Ларш Кеплер
Пясъчния човек (20)

19

На стената в канцеларията на Самуел в Отдела за криминални разследвания имаше огромна карта на Швеция, цялата обсипана с цветни карфици, отбелязващи изчезналите хора.

Нямаше как да приемат, разбира се, че всичките четирийсет и пет от тях са били убити, но на този етап не можеха да изключат нищо и никого.

И тъй като никой известен престъпник не можеше да бъде свързан с времето на изчезването на тези хора, двамата млади детективи започнаха да търсят общи мотиви и метод на действие. Не съществуваха прилики с нито един разрешен до момента случай. Убиецът, с когото си имаха работа, не оставяше никакви следи и криеше много добре телата на своите жертви.

Изборът на жертви обикновено разделя серийните убийци на две групи. В първата попадат организираните убийци, които винаги издирват идеалната жертва, приближаваща се колкото е възможно повече до техните болни фантазии. Тези извършители се фокусират върху конкретен тип хора, примерно руси момченца в предпубертетна възраст или кестеняви млади жени в двайсетте. Втората група е на дезорганизираните убийци, при които на преден план излиза наличността на жертвата. Тези жертви обикновено играят някаква роля във фантазиите на престъпниците, затова за тях няма особено значение как точно изглеждат — важното е да са на разположение.

Ала серийният убиец, чийто профил се очертаваше бавно, но сигурно в разследването на Юна и Самуел, не попадаше в нито една от двете категории. От една страна, беше дезорганизиран, защото жертвите му бяха разнообразни. Но от друга страна, залавянето на нито една от тези жертви не изглеждаше особено лесно.

Търсеха сериен убиец, който беше практически невидим. Не оставяше никакви следи, никакви опознавателни знаци.

Дните се нижеха, а жените от Солентуна все така не се появяваха.

Юна и Самуел не разполагаха с никакво конкретно доказателство за съществуването на сериен убиец. Просто смятаха, че друго обяснение за изчезването на всички тези несвързани по никакъв начин хора не би могло да съществува. Два дена по-късно предварителното разследване беше прекратено и ресурсите по него пренасочени към други разследвания.

Но Юна и Самуел нямаха намерение да се отказват. Тази мътна история не им даваше мира, затова продължиха търсенето през свободното си време — вечер и през почивните им дни.

Концентрираха се върху модела, който подсказваше, че ако двама души от едно и също семейство изчезнат, съществува огромен риск в близко бъдеще да изчезне и трети.

И докато двамата държаха под око семейството на жените от Солентуна, които бяха изчезнали, колегите им получиха съобщение за други изчезнали — две деца от Тиресьо. Микаел и Фелисия Колер-Фрост. Децата на прочутия писател Рейдар Фрост.