всеки следващ абзац лицето й пребледнява все повече и повече. Накрая се отпуска на пода, обляга се на радиатора и продължава да чете. Разглежда докладите на патолозите, запознава се с подробностите от уникалната присъда на този изверг.

Когато затваря папката, Карлос Елиасон й разказва как Микаел Колер-Фрост, изчезнал преди тринайсет години, преди броени дни е бил намерен да се влачи по моста Игелста.

Вернер вади телефона си и пуска записа от разказа на младия мъж за пленничеството и бягството му. Сага слуша мъчителната му изповед, а когато го чува да говори за сестра си, лицето й пламва. Вглежда се в снимката от досието. Момиченцето стои с шапка в ръка и преметната през рамо плитка и се усмихва, сякаш крои някаква дяволия.

Когато гласът на Микаел заглъхва, тя се изправя, прекосява празната кухня и спира пред мръсния прозорец.

— И днес разполагаме с толкова, колкото са имали и преди тринайсет години — обажда се Вернер. — Тоест нищо. Но Юрек Валтер знае. Знае къде е Фелисия, знае и кой е съучастникът му.

След това обяснява на Сага, че е невъзможно да изтръгнат истината от Юрек Валтер чрез традиционни методи на разпит.

— Даже мъченията няма да свършат работа — допълва Карлос, като се обляга на перваза на прозореца.

— Какъв е този, по дяволите?! — възкликва Сага. — Защо не сторим онова, което обикновено правим в такива случаи? Да вербуваме информатор! Някоя от медицинските сестри там или психиатър, който…

— Юна казва… Извинявай, че те прекъсвам — вметва Вернер. — Та според Юна този Юрек може би вече има някакво влияние върху екипа там. Така действал той. Очевидно е твърде рисковано да пробваме вербуване, тъй като нямаме никаква представа до кого е успял да се докопа.

— Тогава какво ще правим, за бога?

— Единствената възможност, с която разполагаме, е да инфилтрираме наш обучен агент като пациент в същата болница — отговаря директно шефът по сигурността.

— И от къде на къде този тип би разговарял с пациент? — поглежда го скептично Сага.

— Юна смята, че трябва да намерим агент, който е толкова изключителен, че да привлече любопитството на Юрек Валтер и той да поиска да знае повече за него!

— В какъв смисъл да му привлече любопитството?

— В смисъл на личност, а и не на последно място като възможност за него да се измъкне оттам — отговаря Карлос.

— Да не би Юна да е посочил за тази работа мен? — пита Сага и поглежда подред двамата началници.

— Ти си нашият първи избор — кимва Вернер.

— А кой е вторият? — сбърчва чело Сага.

— Няма такъв — отговаря Карлос Елиасон.

— И как ще се уреди тази работа? Имам предвид в чисто практически план? — пита тя.

— Бюрократичната машина вече е задействана — отговаря Вернер. — Едно решение води до следващото и ако ти приемеш тази мисия, лодката вече ще те очаква.

— Изкусително предложение — промърморва Сага.

— Ще уредим Апелативният съд да ти издаде присъда за изпращане в строго охранявано отделение по съдебна психиатрия и оттам ще те прехвърлим в болница „Карсуден“ — пояснява Вернер, отива до чешмата, напълва отново пластмасовата си чаша и продължава: — Забелязахме нещо, което може да ни бъде от полза. Една формулировка в оригиналното разрешение на кметството при откриването на психиатричното отделение в Льовенстрьомската болница.

— В него съвсем ясно се казва, че отделението е създадено да осигурява лечение на трима пациенти — подема щафетата Карлос. — Но за последните тринайсет години там са имали само един пациент — Юрек Валтер.

Вернер изпива шумно водата си, смачква яростно пластмасовата чашка и я мята в мивката.

— Администрацията на Льовенстрьомската болница открай време се старае да не приема други пациенти — продължава Карлос. — Но всички там са напълно наясно, че ще им се наложи да го направят, ако получат официална молба за това.

— Което става точно в този момент — казва Вернер. — Свикано е извънредно заседание на Комисията за управление на затворите, на което ще се вземе решение за прехвърляне в Льовенстрьомската болница на един пациент от строго охраняваното психиатрично отделение на болница „Сатер“ и на още един от болница „Карсуден“.

— Пациентът от „Карсуден“ ще бъдеш ти — пояснява Карлос.

— Значи, ако се съглася да го направя, ще бъда приета там като опасен пациент? — пита Сага.

— Да.

— Криминално досие ли смятате да ми откриете?

— Едно решение от Националната съдебна администрация вероятно ще бъде достатъчно — отговаря Вернер. — Но иначе се налага да ти създадем изцяло нова самоличност, със съответните съдебни присъди и психиатрични оценки за невменяемост.