Ларш Кеплер
Пясъчния човек (66)

65

Сага се изправя, обръща се към прозореца, обгръща с ръце раменете си и се вторачва в суграшицата навън.

— Най-трудната ни задача в момента е да оправдаем трансфера ти в строго охраняваното психиатрично отделение в Льовенстрьомската болница, като едновременно с това подберем престъпление и диагноза, които не изискват чак толкова тежки методи на лечение — отбелязва с въздишка Вернер.

— Защото, ако ти сложат усмирителна риза или започнат да ти правят електрошокова терапия, можеш да смяташ мисията за предварително провалена — допълва безцеремонно Натан Полок.

— Мамка му! — прошепва тя и се обръща бавно към тях.

— Юрек е интелигентен човек — поглежда я предупредително Юна. — Не е лесно да бъде манипулиран, а да бъде лъган е по-скоро опасно! Но не страда от мания да убива. Не убива за удоволствие.

— Затова се налага да ти създадем перфектна самоличност! — промърморва Вернер, загледан замислено в Сага.

— Смятам, че обмислих достатъчно варианти, и стигам до извода, че като че ли най-логично ще бъде да ти дадем едно шизофренно психотично разстройство — отбелязва Натан Полок, втренчен в нея с присвитите си черни очи. — Иначе казано, шизофрения.

— Ще бъде ли достатъчно? — поглежда го несигурно Карлос.

— Ако добавим за разкош и чести психотични пристъпи с изблици на несдържана ярост…

— Ясно — прошепва Сага и бузите на Натан пламват.

— Ще те поддържат спокойна с по осем милиграма „Трилафон“^[1] три пъти на ден — завършва той.

— Нека изясним обаче каква е степента на опасност на тази мисия! — подсеща ги от името на своя агент Вернер Санден, като се привежда напред.

— Юрек Валтер е крайно опасен. Другият пациент, който ще пристигне заедно със Сага, също е много опасен. А ние няма да имаме никакъв контрол над ситуацията, след като веднъж я вкарат там! — отговаря Полок.

— Значи не можете да гарантирате безопасността на моя агент? — пита шефът на Тайната полиция.

— Не, не можем — въздъхва Карлос.

— Чу ли това, Сага? — обръща се към нея Вернер.

— Чух.

— За инфилтрацията ти ще знаят само много тесен кръг хора и няма да разполагаме с никаква картина на случващото се в психиатричното отделение — пояснява Полок. — Затова, ако по някаква причина не те чуем в микрофона в продължение на двайсет и четири часа, ще сложим край на мисията. Дотогава обаче ще се наложи сама да се грижиш за себе си.

Юна поставя подробния план на строго охраняваното отделение по съдебна психиатрия пред Сага, посочва с химикала си към дневната стая и казва:

— Както сама виждаш, вратите, които се заключват автоматично, са тук, тук и тук. Няма да бъде лесно, но в случай на опасност можеш да се опиташ да се барикадираш тук, а може би и тук. А ако по някакъв начин се окажеш извън периметъра на автоматично заключваните врати, най-добрите варианти според мен са контролната зала и този склад тук.

— А по този коридор може ли да се излезе? — посочва тя.

— Да, но не оттук — отговаря той и задрасква вратите, които не могат да бъдат отворени без пропуски и кодове. — Затова най-добре е в случай на опасност да се заключиш в твоята стая и да чакаш да се появим.

— Но ако на по-късен етап нещо се обърка — обажда се Карлос и започва да търси нещо из листовете по масата, — искам да ти покажа…

— Чакайте малко! — прекъсва ги Юна. — Запомни ли плана наизуст?

— Да — кимва Сага.

Карлос измъква голямата карта на района около болницата, посочва пътя зад сградата и казва:

— Ако ситуацията го наложи, ще изпратим подкрепления от тази посока. Ще спрем тук, до големия двор за разходки. Ако не успееш да се добереш до пътя, тръгни нагоре, към гората, докато се добереш до нас.

— Разбрах — кимва тя.

— Отрядите за бързо реагиране най-вероятно ще влязат оттук и през канализацията, в зависимост от характера на опасността.

— Стига да не развалиш прикритието си, ще те измъкнем много лесно и всичко ще се върне обратно към нормалния си ход — казва Вернер. — Все едно нищо не се е случило. Ще изтрием всички данни за теб от базата данни на Националната съдебна администрация. Никъде няма да фигурира, че някога си била осъждана и че си била подлагана на психиатрично лечение.

След тези негови думи в стаята се възцарява тягостно мълчание. Изведнъж на всички става ясно колко нищожни са шансовете им за успех.

— Колко от вас смятат, че тази моя мисия ще бъде успешна? — прошепва насред напрегнатата тишина Сага.

Карлос кимва неуверено и промърморва нещо неясно.

Юна само поклаща глава.

— Може би — изрича Натан Полок. — Но ще бъде изключително трудно и… опасно!

— Направи каквото можеш — казва Вернер Санден и слага за миг ръка върху рамото на своя агент.