Ларш Кеплер
Пясъчния човек (56)

55

Снегът се сипе на парцали, когато двамата слизат от таксито пред джаз клуб „Фашинг“. Сага вдига лице към небето и с наслада се оставя на снежинките да охладят горещата й кожа.

В нощния клуб не се диша от народ. Зад матираните стъкла на фенерите потрепват пламъчета на свещи, по прозорците, гледащи към улица „Кунгс“, се сипе сняг.

Стефан мята палтото си на облегалката на своя стол и се запътва към бара, за да поръча питиетата им.

Сага потреперва, когато съблича зелената си канадка с голямо мокро петно на гърба от все още влажната й коса.

Стефан се връща и поставя на масата две мартинита и купичка шамфъстък. Двамата сядат един срещу друг и мълчаливо вдигат тост. Сага тъкмо се кани да признае, че е много гладна, когато към тях се приближава слаб мъж с очила.

— Джаки! — провиква се изненадано Стефан.

— Знаех си аз, че този Ромео няма да е кой друг освен теб! — ухилва се Джаки.

— Запознай се с моето момиче! — казва Стефан.

Джаки поглежда небрежно към Сага, кимва, а после прошепва нещо в ухото на Стефан, който се разсмива.

— Не, сериозно, човече! Трябва да дойдеш да посвириш малко с нас! — изрича Джаки. — Сигурен съм, че на малката ти принцеса няма да й стане нищо за няколко минути. — И посочва към ъгъла на заведението, където почти черен контрабас и полуакустична китара „Гибсън“ стоят в очакване.

Оттам нататък Сага не чува почти нищо от последвалия разговор между тях — врявата в заведението не й позволява. Долавя откъслечни фрази за някакъв легендарен трибют, който са имали, май най-добрия им договор досега, и за отлично стикован квартет. Докато ги чака да приключат, тя оглежда разсеяно бара. Чува как Стефан й промърморва нещо и вижда, че Джаки го издърпва от стола.

— И сега ли ще свириш? — поглежда го удивено Сага.

— Само едно парче — отвръща Стефан със свенлива усмивка.

Тя махва с ръка — знае, че не може да го задържи, щом е решил. Шумът и врявата в бара постепенно утихват, когато Джаки взема микрофона и обявява:

— Дами и господа, за вас ще свири Стефан Йохансон!

Стефан се настанява пред пианото.

— Ще изпълня за вас „Април в Париж“^[1] — казва с усмивка и пръстите му се плъзват по пианото.