Ларш Кеплер
Пясъчния човек (13)

12

В среднощния мрак през заснеженото поле се носи влак. Локомотивът тегли близо триста метра вагони зад себе си.

В кабината седи машинистът, отпуснал ръце върху контролните лостове. Тракането на машината върху релсите е ритмично и монотонно.

В яркия тунел, образуван от двата фара на локомотива, нахлува силен сняг. Останалото е мрак.

Когато целият влак взема широкия завой край Ворща, машинистът увеличава скоростта.

Снежната виелица е толкова силна, че той решава да спре в Халсберг ако не и по-рано, за да провери спирачките.

Далече пред него в мъглата две сърни прескачат елегантно релсите и се втурват през белите поля от другата страна. Носят се през снега с магическа лекота и изчезват бързо в нощта.

Машинистът дръпва леко лоста на спирачките и качва внимателно дългия влак върху високия мост. Има усещането, че лети. Снежната вихрушка пред фаровете на локомотива побеснява.

Влакът се намира вече в средата на моста, високо над ледовете на Халсфярден, когато в мъглата пред локомотива се мярва сянка и изчезва. На релсите има човек. Машинистът надува рязко свирката и вижда как фигурата прави голяма крачка надясно, прехвърляйки се на съседните релси.

Влакът приближава бързо към мястото. За части от секундата фаровете осветяват човека на релсите. Той примигва. Млад мъж с мъртвешко лице. Дрехите му плющят около изпосталялото тяло. А после той изчезва.

Машинистът не си дава сметка, че автоматично е дръпнал спирачките и че целият влак вече забавя ход. Следват грохот, разтърсване и скърцане на метал, а той не е сигурен дали не е прегазил младия човек.

Треперещ като лист, набира бързо спешния номер.

— Обажда се един машинист — казва. — Току-що минах покрай някакъв човек на моста Игелста. Беше в средата на релсите, но не мисля, че го ударих.

— Има ли ранени? — пита операторът.

— Не, не мисля, че го блъснах. Зърнах го само за няколко секунди.

— Къде по-точно го зърнахте?

— В средата на моста Игелста.

— На релсите?

— Че къде другаде?! Тук няма нищо друго освен релси! Нали е шибан железопътен мост, по дяволите?! — крещи машинистът.

— Неподвижен ли стоеше човекът, или вървеше в определена посока?

— Не знам.

— Колегата ми вече вдига на крак полицията в Сьодертеле. Ще пратим и линейка. Движението по моста веднага ще бъде спряно.