Ларш Кеплер
Пясъчния човек (75)

74

Полицейският екип се състои от трийсет и двама души. Повечето от тях са цивилни служители и полицаи от екипите за наблюдение и залавяне на особено опасни престъпници от Отдела за криминални разследвания и Националната полиция.

Стените в една от големите заседателни зали на петия етаж са плътно покрити с карти, на които са отбелязани местата, свързани със случая „Юрек Валтер“. Цветните снимки на отвлечените от него са обградени от цели съзвездия техни близки, колеги и приятели.

Екипът преглежда старите разпити на близките и роднините на жертвите и провежда нови. Проверява наново медицинските и криминологичните доклади и разговаря с всеки, познавал някога някого от изчезналите, независимо колко далечна или краткотрайна е била връзката между тях.

Юна Лина и екипът му стоят в петното зимна светлина край прозореца и четат препис от последния разговор с Микаел Колер-Фрост. Колкото повече напредват в текста, толкова по-мрачно става настроението им. В спомените на Микаел няма нищо, което да тласне разследването напред. Аналитиците оглеждат за някакви реални следи, но не откриват почти никакви.

— Нищо! — промърморва Петер Неслюнд и навива на руло преписа.

— Той казва, че усеща движенията на сестра си, че тя протяга ръка към него всеки път, когато се събуди в тъмнината — отбелязва Бени Рубин с много мъка в очите. — Че усеща как тя се надява на неговото завръщане.

— Изобщо не го вярвам! — прекъсва го Петер.

— Длъжни сме да приемем, че Микаел казва истината или поне онова, което той самият смята за истина — намесва се Юна.

— Но тази работа с Пясъчния човек… — казва Петер.

— Дори Пясъчния човек! — натъртва Юна.

— Ама той говори за герой от приказките! — възразява Петер. — Да не би да казваш, че трябва да разпитаме всички, които продават барометри или…

— Като стана въпрос за това, вече съм съставил списък на производителите и търговците на барометри — отвръща с усмивка Юна.

— Защо, мътните го взели?!

— Вижте какво, много добре знам, че в приказката на Е. Т. А. Хофман за Пясъчния човек има и продавач на барометри — обяснява Юна. — Знам също така, че майката на Микаел често е разказвала на децата си тази приказка. Но нищо от тези факти не изключва вероятността от съществуването на реална версия на този измислен образ, нали така?!

— Истината обаче е, че не разполагаме с нито една шибана следа, и мисля, че е крайно време да го признаем! — провиква се Петер и хвърля преписа на разговора с Микаел на бюрото.

— С почти никаква! — поправя го спокойно Юна.

— Микаел е бил упоен, когато е бил преместен в капсулата. Бил е упоен и когато е бил изваден от нея — отбелязва с въздишка Бени и почесва плешивата си глава. — Което прави идентифицирането на местопрестъплението на практика невъзможно! Знаем само, че Фелисия е някъде в Швеция, но даже това не е съвсем сигурно!

Магдалена Ронандер отива до бялата дъска и съставя на нея списък на оскъдната информация за капсулата, с която разполагат: бетон, електричество, вода, бактерии на легионерската болест.

А тъй като Микаел нито е виждал някога съучастника, нито го е чувал да говори, те не знаят за него нищо друго, освен че е мъж. И толкова. Микаел е напълно сигурен, че кашлицата, която е чувал често, е била на мъж.

Всичко останало в разказите му се крепи единствено на детските му спомени за Пясъчния човек.

Юна Лина предупреждава, че излиза за малко, взема асансьора и излиза от щаба на Националната полиция. Оттам поема по улица „Флеминг“, прекосява моста „Санкт Ерик“ и навлиза в квартал Биркастан.

В таванския апартамент на улица „Рьорстрандс“ №19 се намира щабът на групата „Атина Промахос“.

Когато старогръцката богиня Атина Палада е изобразена от Фидий като красива жена с щит и копие, тя става известна и като „промахос“ — „боец в предните редици“, и се превръща в богиня на войната.

„Атина Промахос“ е и името на тайната група полицаи и специалисти, сформирана с единствената цел да проучва информацията, която се очаква от Сага Бауер по време на работата й под прикритие в психиатрията. Групата не съществува в нито една официална база данни и не разполага с бюджет нито от Отдела за криминални разследвания на Националната полиция, нито от шведската Служба за сигурност.

Групата „Атина Промахос“ се състои от Юна Лина, Натан Полок, Корин Мейеро от Тайната полиция и полицейския криминолог Йохан Йонсон.

От момента, в който Сага Бауер бъде прехвърлена в строго охраняваното отделение по съдебна психиатрия в Льовенстрьомската болница, групата ще работи денонощно, за да приема, обработва и анализира данните от аудионаблюдението.

На „Атина Промахос“ ще помагат още трима полицаи, на които е възложено да записват информацията, получавана чрез подслушвателното устройство в психиатрията. Те ще работят в микробус, регистриран към Отдела по парковете на местното кметство, който вече е паркиран на територията на болницата. Всички материали ще бъдат съхранявани на твърди дискове, шифровани и изпращани към компютрите на „Атина Промахос“ със закъснение от не повече от една десета от секундата.