Ларш Кеплер
Пясъчния човек (22)

21

Ако двете деца бяха станали жертви на серийния убиец, моделът, който бяха открили Юна и Самуел, изискваше престъпникът да убие и единия от родителите. Ако приемеха, че предположението им е вярно, трябваше да вземат решение към кого да насочат вниманието си.

Решиха да концентрират усилията си върху спасяването на Розана Колер.

Тя се беше преместила при сестра си в Ярдет, в североизточната част на Стокхолм. Сестрата живееше с четиригодишната си дъщеря в бяла жилищна кооперация на улица „Ланфорс“ №25, близо до гората Лил-Ян.

Юна и Самуел се заеха да провеждат редовни нощни наблюдения на сградата, като се сменяха. Дежурствата си даваха от паркирана наблизо кола, в която оставаха до зазоряване.

Измина седмица. На осмата вечер Юна си седеше в колата и наблюдаваше как обитателите на жилищната кооперация се приготвят както винаги за лягане. Прозорците притъмняваха един по един във вече добре познатата за младия детектив последователност. Жена в сребристо сако с подплънки на раменете излезе за обичайната си разходка със своя голдън ретривър. След нея изгасна и последният прозорец.

Колата на Юна беше паркирана в сенките на улица „Порюс“, между мръсен бял пикап и червена тойота. В огледалото за задно виждане се отразяваха побелели от сняг храсти и висока ограда на електростанция. Жилищният квартал пред него беше потънал в гробовна тишина. През предното стъкло се виждаха единствено светещите улични лампи.

Юна се усмихна на себе си, когато си спомни за семейната вечеря преди няколко часа. Малката му дъщеря Луми нямаше търпение да се нахрани, за да продължи да преглежда баща си.

— Нека първо си изям вечерята, а? — беше се осмелил да протестира той.

Но Луми вече беше придобила онова свое сладко сериозно изражение и бе започнала да разпитва майка си дали татко й се е научил да си мие зъбите сам.

— О, да! Вече го прави много добре! — беше отвърнала с усмивка Сума.

След което бе добавила с едва сдържан смях, че тъй като всички зъби на Юна са отдавна израснали, той си ги мие съвсем сам. Луми беше сложила хартиена салфетка под брадичката на баща си и му бе поръчала да отвори широко уста, след което се беше заела да преглежда зъбите му с пръст.

Мислите за Луми се стопиха в мига, в който в една от стаите в апартамента на сестрата светна лампа. Веднага след това Юна зърна облечената в памучна нощница Розана да говори по телефона.

После лампата отново изгасна.

Мина час, но наоколо не се виждаше жива душа.

В колата вече беше започнало да става студено, когато в огледалото за задно виждане внезапно се появи силует. Приведена фигура. Безшумно пристъпваща по пустата улица.