Ларш Кеплер
Пясъчния човек (160)

159

Юна Лина е събуден от звъна на телефона. Даже не е разбрал кога се е унесъл в сън. Заспал е дълбоко, още докато Диса се преоблича в работните си дрехи. В стаята е тъмно и светлината от телефона очертава бледа елипса на стената.

— Юна Лина — отговаря сънливо той.

— Юрек избяга. Успя да се измъкне от…

— Сага? — скача от леглото той, вече напълно събуден.

— Уби адски много хора на излизане — продължава Сага с отчетлива истерична нотка в гласа си.

— Ти добре ли си? — пита той, докато обикаля като подивял апартамента и осмисля току-що чутото.

— И сега не го знам къде е — казва Сага. — Каза само, че ще те унищожи. Каза…

— Диса! — изкрещява Юна.

Ботушите й ги няма. Той отваря вратата на апартамента и се провиква по стълбите. Нищо. Само ехото от собствения му глас в мрака. Юна се опитва да си спомни какво му бе казала тя, преди да заспи.

— Диса замина за Люден — изрича в телефона.

— Съжалявам за…

Той затваря, без да дочака края на изречението. Облича се светкавично, грабва кобура с пистолета си и излиза от апартамента.

Хуква надолу по стълбите, излиза на тротоара и продължава да тича към улица „Дала“, където Карлос бе паркирал колата му. Снегът се сипе на парцали. Докато тича, вади името на Диса от списъка с контактите си и й звъни. Никакъв отговор.

Юна се втурва към колата, влиза и потегля право през натрупалия се отстрани сняг, като леко одрасква задницата в паркираната до него кола.

Докато ускорява покрай Тегнерлунден и се насочва към булевард „Свеа“, посипалият се по капака на колата сняг се разлита на малки облачета.

В главата му се върти една-единствена мисъл — че всичко от което се е страхувал, тази нощ може да избухне като опустошителен пожар.

Диса е сама в колата си и пътува към Фрихамнен.

Сърцето на Юна бие ожесточено в раменния му кобур. Кара бързо, защото знае, че Диса излезе заради обаждане от началника си, който я беше помолил да погледне някаква находка. Съпругата на Самуел, Ребека, също беше получила внезапно обаждане — от дърводелеца, който я извикал във вилата им по-рано от уговореното.

Пясъчния човек сигурно беше споменал за Диса в писмото, което Сусан Йелм беше предала на Юрек.

Ръцете на Юна треперят докато набира номера на любимата си жена. Телефонът звъни ли, звъни, а по неговия гръб се стичат реки от пот. Тя не отговаря.

Сигурно не е нищо особено, опитва се да се успокои той. Просто трябва да се свърже с Диса, да й каже да обърне и да се прибере веднага у дома. Все ще измисли къде да я скрие, докато пак заловят Юрек Валтер.

Колата се хлъзга неконтролируемо по кафявата киша върху асфалта и един миниван едва успява да завие рязко, за да се махне от пътя й. Юна пак звъни на Диса. Все така никакъв отговор.

Профучава покрай Хумлегорден. От двете страни на пътя се редят мръсни купчини сняг, светлините от уличните лампи се отразяват в мокрия асфалт.

Той пак звъни на Диса.

Светофарът свети червено, но Юна завива надясно по булевард „Валхала“.

Циментовозът пред него свива към тротоара, за да избегне сблъсъка, червена кола спира рязко с писък на спирачки. Шофьорът й надува ядосано клаксона и точно в този момент Диса най-сетне вдига телефона.