Ларш Кеплер
Пясъчния човек (12)

11

Рейдар се събужда на дивана. Огънят в камината е изгаснал отдавна и в стаята се е възцарил студ. Очите му парят и той си спомня приказката за Пясъчния човек, която някога съпругата му толкова обичаше да разказва. За мъжа, който хвърлял пясък в очите на децата, за да заспят и да не се будят цяла нощ.

— По дяволите! — промърморва той и се изправя.

Оказва се, че е чисто гол. На кожената тапицерия до него се вижда петно от разлято вино. В далечината се чува самолет. Светлината на утрото се опитва да пробие през мръсните прозорци.

Изправя се на крака и вижда Вероника, свита на пода пред камината. Завила се е с покривката на масата. Купонът на долния етаж още продължава, но вече с по-умерено темпо. Рейдар грабва наполовина пълната бутилка вино и излиза от стаята. Докато се изкачва по скърцащото дъбово стълбище към стаята си, усеща раздираща болка в главата. На площадката се заковава на място, въздъхва и поема обратно надолу. Вдига внимателно Вероника от пода, поставя я на дивана, завива я, накрая взема и очилата й и ги оставя на масата.

Рейдар Фрост е на шейсет и две години, автор на три международни бестселъра — прочутата поредица „Светилището“.

Преди тринайсет години той остана съвсем сам. С него се случи нещо, което не би трябвало да се случва на никого по света. Синът му и дъщеря му бяха безследно изчезнали след една вечер, когато се бяха измъкнали тайно от стаята си, за да се срещнат с приятел. Велосипедите на Микаел и Фелисия бяха открити на пътека близо до Бадхолмен. С изключение на един-единствен детектив с фински акцент, всички останали смятаха, че децата са играли твърде близо до водата и са се удавили във фиорда Ерщавикен.

И макар че телата им не бяха открити, полицията прекрати търсенето. Съпругата на Рейдар — Розана, не успя да преживее тази загуба. Премести се временно при сестра си, поиска развод, а с парите от споразумението замина в чужбина. Два месеца по-късно беше открита във ваната на един парижки хотел. Беше се самоубила. На плочките до нея полицията беше намерила рисунка, която Фелисия й беше подарила за Деня на майката.

Децата бяха обявени официално за мъртви. Имената им бяха гравирани в надгробен камък, който Рейдар не обичаше да посещава. В деня, в който получи съобщението, Рейдар покани приятели на купон.

И оттогава насам не беше спирал.

Рейдар Фрост е убеден, че ще си докара края с толкова пиене, но едновременно с това знае, че ако домът му остане празен, сам ще сложи край на живота си.