Ларш Кеплер
Пясъчния човек (45)

44

Една-единствена мисъл се загнездва в съзнанието на Рейдар, докато слуша сина си — длъжен е да намери Фелисия! Тя не трябва да бъде оставяна повече сама!

Приближава се към прозореца и се вторачва в гледката, която се разкрива от него. Далече под тях върху голите клони на розовите храсти са накацали врабчета. Снегът около уличната лампа е маркиран от кучета. Под пейката на автобусната спирка лежи изпусната ръкавица.

Някъде далече зад него чува как Юна Лина задава въпроси на Микаел. Дълбокият, плътен глас на инспектора се слива с тежките удари на сърцето на Рейдар.

Човек осъзнава грешките си едва от разстоянието на времето, но някои от тях са толкова болезнени, че трудно свиква да живее с тях. Рейдар отлично знае, че е бил несправедлив баща. Не че бе имал намерение да бъде такъв — просто нещата се бяха развили така. Хората вечно твърдят, че обичат еднакво всичките си деца. Но почти винаги се отнасят към тях по различен начин.

Неговият любимец беше Микаел.

Фелисия винаги го дразнеше с нещо, а веднъж го беше ядосала толкова, че той я беше подплашил. Сега всичко това му изглежда напълно неразбираемо. Как е могъл да бъде такъв? Та тогава тя беше дете, а той — зрял човек!

„Не трябваше изобщо да й крещя!“ — мисли си сега той, загледан в черните надвиснали облаци в небето. Под лявата му подмишница се появява остра болка.

— Усещам я — казва в този момент Микаел на Юна. — Лежи там на пода. Уплашена е!

В гърдите на Рейдар избухва остра болка и той простенва. По тила му руква обилна пот. Юна се втурва към него, хваща го за рамото и казва нещо.

— Няма нищо — чува се да изрича Рейдар.

— Гърдите болят ли ви? — пита по-силно Юна.

— Много съм уморен — прошепва писателят.

— Изглеждате…

— Трябва да намеря Фелисия!

Изгаряща болка сковава челюстта му, нещо остро сякаш се забива в гърдите му. Рейдар се свлича на пода и удря лице в радиатора, но единственото, за което е в състояние да мисли, е как в деня, преди децата да изчезнат, той бе крещял на Фелисия и й беше казал, че не заслужава да живее в такъв хубав дом.

Изправя се бавно на колене и се опитва да изпълзи към вратата, когато Юна влетява обратно в стаята заедно с доведения от него лекар.