Ларш Кеплер
Пясъчния човек (71)

70

Андерш застива в мрака на коридора и наблюдава Петра в огледалото над мивката. Тя си мие зъбите, плюе, подлага ръка под струята на водата, за да ги изплакне, и после пак плюе.

Когато го зърва, се стряска и се обръща.

— Защо не спиш?

— Чаках те — отговаря Андерш.

— Много мило от твоя страна.

Петра изгасва лампата в банята и тръгва към спалнята. Той върви по петите й. Тя присяда на ръба на леглото и започва да маже с крем ръцете и лактите си.

— Добре ли си изкарахте? — пита Андерш.

— Не беше зле. Беше прощално парти за Лена.

Андерш сграбчва лявата й ръка и стисва силно китката й. Тя го поглежда в очите и промърморва:

— Знаеш, че утре трябва да ставаме рано!

— Млъкни! — просъсква той.

Петра се опитва да се отскубне от него, но той сграбчва и другата й ръка и я бутва в леглото.

— Ооох!

— Млъкни ти казвам!

Той разтваря с коляно краката й. Тя пак прави опит да се отскубне, но накрая се отказва, застива на място и тихо изрича:

— Съвсем сериозно ти казвам! Червен светофар за тази нощ! Искам да поспя!

— Но аз те чаках!

Тя се втренчва за миг в него, после кимва и прошепва:

— Заключи вратата!

Андерш става от леглото, заслушва се за някакви звуци от коридора, но тъй като в къщата цари пълна тишина, бързо заключва вратата. Петра вече е свалила нощницата си и отваря кутията. С лека усмивка вади оттам коприненото въже и торбичката с камшика, вибратора и големия изкуствен пенис. Но той бързо я бутва върху леглото, без да обръща внимание на играчките.

Тя го моли да спре. Ала той започва грубо да дърпа бельото й, като оставя по бедрата й дълбоки червени белези.

— Андерш, аз… — опитва пак тя.

— Не смей да ме поглеждаш! — изръмжава той.

— Извинявай…

Не се съпротивлява, когато той я връзва много по-стегнато от обикновено. Вероятно изпитият на банкета алкохол е намалил чувствителността й. Той стяга въжето около двата долни стълба на леглото и разтваря максимално краката й.

— Ооох! — простенва от болка тя.

Андерш грабва превръзката за очи и тя започва да върти глава, за да му попречи да я сложи. Но напразно. Опитва се да се отскубне от въжето, гърчи се и гърдите й се тресат.

— Толкова си красива! — прошепва той.

Четири часът сутринта е, когато най-накрая приключват и той развързва въжето.

Петра вади от устата си разкъсаното си бельо, което той й беше натъпкал, когато започна да го умолява да спре. Мълчи и тялото й се гърчи в конвулсии, докато разтрива подпухналите си китки. Косата й е потна, превръзката за очи се е смъкнала около врата й, очите й са подпухнали от сълзи.