Ларш Кеплер
Пясъчния човек (43)

42

Когато влиза в болничната стая, инспектор Юна Лина зърва до леглото на пациента възрастен мъж. Отнема му известно време, докато разпознае в този старец прочутия Рейдар Фрост. Макар да са минали много години от последната им среща, бащата е остарял значително повече от нормалното. Младият мъж в леглото спи, но Рейдар седи до него и държи лявата му ръка с двете си ръце.

— Вие така и не повярвахте, че децата ми са се удавили — казва тихо вместо поздрав.

— Да, не повярвах — отвръща Юна.

Рейдар се вглежда в спящото лице на сина си, а после се обръща към инспектора и казва:

— Благодаря ви, че тогава не ми казахте за серийния убиец!

Навремето подозренията на Юна, че Микаел и Фелисия Колер-Фрост са сред жертвите на Юрек Валтер, бяха подсилени от факта, че убиецът беше проследен и заловен именно вследствие на изчезването на двете деца и на появата му под прозореца на майката.

Юна поглежда към изпитото лице на младия мъж, към рядката му брада, хлътналите бузи и капчиците пот, избили по челото му.

Когато говореше за това как са били нещата в началото, за времето, когато и Ребека Мендел е била там, Микаел всъщност имаше предвид периода малко след изчезването си. А това съвпадаше с първите няколко седмици от хвърлянето на Юрек Валтер в затвора, пресмята Юна. Оттогава е изминало повече от десетилетие. Но Микаел е успял да се измъкне и избяга. Значи би било възможно да се разбере къде е бил държан.

— Нито за миг не престанах да ги търся — изрича тихо на глас Юна.

Рейдар се заглежда в сина си и по лицето му се разлива широка усмивка на щастие. Стоял е така часове наред, но все още не може да се насити да гледа детето си.

— Казват, че той ще се оправи. Обещаха… обещаха, че всичко ще му бъде наред — продумва с подрезгавял от вълнение глас.

— Вие говорихте ли вече с него? — пита инспекторът.

— Дават му много обезболяващи, затова предимно спи, но казват, че това е добре, че сега има нужда точно от това.

— Няма съмнение — кимва Юна.

— Той ще се оправи! — продължава бащата. — Имам предвид психически. Ще отнеме известно време, но ще се оправи!

— Казал ли е изобщо нещо, откакто сте тук?

— Нищо разбираемо — отговаря Рейдар. — Изглежда много объркан. Мен обаче ме позна!

Юна знае, че е много важно да накара болния да говори още от самото начало. Припомнянето е ключова част от процеса на лечение. Микаел наистина има нужда от време, не може да бъде оставен да се справя сам. По традиция с напредването на терапията въпросите би трябвало да стават все по-болезнени, но няма никакви гаранции, че травматизираният млад мъж няма да се затвори напълно.

Вероятно ще минат месеци, докато се сдобият с пълна и подробна картина на случилото се, но Юна е наясно, че се налага да зададе най-важния въпрос още днес. Ако успее да се сдобие с името или поне с някакво сносно описание на съучастника, този кошмар съвсем скоро ще свърши.

— Трябва да говоря с него веднага щом се събуди — казва инспекторът. — Налага се да му задам няколко конкретни въпроса, които може и да го затруднят.

— Разбира се, стига да не го подплашат — отвръща Рейдар. — За нищо на света няма да го позволя!

В този момент в стаята влиза медицинска сестра, поздравява и отива да провери пулса и кислородните нива на Микаел.

— Ръцете му са изстинали — съобщава й бащата на болния.

— Съвсем скоро ще му дам и нещо за треската — успокоява го сестрата.

— Антибиотици му давате, нали?

— Разбира се, но докато започнат да действат, обикновено минават няколко дена — отговаря сестрата и се заема да смени торбичката с физиологичен разтвор в системата на болния.

Рейдар става да й помогне и задържа тръбичката далече от стойката, за да не й се пречка. После я изпраща до вратата и казва:

— Бих искал да говоря с лекуващия лекар, ако може!

В този момент Микаел въздъхва и промърморва нещо под нос. Рейдар млъква и се обръща. Юна се привежда над младия човек и се опитва да чуе думите му.