Ларш Кеплер
Пясъчния човек (11)

10

Мари тръгва да търси Рейдар из къщата, а Вероника хуква след нея. Вървят през стаи и коридори. Откриват сакото му захвърлено на стълбите към втория етаж и се качват нагоре. Намират го в огромна стая, седнал на дивана пред камината. Копчетата му за ръкавели липсват и ръкавите висят свободно над ръцете му. На ниското шкафче за книги до него са подредени четири бутилки „Шато Шьовал Блан“^[1].

— Само исках да се извиня — изрича Мари, облегната на вратата.

— О, не ми обръщай внимание! — промърморва Рейдар, без да откъсва очи от огъня.

— Беше глупаво от моя страна да вадя куклата оттам, без да ви попитам — продължава Мари.

— Ако питаш мен, можеш да изгориш всички стари вехтории — отвръща той.

Вероника се приближава до него, коленичи, поглежда го в очите и изрича с усмивка:

— Представиха ли ти официално Мари? Приятелка е на Давид. Или поне така мисля.

Рейдар вдига чаша към червенокосата жена и отпива голяма глътка вино. Вероника взема чашата от ръката му, опитва виното и се настанява в другия край на дивана.

Изхлузва обувките си, обляга се и вдига босите си крака в скута му.

Той започва нежно да гали прасеца й — синината от новото стреме на коженото й седло. После плъзва ръка по вътрешността на бедрото й към слабините. Тя му позволява, без да се притеснява, че Мари е все още в стаята.

Пламъците на огъня се издигат високо в огромната камина. Горещината е осезаема и лицето й пламва.

Мари предпазливо се приближава. Рейдар вдига очи към нея. Червената й коса е започнала да се къдри от горещината в стаята. Роклята й с леопардови шарки е намачкана и на петна.

— Очевидно почитателка — отбелязва Вероника и дръпва ръка, когато Рейдар се опитва да си върне чашата.

— Обичам книгите ви — казва Мари.

— Кои по-точно? — пита безцеремонно той.

Става, взема празна чаша от скрина и я пълни с вино. Схванала погрешно този жест, Мари протяга ръка, за да я поеме.

— Предполагам, че можеш да отидеш до тоалетната и сама — отсича Рейдар и на един дъх изпива виното.

— Няма нужда да…

— Ако искаш вино, тогава си налей от проклетото вино! — прекъсва я той.

Мари се изчервява и си поема дълбоко дъх. Поема с трепереща ръка бутилката и си налива една чаша. Рейдар въздъхва дълбоко, извинява се и вече с омекнал глас изрича:

— Мисля, че това е от една от най-добрите реколти.

После си взема бутилката и се връща на мястото си.

Проследява с усмивка Мари, която сяда на дивана между него и Вероника, завърта виното в чашата си и го опитва.

Рейдар пълни отново чашата й, поглежда я в очите, лицето му става сериозно и внезапно я целува по устните.

— Какво правиш? — пита тя.

Рейдар целува повторно Мари по устните. Тя отдръпва леко глава, но не е в състояние да сдържи усмивката си. Пийва още малко вино, а после се привежда към него и му връща целувката.

Той погалва тила й, после плъзва ръка под косата й и минава към дясното й рамо. Усеща как тясната презрамка на роклята се е впила в кожата й.

Тя оставя чашата си, пак го целува и си казва, че сигурно е луда да му позволи да гали така едната й гърда.

Рейдар усеща огромна топка в гърлото, докато едва се сдържа да не избухне в сълзи. Погалва бедрото под роклята й, напипва никотиновата лепенка там и плъзва ръка към кръста й.

Мари отмахва ръката му от тялото си едва когато той се опитва да й свали гащичките. Изправя се и изтрива уста.

— Може би е най-добре да се връщаме при останалите долу, а? — казва, като се старае да звучи спокойно.

— Да — отговаря той.

До този момент Вероника дори не е помръднала от мястото си на дивана. Отказва да срещне въпросителния поглед на Мари.

— Идвате ли вие двамата?

Рейдар поклаща глава.

— Добре — прошепва Мари и тръгва към вратата.

На излизане от стаята роклята й прошумолява. Рейдар поглежда през отворената врата — мракът от другата страна прилича на мръсно кадифе.

Вероника се изправя, взема чашата си от масичката и отпива от виното. Под мишниците й се виждат големи петна пот.

— Ти си мръсник! — изсъсква накрая.

— Ако това е някакво успокоение за теб, аз също се мразя — отвръща тихо той.

Грабва ръката й, поставя я на бузата си и се гмурва в тъжните й очи.